Коментари - Covid пандемията: Какво да очакваме през 2022 г.? | Днес.dir.bg

ОЧАКВАМ - РИЖИЯТ КОН С МЕЧА ! С ВАКСИТЕ НЯМА ИЗТРЕПЯТ НУЖНАТА БРОЙКА...

Първоначално ще са локални, след това щепрерастнат в Европейска, а накрая и световна. Още малко.

Където свършва търпението, започва издържливостта!

https://en.wikipedia.org/wiki/Smallpox#Transmission

За същият дето те държим и теб.

Още не са намерили прилепа тето уж разнасял ковид. Вместо това са открили 4 гена във вируса заимствани от ХИВ. Ти си прави сметката как е дошъл вируса.

Мммм, дааа. Кихнал - ковид, кашлял - ковид, пръднал - ковид.

Откъде черпите информация?

Нещо за стринка ми антиваксърите знаят ли?

Що годе съгласен с малка корекция: На такива като Гейтса не им трябва плодородна земя, а безсмъртие. Имотният балон няма спукване при тази инфлация, а напротив - по-дебел ще става. Хиперинфлация е имало в Г-я след края на ПСВ - един хляб = 1 милиард марки, работещите са ги пускали по обед да пазаруват, щот вечерта цените 2-ни.

Доста си ядосан! Щом повтаряш неграмотният си пост:) И ти се припозна в поста ми, нали? От кои си? От тъпите, простите, бедните, гладните или болните? Да се опитам ли да позная? Ти си сбор от всички изброени! Скъсаняк!

Да не се стигне наистина до там, че тогава и да си говорим вече ще е късно и всички ще страдаме.

Абе на този Васко отдавна му искаме адреса, не че /не можем да го намерим по другият начин/, че да го посетим няколко 'Ганьовеца' да му напълним гъза с общи работници.

Към кой са насочени обидите с Ганьо? Или до тук ви стига изказа и капацитета.

Васко, педерунгел насран изнасилен и самотен, теб няма да те чукаме колкото и да ти се иска за да ти доставим удоволствие!

