В петък българин изчезна в Англия. Писахме за Иван, който е бил в района на Ковънтри. "Това е брат ми Иван, изчезнал е в района на Ковънтри, Бирмингам в Англия. Ние сме тук и го търсим. От полицията и болницата не ни оказват никакво съдействие", написа тогава на страницата си във Фейсбук брат му Деян Илиев. Сега Иван е открит. Той се намира в лечебно заведение. Ето каква разказа за Dir.bg. Деян Илиев и през каква сага е минал, за да намери брат си.

- Имаме добра развръзка, г-н Илиев. Успяхте да намерите брат си?

- Да, да - развръзката е добра. Това е най-важното, но минахме през големи перипети.

 

- Нека разкажем нещата хронологично...

- Брат ми Иван е студент по графичен дизайн. На 21 години е. Работи в заведение, за да се издържа. Много учене, много работа и стрес. Това го е съсипало. Той живее със съквартиранти в квартира в Ковънтри. Другите забелязват, че става нервен и раздразнителен. Получихме такава информация от тях, защото аз съм в България. Той започва да буйства. Момчетата подават сигнал в полицията, но тя не предприема нищо. И така стигаме до момента, в който брат ми изчезва.

- В петък пуснахте съобщението на страницата ви във Фейсбук, че Иван липсва?

- Да. И с доведения му баща тръгнахме веднага към Англия. Пристигнахме късно в Ковънтри. Видяхме се с момчетата - съквартирантите му, и буквално тръгнахме по улиците. От брат ми нямаше и следа. Свързахме се с полицията, за да обясним, че брат ми в момента е лабилен психически и е опасен и за себе си, но ни казаха, че лицето е пълнолетно и отказаха информация. Въпреки изричното пояснение, че е лабилен. Нищо. После стана така, че жена е намерила якето му и документите. Това беше първата следа, че брат ми е жив. Преди това никой не даваше информация. Беше някаква следа. Беше надежда. Ние продължаваме да го търсим. Много хора се включиха в акцията, за което искам да им благодаря. Поклон.

- Какво следва?

- По някакъв начин успях да разбера, че има и движение по банковата му карта. Това също бе добър знак. Нещата сочеха към закупен билет. Имахме посока към Лондон, където всъщност бе намерено якето и портмонето му. Брат ми кара лонгборд и много искам да благодаря на цялата група, която се включи в издирването му. Та момче от групата, което е запознато вече с проблемите на брат ми, решава да провери в една болница за психичноболни край Лондон. Отива и разпитва, а брат ми се оказва там. Сега баща ми е пред болницата. Ще има днес комисия, която ще преценява дали може да си го вземем. И сега, след като нещата вече имат финал, какво се оказва. В дните, в които ние го търсим, английската полиция е имала пълна информация за него. Оказва се, че той е бил закаран в болница от униформените, но е избягал. След това е заминал за Лондон и пак се е обадил в полицията, които са го завели в болница. Сега вече имаме уверението, че няма как да избяга. Сега е важно да бъдем близо до него, защото, когато ние сме до него, той е спокоен и напълно адекватен. Обстановката в болницата го натоварва. Искаме възможно най-бързо да го приберем при нас и да се върнем в България. Още веднъж искам да благодаря на всички, които се включиха в това издирване. Дълбок поклон и благодарности. Дано само бюрокрацията в Англия не ни върже ръцете. Разбрахме, че жена е била в нашето положение преди време. Ако преценят от болницата, може да задържат брат ми до 6 месеца. Жената е успяла да изведе детето си бързо, надяваме се и ние на подобен изход. Още веднъж благодарности на всички.

П.С.: По молба на близките снимката е замъглена.