Коментари - БАН с официална позиция срещу руския опит да бъде присвоено Кирило-Методиевото дело | Днес.dir.bg

Трябва най-после да се спре с безсмислени спорове . То е ясно, че Кирил и Методий са византийци, родени са във възантийско семейство, били са византийски дипломати. Само това, че на Гърция не и дреме за тях ни спасява и гърците да имат претенции и да стане съвсем мазало. Не е ли по-важно какво са направили и какво са оставили отколкото да се напъваме да доказваме, че са българи ( нещо за което и историята не може да ни помогне) . Иначе рискуваме да станем за подигравка като македонците .

Мисля, че товарищ Кудин може още да даде! :) -- Например текст, написан с българска кирилица е с 4-5 процента по-дълъг от същия откъс, набран с руския вариант на азбуката. Буквата „m“ в българската кирилица е по-широка с 40 процента от руската версия на „т“, която е копие на главната. Статистиката сочи, че именно „т“ се среща най-често в текстовете.

Споровете са тъпи. Много от троловете не познават историята (а нейната модернизирана версия) и повтарят съвременните националистически клишета, втълпени им от Запада, а всъщност не знаят нищо за Средвновековието. Хората тогава са говорили за "словенска реч" (тоест за реч на славянските народи), за ромеи - което не е гърци, щото империята е многонационална! Доказателството е, че Братята са от славянски произход, но са ромеи, тоест византийци. Средновековието не може да се мисли в национални термини. Цялата картина е изкривена и споровете са безсмислени. Особлено спора за буквите. Не са важни буквите, а преводите на книгите. Да не говорим, че след това има две големи правописни езикови реформи - една в България (на Евтимий) и една в Русия (на Никон). После има още реформи ... и т.н.

Щом и такъв мастит псевдоучен като Андрей Кудин преминава в отбрана, значи нещата са зле. Прочетох малко от дългия неформатиран и неграмотно поднесен текст и мога да кажа, че този путинов учЕн е много зле. Трябва да се намеква че Методий Моравски, баси името и Кирил Солунски нямат нищо общо с българската азбука.