Скакалци От Светльо на 30.11.2021 г.Избрано, Книги и разказиЕвгеника, Кратка проза Приказка за Чудовищната глупост Един ден в една далечна земя и през отдавна отминали времена дошъл един Жрец на място, където Мнозината пазели реколтата и добитъка си. И той им казал… — Идват скакалци и трябва да се подготвим! — Но скакалците идват всяка година и през всичките досега отминали години — отвърнали Мнозината. — Винаги е било така, защо трябва да се подготвяме? — Това не са скакалците от предишните години — казал Жрецът, — това са нови и ужасни скакалци, които аз наричам с ново име. Трябва да се подготвим. — Какво правят тези нови и ужасни скакалци с новото име? — попитали Мнозината с голям страх. — Какво ли — казал Жрецът, — те ще вземат част от нашата реколта и ще си отидат. Мнозината се разтреперили от страх. — Но скакалците винаги правят това — отбелязал един човек от Мнозината. — Защо тази година трябва да се подготвяме, както никога досега? Жрецът се втренчил в този човек от Мнозината. — Не ме ли чу? — казал му. — Това не са старите скакалци от миналите години. Това са нови и ужасни скакалци и си имат ново име. ТРЯБВА ДА СЕ ПОДГОТВИМ. — Но какво правят новите и ужасни скакалци с новото име, с какво са по-лоши от старите скакалци от миналите години? — разпитвал онзи човек. — Как какво, да не си глупак? — сопнал му се Жрецът. — Не ти ли казах, че ядат от реколтата ни и си заминават. ТРЯБВА ДА СЕ ПОДГОТВИМ! — Да, трябва да се подготвим! — извикали Мнозината в един глас, макар да не знаели какво се иска от тях. — Не разбирам — упорствал онзи човек от Мнозината, — тези нови и ужасни скакалци изглеждат ли по-различно от старите скакалци? — Не съм казвал това — отговорил Жрецът. — Изяждат ли повече от нашата реколта, отколкото старите скакалци от миналите години? — Не съм твърдял и такова нещо — отвърнал Жрецът. — Тогава, ако новите и ужасни скакалци не изглеждат по-различно и не изяждат повече реколта от старите скакалци през изминалите години, с какво са по-нови и по-ужасни? При тези думи Жрецът се разгневил с жречески гняв: — За какъв се имаш, дребно човече, да рискуваш живота на другите с такива въпроси? Не ви ли казах, че това са нови и ужасни скакалци и те ИМАТ НОВО ИМЕ? А Мнозината се обърнали към онзи човек и му казали: — Да, глупако, не излагай другите на риск с тези въпроси. Жрецът ти обясни, че новите и ужасни скакалци ИМАТ НОВО ИМЕ! Мълчи в глупостта си и нека Жрецът ни каже как трябва да се подготвим. И тогава те се обърнали като един към Жреца, коленичили пред него и му се примолили: — О, Мъдри, кажи ни как трябва да се подготвим срещу новите и ужасни скакалци. Тогава Жрецът застанал пред тях и им казал: — Говорих с великите умове и боговете, а те ми казаха, че единственият начин да се подготвите срещу новите и ужасни скакалци е да носите тези шапки на Чудовищната глупост… …и той вдигнал да покаже една такава шапка на Чудовищната глупост, а Мнозината били смаяни… — О, Мъдри, как носенето на тези шапки на Чудовищна глупост ще ни спаси от новите и ужасни скакалци? — извикали те. — Великите умове и боговете са проучили въпроса и това е достатъчно — отговорил Жрецът. — Всички, които се грижат за другите, ще носят тези шапки и заедно ще се спасим от новите и ужасни скакалци. Мнозината се спогледали и видели мъдростта в думите на Жреца, и с желание сложили на главите си шапки на Чудовищната глупост, и се върнали да се грижат за реколтата и добитъка си — щастливи, че са били спасени. ~ ~ На следващия ден Жрецът се върнал там, където Мнозината наглеждали реколтата и добитъка си, и носели шапките си на Чудовищна глупост, и им казал: — Уви, отново говорих с великите умове и с боговете, а те ми казват, че носенето на шапките на Чудовищната глупост не е достатъчно да ни спаси от новите и ужасни скакалци. Необходимо е нещо повече. Мнозината се обърнали към Жреца с голяма тревога и извикали: — О, Мъдри, кажи ни какво още трябва да направим, за да се спасим от новите и ужасни скакалци! — Ето какво — казал Жрецът, — за да се спасите от новите и ужасни скакалци, трябва да изгорите реколтата си до корен, преди да може да се яде! — Благодаря ти, Мъдри! — извикали Мнозината. — Почакайте — обадил се онзи човек от Мнозината, — как изгарянето на реколтата до корен, преди да може да бъде събрана, ще ни спаси от новите и ужасни скакалци? — Глупецо — отвърнал му Жрецът, — не разбираш ли, че новите и ужасни скакалци ще ни отминат, ако изчезне цялата ни реколта? — Но — напомнил онзи човек, — ти ми каза, че новите и ужасни скакалци ще изядат не повече от досегашните скакалци. — Правилно — отбелязал Жрецът. — Значи, ако оставим новите и ужасни скакалци да се нахранят и да си отидат, все ще ни остане по-голямата част от нашата реколта, както през изминалите години, но ако я изгорим цялата, няма да ни остане нищо. Жрецът въздъхнал и Мнозината също въздъхнали по неговия пример. — Нима не те е грижа за онези, чиято реколта ще бъде изядена, ако не направим нещо? — попитал с възмущение Жрецът. — Нима НЕ ТЕ Е ГРИЖА за реколтата, която ще