Коментари - "ЕС е огромно животно, което се движи бавно": Започват мащабни дебати за промени | Днес.dir.bg

Зорът е Германия и Франция да вземат решенията в своя полза, а ние да нямаме думата. За да могат например без нас да пуснат македонците в ЕС и да си проберат което що годе става от "мигрантите", а останалите да ни ги трупосат, за да ги хрантутим и да им търпим золумите. Като че ли са ни малко циганите. А нема нужда.

Финладчето било приятно изненадано че политици и били обещали... ми нали работата им е да обещават!!!

на Крива Ракета и Космоса й Пречи!

а Китай с 1.5 Милиарда души, т.е. почти 4 пъти населението на ЕС, да не говорим като Територия, как се Движи Толкова Бързо и е Първи по Всичко, хем са и официално Комунисти, а Вие в Брюксел си криета Другарските наклонности?!

"Надай се куре, на пияна булка." Значение на думата политик мн. политици, м. 1. Човек, който се занимава с политика. Далновиден политик. 2. Прен. Човек, който постъпва умело, с усет, с такт. Как може еднокнижници и апологети на атеизма, да чуват воплите на раята? ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА Посветено на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!" — Кой си ти? — попита го Дяволът... — Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората! Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата — висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие. — Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие... Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци. — Вие мразите ония горе? — попита дяволът и лукаво се приведе към момъка. — О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме! Дяволът се усмихна: — Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам. — Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя... Аз съм беден, дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си. Дяволът пак се усмихна: — О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си! — Слуха си? С удоволствие... Нека никога нищо не чуя, нека... — Ти пак ще чуваш! — успокои го Дяволът и му стори път. — Мини! Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна: — Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя! Момъкът спря и се вслуша: — Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?... — И той пак се затече. Дяволът пак го спря: — За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти! Момъкът отчаяно махна ръка. — Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя! Дяволът: — Ти пак ще виждаш... Аз ще ти дам други, много по-хубави очи! Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни: — Виж голите им кървави меса. — Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози! През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си! — Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци... — Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си. Момъкът махна ръка: — Сърцето ли? Не! Това е много жестоко! Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно: — Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си — тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици. Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола: — Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко. — Напротив — най-щастливият!... Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си. Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби: — Да бъде! Вземи ги! ...И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни. — Кой си ти? — дрезгаво и лукаво го попита Дяволът. — Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!