Андрей Кудин разкрива защо България използва руския вариант на кирилицата България вкарва в ЕС не своята, а руската азбука на Петър I заради нейната масова доминация – използват я над 300 милиона по света През последните дни у нас се разгоря разгорещена дискусия около Кирил и Методий, старобългарската азбука, кирилицата и т.н. – теми, които по правило стават актуални около 24 май. Страстите бяха допълнително нагорещени от изложба в Руския информационен център, посветена на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. В нея Кирил и Методии са представени като "Cвeти Кирил, пo прoзвищe Филocoф (827-869) и нeгoвият брaт Мeтoдий Мoрaвcки - рoдeни в гръцкия грaд Coлун, рeфoрмaтoри нa cлaвянcкaтa aзбукa, cъздaтeли нa църкoвнocлaвянcкия eзик, първи рaзпрocтрaнитeли нa грaмoтнocттa и прocвeтaтa в Руcия". Авторитетни български автори окачествиха това като „недопустима фалшификация“. В същото време около 200 български духовници, общественици и интелектуалци призоваваха за промяна в подредбата на българската БДС-клавиатура, за да се постигне по-добро съответствие с българската азбука и езикова практика. Те настояват от клавиатурите да се премахнат два допълнителни знака от чужда азбука (руската) - Э и Ы. Те са включени преди 42 години и оттогава стандартът не е променян. По този повод публикуваме откъс от третия том на книгата на руския автор Андрей Кудин – „Неразгаданите мистерии на България“ 3, която се подготвя за печат в Русия и България и която авторът бе така любезен да ни предостави. Първият том на книгата претърпя 7 /седем !/ издания в България в периода 2015-2020 г, а руските издания на двата тома надхвърлят стохиляден тираж! Кирил и Методий са българи и кирилицата е създадена в Плиска, категоричен е руският учен Андрей Кудин Авторът подчертава решаващата роля на княз Борис I, защото утвърждаването на азбуката изисква материален ресурс, какъвто притежава само една държавна власт. Андрей Кудин пише, че нямаме основание да се съмняваме в думите на историка Теофилакт, който заявява, че азбуката е създадена от Климент Охридски. Исторически консултант на книгите на Кудин бе покойният проф. Божидар Димитров – негов близък приятел. Ето какво пише той през 2017 г. за Андрей Кудин след излизането на том 2 на книгата „Неразгаданите мистерии на България“: „Книгата „Неразгаданите мистерии на България“ на руския автор Андрей Кудин превърна българската история в бестселър. Две седмици след отпечатването ѝ тя вече е една от най- продаваните книги у нас”. Според проф. Божидар Димитров е важно да се знае, че тази набираща популярност книга твърдо защитава българските национални тези. “Последният руски автор, който компетентно и успешно е правил това, бе покойният голям учен, Дмитрий Лихачов”, каза още проф. Димитров. По думите му книгата на руския автор, която е посветена по чувствителни теми на българската история, вероятно се харесва толкова много на уважавания български читател заради факта, че Андрей Кудин обича и познава България повече от мнозина българи. “Читателят усеща тези неща. А може би помага обстоятелството, че авторът е руснак? За разлика от нас той гледа дистанцирано на ред исторически събития, свързани с България, анализира ги безпристрастно и прави обективни коментари. Именно в този подход се вижда добрата страна на ракурса отстрани върху българската история”, каза проф. Божидар Димитров. Из подготвящата се за печат книга на Андрей Кудин „Неразгаданите мистерии на България“ том 3 Защо България използва руския вариант на кирилицата? В един леден януарски ден на 1708 г. цар Петър I издава декрет, който въвежда нова графика на кирилския шрифт в Русия. Тя е създадена по негова идея в Холандия и наподобява латинската азбука. Целта е да се улесни книгопечатането, а обликът на руската книжнина максимално да доближи писмените издания в Западна Европа. Указът продължава започнатото от владетеля европеизиране на империята. Дългосрочните последици от езиковата реформа на Петър I са поне три. Първо – Прекъсва родствената връзка между кирилицата и гръцката азбука, от която тя произхожда. Второ – Кирилицата донякъде се латинизира, а руската книжнина се вписва в къснобароковата европейска писмена традиция. Трето - Реформата видоизменя из основи не само кирилицата на Русия, но и писмеността на повечето славянски народи, на чиято култура и духовност тя мощно влияе. Краткосрочните ефекти от декрета на Петър I веднага променят азбуката. Те дават възможност за употреба на малките букви. До 1708 г. текстовете с кирилица са били изписвани само с главни, а това силно затруднява четенето. Реформата максимално опростява текстовете. Тя изхвърля ударения и титли. Престава различното изписване на букви в началото, средата и края на думите. Главните букви са уеднаквени и не се различават. Кирилските цифри отстъпвят на заден план, а мястото им заемат арабските числа. Конструкцията и силуета на знаците се вписват в европейската традиция. Промените в днешната руска кирилица приключват окончателно след Октомврийската революция, когато от нея са премахнати някои букви. България въвежда реформираната руска азбука още в началото на XIX век. Интересен е фактът, че тя задгърбва собствената си кирилица, създадена в нейните книжовни школи и приема руския й вариант, макар и да не е част от Руската империя! Защо България прегръща азбуката на Петър I? Да припомним: Кирилицата няма установен автор, но историческите факти категорично сочат за нейна родина България. Тя е създадена от учениците на Кирил и Методий и техните последователи в книжовните школи на Плиска, Преслав и Охрид. Това става около 885 г., когато след смъртта на Методий неговите ученици са радушно приети от княз Борис в България. Създадената българска църковна книжнина и новата азбука проникнали в Русия – вероятно заедно с български духовници - още през X век, когато княз Светослав навлязъл в България. Руските духовници използвали българската азбука и книгите при въвеждането на християнството в Русия. Западните славяни също приели кирилицата. След XI век тя вече господствала в почти всички славянски страни. Това продължило до края на XVIII век. По това време печатното дело навлезнало с бързи темпове в Европа и усъвършенствало латинските букви с нови шрифтове. На техния фон църковната кирилица - застинала без развитие от 6-7 века, изглеждала архаична и трудно използваема. В самата България развитието на книжовната традиция било прекъснато от османските поробители още в края на XIV век. Единствен и преобладаващ източник на духовно влияние за българските земи по онова време била едноверна Русия. Заради това т. н. „гражданска“ азбука на Петър I била радушно приета сред поробения български народ. Разпространението й се улеснявало от преобладаващата руска книжнина по време на българското Възраждане. Руското духовно влияние продължава и след 1945 г., когато балканската държава реформира азбуката си под влияние на съветските езиковеди. През цялото това време българските собственици на печатници обикновено внасяли шрифтовете си от чужбина или за икономия купували стари образци на кирилица. Графиката на буквите била създавана от бизнеса, а не от специалисти и това личи в българската азбука – горните и долните дължини на доста букви са неразвити, а някои главни букви са намалени механично. Така принудена от исторически и политически фактори, България обръща гръб на собствената си църковна кирилица. Все пак тя успява да съхрани някои традиции в съвременната българска азбука. Какви е разликата между българската и руската кирилица? Всъщност, тя не е голяма, но един същи текст, написан с двете кирилици, изглежда различно. И това не е само въпрос на шрифт: става дума за два специфични подхода. При руската кирилица малките букви са умалени копия на големите. От общо 30 букви, само 5 се различават. Или разликата между големи и малки букви е едва двайсетина процента. При българската кирилица разликата между големи и малки букви надвишава 73 процента! Тоест – от общо 32 големи букви, 22 се изписват различно при малкия им вариант. Това е така, защото някои малки букви се изобразяват ръкописно – такива, с каквито се учат да пишат първокласниците. А ръкописните букви заемат повече място. Например текст, написан с българска кирилица е с 4-5 процента по-дълъг от същия откъс, набран с руския вариант на азбуката. Буквата „m“ в българската кирилица е по-широка с 40 процента от руската версия на „т“, която е копие на главната. Статистиката сочи, че именно „т“ се среща най-често в текстовете. Разбира се, издателите се съобразяват с тези данни, защото става дума за икономия на място, хартия и пари. Това е една от причините повечето бъларски издатели да използват руската кирилица. Но дори и да пренебрегнат тези фактори, издателите трудно биха намерили българска версия на азбуката. Тя липсва на пазара. Българите се намират в уникално положение. Те използват две различни форми на кирилица, като едната си е тяхно изобретение, възприемат това за нормално или често дори не осъзнават това. Подобна ситуация едва ли съществува в друга държава в света. Но проблемът не е само в българската азбука. Пропуска ли е Кирилицата еволюционното си развитие? Азбуката – българската, а и руската, са имали по-скоро революционно развитие. Промените са се извършвали не толкова от езиковеди и специалисти, а от владетели, както и по държавнически и политически съображения. В руската азбука, например, малките букви просто са направени намалени главни. При латиницата, която има еволюционно развитие, промените са се правели постепенно и от професионалисти. През вековете, когато писари са писали и преписвали ръкописни текстове, малките букви са станали производни на главните, след това са еволюирали в печатни. Водещо в този процес е било бързото четене, по-малката уморяемост за окото и най-вече икономията на място и хартия. Това може да се види - в латиницата има повече тесни букви – J, f, l, r, t и др. Тесните букви пестят място и хартия. Докато в кирилицата буквите имат по-скоро средна или широка пропорция. А това отнема място и хаби хартия. Разнообразието на шрифта, постигнато при неговото еволюционно развитие предполага по-бързо четене. Доказано е например, че човек чете не буква по буква, а по 10-15 наведнъж. Тоест, възприемаме цели комбинации от знаци, отделни форми и силуети - както на буквите, така и на думите. Така бързината на четенето зависи от качеството на шрифта. Ако той е съобразен с традиците на определената национална азбука – и четенето, и осмислянето на текста ще бъде по-бързо. И обратното. А когато някой обърка думи при четене, то може да се дължи не само на невнимание, но и на неефективност на текста: сходни знаци и силуети на букви, думи, абзаци. Заради всички тези фактори в България опитват да се върнат към традициите на националната кирилица. Това усилие е разбираемо заради следния интересен факт. През 2007 г. България става член на Европейския съюз и поради това кирилицата е призната за една от неговите официални азбуки. Но България вкарва в ЕС не своята, а руската азбука на Петър I заради нейната масова доминация – използват я над 300 милиона по света! В това тотално господство е трудно да се открои каквато и да е национална традиция. Въпреки това инициативите в България за запазване на националната идентичност на кирилицата се множат. Друг е въпросът доколко тези усилия могат да повлияят на пазара за компютри и смартфони в България, чиято кирилица обикновено е руска и за който традициите от