бъде изядена? — повторили като ехо Мнозината, изпълнени с негодувание заради бездушието на онзи човек. И навлезли в нивите си, и изгорили всичката реколта до корен, за да не могат новите и ужасни скакалци да изядат част от нея. — Но как ще си набавим хляба? — попитал онзи човек. — Сега всичките ни посеви изгоряха без остатък. Мнозината изглеждали обезпокоени от това, тъй като наистина този въпрос не им бил хрумнал. Те се обърнали към Жреца за отговор. — Когато се налага, трябва да се правят жертви — отвърнал им Жрецът. — Да — съгласили се Мнозината, щом чули думите, които били познати и на собствените им умове. — Трябва да се правят жертви. И засега поне сме в безопасност от новите и ужасни скакалци! — Вижте, че Жрецът не е изгорил напълно СВОИТЕ посеви — казал онзи човек на Мнозината. — Защо така? Мнозината се обърнали към него и му казали: — Мълчи, глупако, стига с твоите глупости, Жрецът разговаря с големи умове и с боговете. Той най-добре знае как да ни спаси от новите и ужасни скакалци. Слава на нашия Жрец и неговата мъдрост. ~ ~ На следващия ден Жрецът се върнал при хората, те носели шапките си на Чудовищна глупост, стояли сред изгорените ниви и пазели добитъка си, а той им казал: — Уви, отново говорих с боговете и великите умове, а те ми казаха, че носенето на шапките на Чудовищна глупост и изгарянето на реколтата няма да е достатъчно за спасението ни от новите и ужасни скакалци! Ние трябва да заколим и всичкия добитък, и да оставим кръвта да напои земята. — Как клането на добитъка и оставянето на кръвта да напои земята ще ни спаси от скакалците? — попитал онзи човек от Мнозината. Всъщност и Мнозината били донякъде обезпокоени от този нов въпрос и се обърнали към Жреца за отговор. — Нима не разбрахте вече, че това са нови и ужасни скакалци? — казал Жрецът с любезен глас. — Не разбирате ли, че трябва да се намерят нови начини за спасението от тях? Мнозината изглеждали облекчени от тези думи и за пореден път открили, че Жрецът е изрекъл мислите в собствените им глави. И така, те охотно заклали добитъка си и оставили кръвта да напоява земята, и се зарадвали, че сега най-накрая са спасени от новите и ужасни скакалци. ~ ~ Жрецът дошъл и четвърти път там, където хората седели в изгорените ниви, напоени с кръвта на добитъка, и носели шапките си на Чудовищна глупост, и видял, че някои са мъртви или умират. — Уви — казал той, — заради нападението на новите и ужасни скакалци, сега нямаме нито хляб, нито месо, нито мляко, и дори носенето на шапките на Чудовищната глупост, изгарянето на посевите и убиването на добитъка не е достатъчно, за да ни спаси, защото виждате как яко се мре. След тези негови думи плъзнали страх и отчаяние сред Мнозината. — О, горко ни! — изплакали те. — Наистина тези нови и ужасни скакалци са смъртоносен бич, но вижте как хората умират сега въпреки всичко, което направихме! И те се обърнали към Жреца, и го помолили: — Кажи ни, о, Мъдри, какво трябва да направим, за да се спасим от новите и ужасни скакалци? Защото някои умират въпреки всичко, което сторихме досега. — Наистина — казал Жрецът с огромна тъга, — тази земя е тъй изпепелена и полазена от новите и ужасни скакалци, че не остава нищо друго, освен да оставим стария живот и да започнем отново, вече в нова нормалност. Трябва да дойдете в моя имот, където ще ви защитя. Имам малко храна в складовете си, от която бихте могли да ядете, ако работите за общото благо, като почиствате къщата ми и се грижите за реколтата и добитъка ми. — Благодарим ти, Мъдри! — провикнали се Мнозината и се подготвили да последват Жреца в неговото безопасно имение. — Я почакай малко… — викнал онзи човек сред Мнозината. — Не новите и ужасни скакалци отнеха храната ни, а ние по твоя заповед я унищожихме, а сега искаш и да ни направиш свои роби? Жрецът поклатил глава със съжаление, а Мнозината последвали примера му. — Какво трябва да се направи с такова упорито невежество? — показал се ядосан той. — Ужасно упорито невежество — пригласяли му Мнозината като в хор. А Жрецът казал: — Не разбирате ли, че ако НЕ бяхме носили шапките на Чудовищната глупост и не бяхме изгорили реколтата си и не бяхме убили добитъка си, новите и ужасни скакалци щяха да направят нещата много, много по-лоши от сегашните? — Как? — попитал онзи човек сред Мнозината Жрецът се изкикотил и Мнозината последвали примера му. — Как ли, простодушен невежо? Защото новите и ужасни скакалци са нови и ужасни, и си имат НОВО ИМЕ! — Ново име! — заехтели Мнозината, които гледали с недоверие единствения човек, който не разбирал какво означава всичко това. И тогава те му обърнали гръб, и отишли с охота и с шапките си на Чудовищна глупост в имението на Жреца, за да работят за общото благо, като се грижат за реколтата и добитъка на Жреца, и като почистват дома на Жреца, и като пеят песни за надежда и за новата нормалност, които писарите на Жреца били написали, за да се пеят от тях. А онзи човек останал сам сред безплодните и кървави полета, и тръгнал сам да търси друг път, и да пее своите песни. ~ ~ Автор: Кати Блек

