Почина Христо Христов - министър на външната търговия по времето на Тодор Живков

Политикът, който остава в историята на България с т. нар. резервна валутна програма

16:17 | 18 ноември 2019 | Редактор : Десислава Димитрова 21 19830 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos/Архив

Бившият министър на вътрешната търговия от времето на социализма - Христо Христов, е починал в събота след дълго и тежко боледуване на 87-годишна възраст. Скръбната вест потвърдиха пред медиите негови близки, а новината бързо се разпространи в социалните мрежи.

Писателят Калин Тодоров написа за него:

Скрийншот: Facebook

Поклонението пред тленните останки на Христов ще се състои утре, вторник, от 12,30 часа на Централните софийски гробища.

Христо Христов е роден на 11 декември 1931 г. в село Яворец. През 1955 г. завършва специалност външна търговия във ВИИ "Карл Маркс".

От 1961 г. е член на БКП. Между 1971 и 1977 г. е зам.-министър и първи зам.-министър на външната търговия. В периода 1977 - 1986 г. е министър на външната търговия. От 1977 до 1990 г. е член на ЦК на БКП, министър на търговията (1986 - 1987) и на външноикономическите връзки (1989-1990) при управлението на Тодор Живков.

Заради финансовата криза в края на 70-те години на миналия век, когато България е натрупала около 6 млрд. долара дългове към западни банки, по предложение на Христов е приета т. нар. резервна валутна програма. Целта е да се получат допълнителни валутни приходи главно от реекспорт, както и от контролираната от Държавна сигурност контрабанда.

През 1978-1990 г. министърът става и председател на българо-иракската междуправителствена комисия. Така успява да реализира големи българо-иракски проекти по времето на управлението на Саддам Хюсеин, с когото се среща многократно.

15 ноември 1989 г. - Христо Христов, Добри Джуров и Петър Младенов

Снимка: Иван Григоров

След 1991 г. Христов се занимава с частен бизнес.

Точно преди година, Христо Христов даде интервю пред в. "Труд". В него той заяви (публикуваме малка част):

- Тези, които ви познават и са работили с вас, са категорични, че във всички търговски преговори в чужбина, винаги сте успявали да договорите най-добрите цени за България. Как успявахте да сторите това?

- Първо, трябва да искаш да го направиш и да си убеден, че това ще е добро за държавата, а не за теб. А ти ще си добре, ако страната ти върви напред. Често повтарях на Тодор Живков, че съм търговец, а не политик, когато искаше да присъствам и да му помагам в политически договорки. И друго, което е най-важното - българите забравяме, че информацията е най-великото нещо в търговията. Основните правила са няколко: да не се бърза, да се проучи всичко, да се разбере какво знаят за теб партньорите ти и чак тогава да излезеш с предложение. В това е майсторлъкът.

- Имали ли сте конфликти с Тодор Живков или сте се радвали на пълното му доверие?

- Той ми имаше пълно доверие, но веднъж се скарахме с него, беше през 80-те. Поиска от мен да говоря в ЦК срещу Луканов, защото Андрей бил предател. Аз се сепнах веднага: "Как така предател?" Обясни ми, че след заседание на Политбюро Луканов веднага бързал да отиде в съветското посолство да докладва какво сме говорили. Аз обаче го репликирах: "Другарю Живков, нали вие също информирате посланика, защо говорите така. - Информирам го, но знам какво да кажа, а Луканов не знае какво говори. Това е престъпление, което прави."

- Как реагирахте на думите му?

- Не се съгласих с Живков и му казах, че прави грешка. "Такава услуга не мога да ви направя никога, аз съм Христо Христов, а не някой друг. Щом в Политбюро стават такива работи, съм на ваша страна, но си намерете човек, който да каже тези неща." Живков се страхуваше от руска намеса, а Луканов имаше подкрепата им. И ми се разсърди. Но му мина...

ИЗБРАНО