По тези въпроси БАН е по-назад с материала - БПЦ има думата, защото става дууума за църковна книжнина във времената, когато е нямало БАН и т.н. откъс от статия за Чееееерноризец Храбър Кратко животоописание Черноризец Храбър - един от блестящите представители на старобългарската литература от т. нар. Златен век, е обект на множество хипотези. Спори се дали ХРАБЪР е истинското име или е псевдоним. Правени са опити за идентифициране с известни исторически личности: с Константин-Кирил Философ, с Климент Охридски, с Йоан Екзарх, с Наум, с Черноризец Докс. През 1927 г. Васил Златарски изказва хипотезата, че Черноризец Храбър и цар Цар Симеон са едно и също лице. Опит за биография В зората на българската литература Черноризец Храбър създава оригиналното полемично съчинение "О писменехь" ("За буквите"), което спонтанно, сякаш с единствен скок, заема място сред постиженията на най-блестящите умове в Европа. С него той става родоначалник не само на патриотичното направление в литературата ни, съдбоносно за оцеляването и възраждането на българския народ, но и на хилядолетното съзнание на народа ни за общочовешката ценност на българската култура. Личността на писателя обаче, въпреки всеобщата почит и признание на делото му, си остава най-загадъчната между големите личности в нашата национална история. Черноризец Храбър - страница от "За буквите".Знаменитото "Сказание за буквите", единственото съчинение, подписано с името му, се е радвало на необикновено голямо разпространение през цялото Средновековие и до ново време из обширната територия от южното до северното Бяло море. Многозаслужилият изследвач на Сказанието проф. К. М. Куев обнародва през 1967 г. два среднобългарски, два българо-руски, един българо-молдавски, един българо-сръбски, два неиздържано ресавски и шестдесет и три руски преписа на творбата от XIV до XIX в. През 1980 г. италианската българистка Алда Джамбелука-Коссова работи вече върху 80 преписа на "За буквите", а постоянно се откриват и нови. В същото време, за автора на тази много популярна, често преписвана творба, нито един средновековен писател не е оставил нито дума. И това е първата от загадките. Най-старият от достигналите до нас преписи на "Сказание за буквите" се съдържа в Иван-Александровия (Лаврентиев) сборник от 1348 г. Но преписи, малко по-късни, от същата епоха или дори по-нови очевидно са по-близко до първообраза в съществени негови места, отколкото най-стария от преписите на творбата, за което ще стане дума по-долу. И това е друга загадка. По необходимост, поради липсата на каквито и да е други източници, принудени сме да черпим сведения за живота на писателя единствено от творбата му. Без съмнение, авторът на "Сказание за буквите" е бил черноризец, т.е. монах, най-низшата степен на църковната йерархия, т.нар. "малка схима". Да бъде държан на най-ниско стъпало в Църквата човек с толкова изумителна култура означава, че тогавашните църковни сановници не са ценили знанията и дейността на писателя. Храбър е име от славянски произход. Мнозинството от изследвачите на живота и делото на писателя приемат, че това всъщност е псевдоним. Противното становище на проф. К. М. Куев е незащитимо: според осветената от вековната традиция практика на Църквата приемащият монашеството е длъжен да се откаже от всичко земно, в т.ч. и от светското си име, от което може да запази по желание само първата му буква, като си избира ново духовно име от Библейската евангелската или раннохристиянската ономастика. Славяните, като неофити (новопокръстен народ), естествено, не са имали нищо общо с тази ономастика: "Храбър" не може да бъде духовно име на монах. Писателят-духовник не е могъл да употреби светското си име, от което завинаги с клетва се е отказал, нито духовното си име, поради съображения, за които само можем да предполагаме. Във всеки случай, твърдението на някои, че го е подтикнало монашеско смирение, най-малкото звучи несериозно - подобно твърдение в никаква степен не е съответно с огнения патос на знаещия силата си революционер в културата. Писателят е избрал псевдоним, който най-добре съответства на характера на делото му - храбрата защита на делото на равноапостолите Кирил и Методий и на правото на славяните да творят писменост на роден език и самобитна култура на народностна основа. В науката няма единство по въпроса кога е живял и творил Черноризец Храбър: П. Шафарик, В. Ягич, Ал. Теодоров-Балан, Б. Пенев, А. Соболевски, В. Щепкин, П. Лавров, Ст. Кулбакин и др. считат, че писателят е живял и работил в края на IX в. или началото на X в.; И. Срезневски - в XI в.; Н. Групски - в XII - XIV в., а редица учени уточняват - Черноризец Храбър е написал творбата си в края на осемдесетте или началото на деветдесетте години на IX в. (В. Лемански, В. 3латарски, К. Куев, В. Велчев и др.). И за този въпрос неизбежно е да потърсим отговор в текста на "Сказанието за буквите". В някои преписи на Сказанието се съдържа известието, че са живи онези, които са видели Кирил и Методий, т.