Скакалци От Светльо на 30.11.2021 г.Избрано, Книги и разказиЕвгеника, Кратка проза Приказка за Чудовищната глупост Един ден в една далечна земя и през отдавна отминали времена дошъл един Жрец на място, където Мнозината пазели реколтата и добитъка си. И той им казал… — Идват скакалци и трябва да се подготвим! — Но скакалците идват всяка година и през всичките досега отминали години — отвърнали Мнозината. — Винаги е било така, защо трябва да се подготвяме? — Това не са скакалците от предишните години — казал Жрецът, — това са нови и ужасни скакалци, които аз наричам с ново име. Трябва да се подготвим. — Какво правят тези нови и ужасни скакалци с новото име? — попитали Мнозината с голям страх. — Какво ли — казал Жрецът, — те ще вземат част от нашата реколта и ще си отидат. Мнозината се разтреперили от страх. — Но скакалците винаги правят това — отбелязал един човек от Мнозината. — Защо тази година трябва да се подготвяме, както никога досега? Жрецът се втренчил в този човек от Мнозината. — Не ме ли чу? — казал му. — Това не са старите скакалци от миналите години. Това са нови и ужасни скакалци и си имат ново име. ТРЯБВА ДА СЕ ПОДГОТВИМ. — Но какво правят новите и ужасни скакалци с новото име, с какво са по-лоши от старите скакалци от миналите години? — разпитвал онзи човек. — Как какво, да не си глупак? — сопнал му се Жрецът. — Не ти ли казах, че ядат от реколтата ни и си заминават. ТРЯБВА ДА СЕ ПОДГОТВИМ! — Да, трябва да се подготвим! — извикали Мнозината в един глас, макар да не знаели какво се иска от тях. — Не разбирам — упорствал онзи човек от Мнозината, — тези нови и ужасни скакалци изглеждат ли по-различно от старите скакалци? — Не съм казвал това — отговорил Жрецът. — Изяждат ли повече от нашата реколта, отколкото старите скакалци от миналите години? — Не съм твърдял и такова нещо — отвърнал Жрецът. — Тогава, ако новите и ужасни скакалци не изглеждат по-различно и не изяждат повече реколта от старите скакалци през изминалите години, с какво са по-нови и по-ужасни? При тези думи Жрецът се разгневил с жречески гняв: — За какъв се имаш, дребно човече, да рискуваш живота на другите с такива въпроси? Не ви ли казах, че това са нови и ужасни скакалци и те ИМАТ НОВО ИМЕ? А Мнозината се обърнали към онзи човек и му казали: — Да, глупако, не излагай другите на риск с тези въпроси. Жрецът ти обясни, че новите и ужасни скакалци ИМАТ НОВО ИМЕ! Мълчи в глупостта си и нека Жрецът ни каже как трябва да се подготвим. И тогава те се обърнали като един към Жреца, коленичили пред него и му се примолили: — О, Мъдри, кажи ни как трябва да се подготвим срещу новите и ужасни скакалци. Тогава Жрецът застанал пред тях и им казал: — Говорих с великите умове и боговете, а те ми казаха, че единственият начин да се подготвите срещу новите и ужасни скакалци е да носите тези шапки на Чудовищната глупост… …и той вдигнал да покаже една такава шапка на Чудовищната глупост, а Мнозината били смаяни… — О, Мъдри, как носенето на тези шапки на Чудовищна глупост ще ни спаси от новите и ужасни скакалци? — извикали те. — Великите умове и боговете са проучили въпроса и това е достатъчно — отговорил Жрецът. — Всички, които се грижат за другите, ще носят тези шапки и заедно ще се спасим от новите и ужасни скакалци. Мнозината се спогледали и видели мъдростта в думите на Жреца, и с желание сложили на главите си шапки на Чудовищната глупост, и се върнали да се грижат за реколтата и добитъка си — щастливи, че са били спасени. ~ ~ На следващия ден Жрецът се върнал там, където Мнозината наглеждали реколтата и добитъка си, и носели шапките си на Чудовищна глупост, и им казал: — Уви, отново говорих с великите умове и с боговете, а те ми казват, че носенето на шапките на Чудовищната глупост не е достатъчно да ни спаси от новите и ужасни скакалци. Необходимо е нещо повече. Мнозината се обърнали към Жреца с голяма тревога и извикали: — О, Мъдри, кажи ни какво още трябва да направим, за да се спасим от новите и ужасни скакалци! — Ето какво — казал Жрецът, — за да се спасите от новите и ужасни скакалци, трябва да изгорите реколтата си до корен, преди да може да се яде! — Благодаря ти, Мъдри! — извикали Мнозината. — Почакайте — обадил се онзи човек от Мнозината, — как изгарянето на реколтата до корен, преди да може да бъде събрана, ще ни спаси от новите и ужасни скакалци? — Глупецо — отвърнал му Жрецът, — не разбираш ли, че новите и ужасни скакалци ще ни отминат, ако изчезне цялата ни реколта? — Но — напомнил онзи човек, — ти ми каза, че новите и ужасни скакалци ще изядат не повече от досегашните скакалци. — Правилно — отбелязал Жрецът. — Значи, ако оставим новите и ужасни скакалци да се нахранят и да си отидат, все ще ни остане по-голямата част от нашата реколта, както през изминалите години, но ако я изгорим цялата, няма да ни остане нищо. Жрецът въздъхнал и Мнозината също въздъхнали по неговия пример. — Нима не те е грижа за онези, чиято реколта ще бъде изядена, ако не направим нещо? — попитал с възмущение Жрецът. — Нима НЕ ТЕ Е ГРИЖА за реколтата, която ще