е. онези, които са били покръстени и просветени от Светите братя или са работили с тях. Писателят не уточнява дали е от тези люде, но ясно е, че самият той (най-малкото като съвременник на живите свидетели) е живял и работил в епохата на Константин-Кирил Философ (починал в Рим на 14 февруари 869 г.) и на архиепископ Методий (починал на 6 април 885 г.) или непосредствено след нея, когато са били още живи учениците им: презвитер Наум Преславско-Охридски (починал на 23 декември 910 г.), епископ Климент Охридски (починал на 27 юли 916 г.), епископ Константин Преславски (починал в началото на X в.) и др. Достигналото до нас "Сказание за буквите" е очевидно епилог на по-голямо съчинение с неизвестно съдържание ("Прочие преди славяните нямаха книги..."), вероятно загубено завинаги. Някаква много сериозна нужда на епохата е заставила Черноризец Храбър или людете, с които е работил или на които е оставил труда си (последните две хипотези са малко вероятни), по спешност да отделят епилога от основното съчинение, за да го разпространят бързо и многопосочно. Самият писател в края на творбата си известява: "Има и други отговори, които другаде ще кажем, а СЕГА НЯМА ВРЕМЕ"; очевидно, бързал е, подтикван от остра обществена нужда. В крайна сметка, основното съчинение е получило значително по-малко разпространение от епилога си - знаменитото "Сказание за буквите", и вероятно е сполетяно от участта на безброй български ръкописни книги - загубено е завинаги. Според мен, основното за изясняване на времето, през което е написано "Сказанието за буквите", е обстоятелството, че Черноризец Храбър знае само за една славянска азбука, сътворена от Константин-Кирил Философ. Това е третата и основна загадка на съчинението му. Известно е от археологическите открития (с. Равна, варненско - 889 г.; Златната Симеонова църква в Преслав - 893 г.; надписът от с. Цар Асен, Силистренско, на кирилица с употреба на глаголица - края на IX в. или началото на X в. и др.), че още в последните десетилетия на IX в. по българските земи се разпространяват две славянски азбуки, които сега наричаме "кирилица" и "глаголица". Всеобщо прието в науката е, че глаголицата започва да се разпространява в България едва след завръщането на Кирило-Методиевите ученици Климент, Наум и Ангеларий от Велика Моравия в родината през есента на 885 г., като разпространението и постепенно угасва през XI - XII в. Без съмнение, през XIII - XIV в. все още са били запазени в библиотеките на дворците и манастирите много книги, написани на глаголица или с глаголически остатъци, някои оцелели и до днес, поради което считам за изключено най-образованите люде, между които и Черноризец Храбър, ако е живял толкова късно, да не са знаели за съществуването на две славянски азбуки, а мнозина са знаели и да четат глаголически текстове, за да ги преписват на кирилица - победилата азбука. В "Сказание за буквите" Черноризец Храбър съобщава, че Константин-Кирил Философ е създал за славяните 38 букви. Но още през XI в. кирилицата се състои от 43 букви, а глаголицата - от 40 букви. Следователно, авторът на Сказанието има предвид буквения състав на една от двете славянобългарски азбуки през една още по-ранна епоха. Ако човек не робува на предубедени становища, отговор на въпроса коя от двете славянобългарски азбуки е имал предвид Черноризец Храбър също се съдържа в текста на Сказанието му. Писателят известява, че Константин-Кирил Философ е създал буквите си "едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч". В редица преписи на "За буквите" (Московски препис, среднобългарска редакция с руски елементи, в сборник от XV в.; Савински препис, българо-сръбска редакция, в сборник от XV в.; Чудов препис, руска редакция, в сборник от XV в.; Молдовски препис, българо-молдавска редакция, в сборник от XVI в.; вроцлавски препис, среднобългарска редакция с русизми, в требник от XVI в.; волоколамски препис в руска палея от XVI в. и др.), за разлика от най-стария Иван-Александров (Лаврентиев) препис, изрично са посочени 24 букви, заимствани от византийското уставно писмо, без графичният им образ да е претърпял каквато и да е промяна в славянската азбука, както и 14 букви за предаване на специфичните звуци на славянската реч, липсващи в гръко-византийската писменост. Видният съветски историк на писмеността проф. В. А. Истрин доказа, че точно такъв е бил буквеният състав на славянобългарската азбука, която днес наричаме "кирилица", в последните десетилетия на IX в. и през X век. Цитираната вече фраза на Черноризец Храбър не може да се отнася до азбуката, която днес наричаме "глаголица", тъй като нейните букви имат неповторим графически образ, не приличат на гръко-византийските букви и не могат да бъдат подведени под двете категории, употребени от писателя: "ова убо по чину греческих письмен, ова же по словенстей речи". Освен това, както изтъква проф. В. А. Истрин, буквите в глаголицата за звуци, еднакви в гръцката и славянската реч, са 22 (в нея са отсъствали буквите "пси" и "кси"), а буквите за специфичните звуци на славянската реч никога не са били по-малко от 16. И така, Черноризец Храбър има предвид азбуката, която днес наричаме "кирилица", в състава й през последните десетилетия на IX в. и през X в.; за втората славянска азбука, наричана днес "глаголица", той очевидно нищо не знае. Това не може да означава друго, освен че по времето на написването на "Сказание за буквите", глаголицата все още не е била разпространявана по българските земи, т.е. "Сказание за буквите" е написано преди късната есен на 885 г., когато Кирило-Методиевите ученици се завръщат от Велика Моравия в отечеството си - България. Черноризец Храбър съобщава и годината на създаването на азбуката, която има предвид - 6363 години от "сътворението на света" (по Цариградската мондиална система с коефициент 5508 г. от "сътворението на света до Рождество Христово", т.е. 855 г. от н.е.). Упоритите опити на проф. К. Куев да наложи становището си, че тази датировка следва да се изчисли по Александрийската мондиална система с коефициент 5500 г. (?), т.е. 863 г. от н.е., следва да се считат за напразни: на първо място, Александрийската мондиална система всъщност е с коефициент 5492 г.; на второ място, мисията на княз Ростислав (846 - 87О) при император Михаил III (842 - 867), за да иска учители и проповедници на славянски език, е пристигнала в Цариград през 862 г. (невероятно е Константин-Кирил Философ да е пропуснал ценно време, та едва през следващата 863 г., при това без предварителна подготовка, само за няколко месеца да е създал азбука, да е обучил учениците си на нея и да е превел апракоса - избрани евангелски четива, изборния апостол и избрани църковни служби, Без които е невъзможна християнската литургия, при това на един литературно необработен език, което сега не е по силите на цял съвременен научен институт, и то за дълъг период от време); и на трето място, през лятото на 863 г. Солунските братя и учениците им вече са били във Велика Моравия. В съвременната световна и Българска славистика постепенно взема връх становището, че Константин-Кирил Философ на два пъти е създавал славянска азбука, на два пъти е сътворявал книги на славянобългарски език: веднъж през 855 г. създава въз основа на дотогавашния исторически опит от прилагане на гръко-византийското писмо към славянската реч приблизително, "без устроение", азбуката, която днес наричаме КИРИЛИЦА, и превежда основните богослужебни книги за нуждите на своята съдбоносна мисия сред сънародниците си - българските славяни от поречието на Брегалница (дн. Североизточна Македония), а втори път - през 862/863 г. създава азбуката, днес наричана ГЛАГОЛИЦА, главно чрез графическото изменение но буквите от кирилицата и на шест букви от латиницата, към които прибавя и няколко символични буквени знаци, на която азбука написва вече преведените преди това книги, за да придаде всехристиянски характер на мисията си във Велика Моравия, привидно неутрален към съперничеството между Рим и Цариград за върховенство във вселенската църква и за юрисдикцията върху моравския диоцез. Именно КИРИЛИЦАТА, разпространена от Константин-Кирил Философ сред българските славяни по р. Брегалница през периода 855 - 859 г., има предвид Черноризец Храбър. Вероятно той е един от учениците му, които остават в поречието на Брегалница след отзоваването на Първоучителя в Цариград, за да поддържат пламъка на делото му. За славянобългарско Богослужение по река Брегалница преди завръщането на Климент, Наум и Ангеларий в България имаме свидетелството на охридския архиепископ Теофилакт Български (1088 - 1107 г.) в житие на тивериуполските мъченици: въз основа на недостигнали до нас старобългарски извори той известява, че княз Борис-Михаил построил съборен храм в Брегалнишката епископия, наредил да се пренесат в него част от мощите на тивериуполските (струмишките) мъченици, като бил определен "особен клир, обучен на български език в божествените служби, който постоянно да служи в него и да извършва свещените песнопения". Тези събития са станали скоро след учредяването на автономната Българска църква на 4 март 870 г. и построяването на седемте велики съборни храма на седемте първоначални епископии-митрополии, на които най-напред е била разделена обширната българска земя, в т.ч. и Брегалнишката епископия-митрополия. Откъде се е взел специално обученият клир на български език в Брегалнишката епархия преди връщането на Кирило-Методиевите ученици в България от Велика Моравия не могат да обяснят и най-разпалените противници на истината за мисията на Константин-Кирил Философ по р. Брегалница. С школовката при гениалния Константин-Кирил Философ лесно може да бъде обяснена блестящата ерудиция на неговия способен ученик - Черноризец Храбър, доказана с творбата му. След решението от 4 март 870 г. на Цариградския всехристиянски събор (Западната църква го признава за Осми вселенски събор) в полза на върховенството на Цариградската патриаршия над българския църковен диоцез, в България пристига архиепископ Георги, първият предстоятел на автономната Българска църква, със сонм от гръко-византийски духовници, в т.ч. и епископитемитрополити на седемте първоначални епархии, включително и на Брегалнишката. Вероятно във връзка със системни опити на гръко-византийското духовенство, с оглед на по-далечните планове на Византия да подави сетнините от мисията на Константин-Кирил Философ по р. Брегалница, Черноризец Храбър написва своето "Сказание за буквите" - страстната защита на безсмъртното дело на Солунските братя. А защото се е опълчил срещу тогавашните йерарси на Българската църква, сам църковен служител, Черноризец Храбър е скрил духовното си име зад този псевдоним. (След 893 г., когато славянобългарският език е обявен от Преславския църковно-народен събор за официален в държавата и църквата и започва Златният век на Симеонова България, подобна предпазна мярка е напълно излишна. Няма смисъл от скриване на името на писателя и след създаването на славянобългарските културни средища от Наум в Плиска и Преслав и от Климент в Девол и Охрид след 886 г. под високото покровителство на княз Борис-Михаил). Целият текст е в предишната тема със същата икона. Ето какво пише в края - където е споменат и акад. Лихачов Лишеният от предубеждения анализ на "О писменехь" ("За буквите") дава правото със сигурност да се твърди: статията на Черноризец Храбър, на която в нашата публицистика могат да съперничат само статиите на гениалния Христо Ботев, е създадена в периода 870 - 885 г. Като реакция на учениците на Константин-Кирил Философ срещу опитите на гръко-византийското духовенство да угаси пламъка на славянобългарската писменост, запален от Първоучителя в долината на р. Брегалница. Именно в поречието на Брегалница е основана държавата на българския дух (по израза на акад. Д. Лихачов), на която Черноризец Храбър е един от първостроителите. Автор Иван Грудев