бъде изядена? — повторили като ехо Мнозината, изпълнени с негодувание заради бездушието на онзи човек. И навлезли в нивите си, и изгорили всичката реколта до корен, за да не могат новите и ужасни скакалци да изядат част от нея. — Но как ще си набавим хляба? — попитал онзи човек. — Сега всичките ни посеви изгоряха без остатък. Мнозината изглеждали обезпокоени от това, тъй като наистина този въпрос не им бил хрумнал. Те се обърнали към Жреца за отговор. — Когато се налага, трябва да се правят жертви — отвърнал им Жрецът. — Да — съгласили се Мнозината, щом чули думите, които били познати и на собствените им умове. — Трябва да се правят жертви. И засега поне сме в безопасност от новите и ужасни скакалци! — Вижте, че Жрецът не е изгорил напълно СВОИТЕ посеви — казал онзи човек на Мнозината. — Защо така? Мнозината се обърнали към него и му казали: — Мълчи, глупако, стига с твоите глупости, Жрецът разговаря с големи умове и с боговете. Той най-добре знае как да ни спаси от новите и ужасни скакалци. Слава на нашия Жрец и неговата мъдрост. ~ ~ На следващия ден Жрецът се върнал при хората, те носели шапките си на Чудовищна глупост, стояли сред изгорените ниви и пазели добитъка си, а той им казал: — Уви, отново говорих с боговете и великите умове, а те ми казаха, че носенето на шапките на Чудовищна глупост и изгарянето на реколтата няма да е достатъчно за спасението ни от новите и ужасни скакалци! Ние трябва да заколим и всичкия добитък, и да оставим кръвта да напои земята. — Как клането на добитъка и оставянето на кръвта да напои земята ще ни спаси от скакалците? — попитал онзи човек от Мнозината. Всъщност и Мнозината били донякъде обезпокоени от този нов въпрос и се обърнали към Жреца за отговор. — Нима не разбрахте вече, че това са нови и ужасни скакалци? — казал Жрецът с любезен глас. — Не разбирате ли, че трябва да се намерят нови начини за спасението от тях? Мнозината изглеждали облекчени от тези думи и за пореден път открили, че Жрецът е изрекъл мислите в собствените им глави. И така, те охотно заклали добитъка си и оставили кръвта да напоява земята, и се зарадвали, че сега най-накрая са спасени от новите и ужасни скакалци. ~ ~ Жрецът дошъл и четвърти път там, където хората седели в изгорените ниви, напоени с кръвта на добитъка, и носели шапките си на Чудовищна глупост, и видял, че някои са мъртви или умират. — Уви — казал той, — заради нападението на новите и ужасни скакалци, сега нямаме нито хляб, нито месо, нито мляко, и дори носенето на шапките на Чудовищната глупост, изгарянето на посевите и убиването на добитъка не е достатъчно, за да ни спаси, защото виждате как яко се мре. След тези негови думи плъзнали страх и отчаяние сред Мнозината. — О, горко ни! — изплакали те. — Наистина тези нови и ужасни скакалци са смъртоносен бич, но вижте как хората умират сега въпреки всичко, което направихме! И те се обърнали към Жреца, и го помолили: — Кажи ни, о, Мъдри, какво трябва да направим, за да се спасим от новите и ужасни скакалци? Защото някои умират въпреки всичко, което сторихме досега. — Наистина — казал Жрецът с огромна тъга, — тази земя е тъй изпепелена и полазена от новите и ужасни скакалци, че не остава нищо друго, освен да оставим стария живот и да започнем отново, вече в нова нормалност. Трябва да дойдете в моя имот, където ще ви защитя. Имам малко храна в складовете си, от която бихте могли да ядете, ако работите за общото благо, като почиствате къщата ми и се грижите за реколтата и добитъка ми. — Благодарим ти, Мъдри! — провикнали се Мнозината и се подготвили да последват Жреца в неговото безопасно имение. — Я почакай малко… — викнал онзи човек сред Мнозината. — Не новите и ужасни скакалци отнеха храната ни, а ние по твоя заповед я унищожихме, а сега искаш и да ни направиш свои роби? Жрецът поклатил глава със съжаление, а Мнозината последвали примера му. — Какво трябва да се направи с такова упорито невежество? — показал се ядосан той. — Ужасно упорито невежество — пригласяли му Мнозината като в хор. А Жрецът казал: — Не разбирате ли, че ако НЕ бяхме носили шапките на Чудовищната глупост и не бяхме изгорили реколтата си и не бяхме убили добитъка си, новите и ужасни скакалци щяха да направят нещата много, много по-лоши от сегашните? — Как? — попитал онзи човек сред Мнозината Жрецът се изкикотил и Мнозината последвали примера му. — Как ли, простодушен невежо? Защото новите и ужасни скакалци са нови и ужасни, и си имат НОВО ИМЕ! — Ново име! — заехтели Мнозината, които гледали с недоверие единствения човек, който не разбирал какво означава всичко това. И тогава те му обърнали гръб, и отишли с охота и с шапките си на Чудовищна глупост в имението на Жреца, за да работят за общото благо, като се грижат за реколтата и добитъка на Жреца, и като почистват дома на Жреца, и като пеят песни за надежда и за новата нормалност, които писарите на Жреца били написали, за да се пеят от тях. А онзи човек останал сам сред безплодните и кървави полета, и тръгнал сам да търси друг път, и да пее своите песни. ~ ~ Автор: Кати Блек