Хора, трябва да се говори без недомлъвки за нещата. Не знам БАН какви ги мислят, но аз съм чел, че Кирил и Методий измислят глаголицата на Великоморавската мисия, която е заради словенския княз Ростислав. Гладолицата е създадена за славянски език. Не директно за български. Това че ние сме я приели е друг въпрос. Румънците сменят кирилицата с латиница, но не твърдят че тази азбука е румънска. Но да продължа - глаголицата не е кирилица. Смята се че Климент Охридски я измисля, но това не е доказано. Няма извори просто. Но и така да е - Климент Охридски създава кирилицата. Кирилицата която познаваме днес в голяма степен е създадена 17 век при реформата на Петър Велики в Русия. Там преработват голяма част от буквите. А ние приемаме голяма част от тези промени малко преди Освобождението. Азбуката още веднъж нека да кажем, че никъде не пише че е българска а славянска. И на тази азбука пишат всички славянски народи по определен период от време. А на глаголица - никой не пише вече.

Главната заслуга на ромеите Методи и Кирил е, че доказват правото на голяма общност от хора да има право на своя писменост, наравно с еврейската, гръцката и латинската.

Вижте, историята се опира на факти, подкрепени от доказателства. Тролещата маса, независимо от това чии интереси защитава, трябва да се примири, че хората могат да мислят. Мислили са през цялото си съществувание, някои повече ,други по-малко. Явно повече са мислили тия във Ватикана и тия в Русия /Ермитажа/, които много стриктно са събирали физически доказателства за ставащото през вековете. Явно са предвидили вероятността някой да манипулира фактите. Говорим за св.св. Кирил и Методий. Ето Egregiae Virtutis на папа Йоан Павел II, от 30 декември 1980 г., с което солунските братя Св. св. Кирил и Методий се обявяват за съпокровители на Европа. Да не си кривим душите и да видим за какви заслуги им е оказана тази чест - два цитата - "... Преди сто години папа Лъв XIII в своята енциклика Grande Munus напомни на цялата Църква за особените заслуги на светите Кирил и Методий за евангелизацията на славяните. Доколкото тази година (1980) Църквата отбелязва 1500-годишнината от рождението на Свети Бенедикт Нурсийски, провъзгласен през 1964 г. от моя предшественик Павел VI, за покровител на Европа, струва ми се, че това покровителство, простиращо се над цяла Европа, ще се прояви още по-силно, ако към великите дела на светия патриарх на Запада ние присъединим изключителните заслуги на двамата свети братя, Кирил и Методий." "...... В своята географска цялост Европа представлява резултат от взаимодействието на две течения в християнската традиция, с които са съединени също две различни, но в същото време една друга дълбоко допълващи се култури. Свети Бенедикт, чието въздействие обхваща не само Европа, преди всичко Западна и Централна, но благодарение на бенедиктинските общини достига и други континенти, се оказва в самото средоточие на това течение, което произлиза от Рим, от престола на приемниците на Свети Петър. Светите Солунски братя извеждат на преден план преди всичко приноса на древногръцката култура, а след това и силата на влиянието на Константинополската Църква и източната традиция, която така дълбоко е вписана в духовния живот и култура на много народи и страни в Източна Европа. " Та така - Ватиканът да е споменал някой специално от тези източноевропейски държави? Споменал е заслугата на източноправославната традиция и я е признал за равна на западната такава благодарение на усилията и ерудицията на Константин-Кирил Философ и брат му Методий. И когато всички ние решим, че тези двамата са го направили само и единствено за нас, а не за всички, ставаме жалки. И слаби. И затова ще ни манипулират от Запад, от Изток, и откъдето се сетят... Хайде спрете се малко с щуротиите вече!!!

Много ме радва как омразата към Русия нараства с всеки изминал час. Това е гаранция за добруването на България.

Много енергия се хаби напразно. Ако сам не се уважаваш, никой няма са го стори. Я погледнете и послушайте българската реч, заради която сега се вдига толкова шум. В парка играят едни Антъни-та, Стефани-та, Куини-та и прочее англо-американско-български имена. А във ФБ се изказват доста хора на английски (българската азбука им е недостатъчна), вестниците трябва да се четат с речник. Е, от що се срамиш да се наречеш българин и да използваш азбуката си? И сега закахърили за азбуката ни - кой по-първи я използвал. Сами сме готови да продадем на безценица всичко българско. Предлагам този шум да го заменим със срам и лека-полека нещата ще се оправят, а светът ще гледа по друг начин на нас.

Вместо да си признаем за кражбите, на имена и букви, ние се пънем здраво, че и на обидени се правим! Караме руснаците да са ни благодарни за това, че сме се поръчали да ги претопим, като сме ги покръстили и сме им дали гръцката азбука.

Когато си се самопровъзгласил за "славянски хегемон", фактът, че в цяла източна Европа истинските славяни не могат да те понасят, е труден за преглъщане. А на всичкото отгоре духовните и езиковите ти основи идват от държава, която от създаването си до днес не си е сменила името и фалшификациите удрят на камък. Едничкото, което ти остава е дезинформация с надеждата да разклатиш увереността на потомците на духовните и езиковите ти "родители"

Добре де, някой знае ли дали, Путин си промени мнението, че кирилицата идва от македонските земи? Няма ли някой по-умен учЕн да му оЯсни, къде са били македонските земи по това време и къде точно в Мала Азия е написана глаголицата от Константин-Кирил?