Mноого беден и еднообразен до втръсване речник. Дааай нещо по-интересно/оригинално.

Т*пак, те още не са съставили официално правителство и не са стъпили в длъжност ти оставка искаш. Егати либерста!

Каза на себе си Ганьо, докато размишляваше над житието си. Добър себеанализ, да не би да си психоаналитик?

И ПО СВЕТА Е ПЪЛНО С-ГАНЮВЦИ! Скакалци От Светльо на 30.11.2021 г.Избрано, Книги и разказиЕвгеника, Кратка проза Приказка за Чудовищната глупост Един ден в една далечна земя и през отдавна отминали времена дошъл един Жрец на място, където Мнозината пазели реколтата и добитъка си. И той им казал… — Идват скакалци и трябва да се подготвим! — Но скакалците идват всяка година и през всичките досега отминали години — отвърнали Мнозината. — Винаги е било така, защо трябва да се подготвяме? — Това не са скакалците от предишните години — казал Жрецът, — това са нови и ужасни скакалци, които аз наричам с ново име. Трябва да се подготвим. — Какво правят тези нови и ужасни скакалци с новото име? — попитали Мнозината с голям страх. — Какво ли — казал Жрецът, — те ще вземат част от нашата реколта и ще си отидат. Мнозината се разтреперили от страх. — Но скакалците винаги правят това — отбелязал един човек от Мнозината. — Защо тази година трябва да се подготвяме, както никога досега? Жрецът се втренчил в този човек от Мнозината. — Не ме ли чу? — казал му. — Това не са старите скакалци от миналите години. Това са нови и ужасни скакалци и си имат ново име. ТРЯБВА ДА СЕ ПОДГОТВИМ. — Но какво правят новите и ужасни скакалци с новото име, с какво са по-лоши от старите скакалци от миналите години? — разпитвал онзи човек. — Как какво, да не си глупак? — сопнал му се Жрецът. — Не ти ли казах, че ядат от реколтата ни и си заминават. ТРЯБВА ДА СЕ ПОДГОТВИМ! — Да, трябва да се подготвим! — извикали Мнозината в един глас, макар да не знаели какво се иска от тях. — Не разбирам — упорствал онзи човек от Мнозината, — тези нови и ужасни скакалци изглеждат ли по-различно от старите скакалци? — Не съм казвал това — отговорил Жрецът. — Изяждат ли повече от нашата реколта, отколкото старите скакалци от миналите години? — Не съм твърдял и такова нещо — отвърнал Жрецът. — Тогава, ако новите и ужасни скакалци не изглеждат по-различно и не изяждат повече реколта от старите скакалци през изминалите години, с какво са по-нови и по-ужасни? При тези думи Жрецът се разгневил с жречески гняв: — За какъв се имаш, дребно човече, да рискуваш живота на другите с такива въпроси? Не ви ли казах, че това са нови и ужасни скакалци и те ИМАТ НОВО ИМЕ? А Мнозината се обърнали към онзи човек и му казали: — Да, глупако, не излагай другите на риск с тези въпроси. Жрецът ти обясни, че новите и ужасни скакалци ИМАТ НОВО ИМЕ! Мълчи в глупостта си и нека Жрецът ни каже как трябва да се подготвим. И тогава те се обърнали като един към Жреца, коленичили пред него и му се примолили: — О, Мъдри, кажи ни как трябва да се подготвим срещу новите и ужасни скакалци. Тогава Жрецът застанал пред тях и им казал: — Говорих с великите умове и боговете, а те ми казаха, че единственият начин да се подготвите срещу новите и ужасни скакалци е да носите тези шапки на Чудовищната глупост… …и той вдигнал да покаже една такава шапка на Чудовищната глупост, а Мнозината били смаяни… — О, Мъдри, как носенето на тези шапки на Чудовищна глупост ще ни спаси от новите и ужасни скакалци? — извикали те. — Великите умове и боговете са проучили въпроса и това е достатъчно — отговорил Жрецът. — Всички, които се грижат за другите, ще носят тези шапки и заедно ще се спасим от новите и ужасни скакалци. Мнозината се спогледали и видели мъдростта в думите на Жреца, и с желание сложили на главите си шапки на Чудовищната глупост, и се върнали да се грижат за реколтата и добитъка си — щастливи, че са били спасени. ~ ~ На следващия ден Жрецът се върнал там, където Мнозината наглеждали реколтата и добитъка си, и носели шапките си на Чудовищна глупост, и им казал: — Уви, отново говорих с великите умове и с боговете, а те ми казват, че носенето на шапките на Чудовищната глупост не е достатъчно да ни спаси от новите и ужасни скакалци. Необходимо е нещо повече. Мнозината се обърнали към Жреца с голяма тревога и извикали: — О, Мъдри, кажи ни какво още трябва да направим, за да се спасим от новите и ужасни скакалци! — Ето какво — казал Жрецът, — за да се спасите от новите и ужасни скакалци, трябва да изгорите реколтата си до корен, преди да може да се яде! — Благодаря ти, Мъдри! — извикали Мнозината. — Почакайте — обадил се онзи човек от Мнозината, — как изгарянето на реколтата до корен, преди да може да бъде събрана, ще ни спаси от новите и ужасни скакалци? — Глупецо — отвърнал му Жрецът, — не разбираш ли, че новите и ужасни скакалци ще ни отминат, ако изчезне цялата ни реколта? — Но — напомнил онзи човек, — ти ми каза, че новите и ужасни скакалци ще изядат не повече от досегашните скакалци. — Правилно — отбелязал Жрецът. — Значи, ако оставим новите и ужасни скакалци да се нахранят и да си отидат, все ще ни остане по-голямата част от нашата реколта, както през изминалите години, но ако я изгорим цялата, няма да ни остане нищо. Жрецът въздъхнал и Мнозината също въздъхнали по неговия пример. — Нима не те е грижа за онези, чиято реколта ще бъде изядена, ако не направим нещо? — попитал с възмущение Жрецът. — Нима НЕ ТЕ Е ГРИЖА за реколтата, която ще бъде изядена? — повторили като ехо Мнозината, изпълнени с негодувание заради бездушието на онзи човек. И навлезли в нивите си, и изгорили всичката реколта до корен, за да не могат новите и ужасни скакалци да изядат част от нея. — Но как ще си набавим хляба? — попитал онзи човек. — Сега всичките ни посеви изгоряха без остатък. Мнозината изглеждали обезпокоени от това, тъй като наистина този въпрос не им бил хрумнал. Те се обърнали към Жреца за отговор. — Когато се налага, трябва да се правят жертви — отвърнал им Жрецът. — Да — съгласили се Мнозината, щом чули думите, които били познати и на собствените им умове. — Трябва да се правят жертви. И засега поне сме в безопасност от новите и ужасни скакалци! — Вижте, че Жрецът не е изгорил напълно СВОИТЕ посеви — казал онзи човек на Мнозината. — Защо така? Мнозината се обърнали към него и му казали: — Мълчи, глупако, стига с твоите глупости, Жрецът разговаря с големи умове и с боговете. Той най-добре знае как да ни спаси от новите и ужасни скакалци. Слава на нашия Жрец и неговата мъдрост. ~ ~ На следващия ден Жрецът се върнал при хората, те носели шапките си на Чудовищна глупост, стояли сред изгорените ниви и пазели добитъка си, а той им казал: — Уви, отново говорих с боговете и великите умове, а те ми казаха, че носенето на шапките на Чудовищна глупост и изгарянето на реколтата няма да е достатъчно за спасението ни от новите и ужасни скакалци! Ние трябва да заколим и всичкия добитък, и да оставим кръвта да напои земята. — Как клането на добитъка и оставянето на кръвта да напои земята ще ни спаси от скакалците? — попитал онзи човек от Мнозината. Всъщност и Мнозината били донякъде обезпокоени от този нов въпрос и се обърнали към Жреца за отговор. — Нима не разбрахте вече, че това са нови и ужасни скакалци? — казал Жрецът с любезен глас. — Не разбирате ли, че трябва да се намерят нови начини за спасението от тях? Мнозината изглеждали облекчени от тези думи и за пореден път открили, че Жрецът е изрекъл мислите в собствените им глави. И така, те охотно заклали добитъка си и оставили кръвта да напоява земята, и се зарадвали, че сега най-накрая са спасени от новите и ужасни скакалци. ~ ~ Жрецът дошъл и четвърти път там, където хората седели в изгорените ниви, напоени с кръвта на добитъка, и носели шапките си на Чудовищна глупост, и видял, че някои са мъртви или умират. — Уви — казал той, — заради нападението на новите и ужасни скакалци, сега нямаме нито хляб, нито месо, нито мляко, и дори носенето на шапките на Чудовищната глупост, изгарянето на посевите и убиването на добитъка не е достатъчно, за да ни спаси, защото виждате как яко се мре. След тези негови думи плъзнали страх и отчаяние сред Мнозината. — О, горко ни! — изплакали те. — Наистина тези нови и ужасни скакалци са смъртоносен бич, но вижте как хората умират сега въпреки всичко, което направихме! И те се обърнали към Жреца, и го помолили: — Кажи ни, о, Мъдри, какво трябва да направим, за да се спасим от новите и ужасни скакалци? Защото някои умират въпреки всичко, което сторихме досега. — Наистина — казал Жрецът с огромна тъга, — тази земя е тъй изпепелена и полазена от новите и ужасни скакалци, че не остава нищо друго, освен да оставим стария живот и да започнем отново, вече в нова нормалност. Трябва да дойдете в моя имот, където ще ви защитя. Имам малко храна в складовете си, от която бихте могли да ядете, ако работите за общото благо, като почиствате къщата ми и се грижите за реколтата и добитъка ми. — Благодарим ти, Мъдри! — провикнали се Мнозината и се подготвили да последват Жреца в неговото безопасно имение. — Я почакай малко… — викнал онзи човек сред Мнозината. — Не новите и ужасни скакалци отнеха храната ни, а ние по твоя заповед я унищожихме, а сега искаш и да ни направиш свои роби? Жрецът поклатил глава със съжаление, а Мнозината последвали примера му. — Какво трябва да се направи с такова упорито невежество? — показал се ядосан той. — Ужасно упорито невежество — пригласяли му Мнозината като в хор. А Жрецът казал: — Не разбирате ли, че ако НЕ бяхме носили шапките на Чудовищната глупост и не бяхме изгорили реколтата си и не бяхме убили добитъка си, новите и ужасни скакалци щяха да направят нещата много, много по-лоши от сегашните? — Как? — попитал онзи човек сред Мнозината Жрецът се изкикотил и Мнозината последвали примера му. — Как ли, простодушен невежо? Защото новите и ужасни скакалци са нови и ужасни, и си имат НОВО ИМЕ! — Ново име! — заехтели Мнозината, които гледали с недоверие единствения човек, който не разбирал какво означава всичко това. И тогава те му обърнали гръб, и отишли с охота и с шапките си на Чудовищна глупост в имението на Жреца, за да работят за общото благо, като се грижат за реколтата и добитъка на Жреца, и като почистват дома на Жреца, и като пеят песни за надежда и за новата нормалност, които писарите на Жреца били написали, за да се пеят от тях. А онзи човек останал сам сред безплодните и кървави полета, и тръгнал сам да търси друг път, и да пее своите песни. ~ ~ Автор: Кати Блек

Любче, любче, любченце, Що не си направиш услуга да се скриеш някъде да не се излагаш повече, психопат малоумен

На това в България образование ли му викаш. Наистина ли вярваш, че причина за неграмотността ще е Ковид. Не, той просто ускорява процеса.

Аз очаквам Россия в близко бъдеще да стане като Сърбия.

Мри в кофите бе клошар.

Кат гледам цифрите, КОВИДа гони най - вакснатите нации.. по заразени на 1 милион сме чак на 29 то място в ЕВропа.

Билито и той така се притеснява. Ма с по-ясна идея: Био-тероризъм. Пред печалбата и гигантоманията няма спирачки. Така, че споко. Новото нормално е да се миксират старите проблеми - терористите, с новите проблеми - вирусите. На прав път си. Аз за всеки случай си имам под ръка Био-защита ниво 3. Поне за някакво време ще може да ми даде шанс:)

Теб пък какъв ГЕРБ те гони?