Болката на Русия е, че България е станала царство или империя 5 века преди Русия и е приела християнството 124 г. преди нея. Безмилостните извори показват, че без българската държава и писменост няма как да има и руска църква, и руска държава.

Ако трябва да сме точни, нашата азбука трябва да носи името на Кирилометодиевите ученици Климент Охридски и Наум Преславски

Първо това е нарочно и е правокативен враждебен акт на Рсуката федерация към България, като и твърдението на Путин че азбуката им идва от македонските земи е подкрепа за антибългарскита деност на сърбоманите там.

Абе тая "изложба" (не разбирам защо не се използва по-адекватната дума - пропаганда?!) е там от поне десетина дена. Тия от БАН чак сега ли се сетиха да изокат?! В БАН ако добре помня имаше специален кирило-методиевски научен институт. Не знам съществува ли още, но БАН получава пари на данъкоплатците и следва да реагира далеч по-бързо и по-адекватно!

Както и казал византийският хроникьор: Задава се едно племе от север , краде, ебе и лъже, за прабългарите, което се оказва истина и до днес!

През 862 година великоморавският княз Ростистлав, след като папата му отказва, моли император Михаил III да му изпрати помощ срещу... българите, през 863 година, в отговор на княжеската молба, византиецът Михаил изпраща братята Кирил и Методий в Моравия, а това дали братята наистина са автори на глаголицата или пък тя е творение на екип от магнаурските филолози и до днес си остава загадка... единственият сигурен факт е че в момента пишем предимно с гръцки букви, по чисто финасови причини, а кой е направил транслитерацията е трудно да се каже;)

Държавата Русия, която фалшифицира собствената си същност и не приема историческата истина за самата себе си, заслужава точно съдбата, която има в момента. Докато съществува, България винаги ще е трън в очите на руската политика. На всички подобни руски провокации трябва да се гледа единствено със снизхождение.

За Буквите Черноризец Храбър Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени [да пишат] славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: Богъ или животъ, или дзьло, или црькы, или YAIANНIЕ, или широта, или iадь, или ждоу или ЮNOСТЬ, или iaзыкъ и други тям подобни. И така беше много години. След това човеколюбецът Бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч. Изпърво започна по гръцки: те прочее казват “алфа”, а той – “аз”. От “а” започват и двете азбуки. И както гърците съставиха своите букви по образец на еврейските, така и той – по гръцките. Първата буква у евреите е “алеф”, което ще рече “учение”. Като се завежда отначало детето на училище, казва му се: “Учи се” – това е алеф. И гърците, подражавайки на това, казваха “алфа”. И така се пригоди този еврейски израз към гръцкия език, че казват на детето “алфа”, което значи на гръцки “търси” вместо “търси учение”. Подобно на това и св. Кирил създаде буква “аз”. Но като първа буква и дадена от бога на славянския род за развързване устата на онези, които чрез азбуката се учат на разум, “аз” се изговаря с широко отваряне на устата, а другите букви се изговарят и произнасят със слабо разтваряне на устата. Тези са славянските букви и така трябва да се пишат и произнасят: а, б, в, г. Някои казват: “Защо е създал 38 букви, когато може да се пише и с по-малко, както гърците пишат с 24 букви?” Но те не знаят с колко пишат гърците. Наистина те имат 24 букви, но не изпълват с тях книгите си, та са прибавили 11 двугласни и три за числата: 6, 90, 900. И като се съберат – 38. Подобно на това и по същия начин св. Кирил създаде 38 букви.

Да,Методий и Кирил (както е правилно да се назовават,първо старшия ,който е и епископ) не са стъпвали в Руските земи,но не са стъпвали и в Българските ! Техните 5-ма ученици идват в България и цар Борис ги приема !

Славяните идват на Балканския полуостров пред 4 век. Прабългарите през 7 . 10 000 човека се заселват в онгъла. 12 славянски племена претопяват прабългарите.

кои са тея БАН? ИМАТ ЛИ СИ ПЕТИН? МИ НЕ! Вожд име е боеко еднокнижника. И съвсем правилно - таз азбука не е писана за да се направи на нея адна книга...... Админа ги банва и заминават.

В чужбина, като пиша на кирилица ми казват, че пища на рашън азбука. Ви си се хвалете!

скандала с изложбата на Руския културен център в София преди 24 май Милиционеви ваше благородие - Пък било и руски. Те да си гледат какъв е бил първият им княз - Варяг или Швед

1. в РКИЦ няма никаква официална изложба на Русия за Кирил и Методий. Центърът е затворен, както всички други зали, щото има карантина в Бг. Всичко е антируска провокация и измислица. Затова МВнР не пусна никаква нота. Затова от САЩ накараха БАН (ама дали е БАН) да пуска позиция. Кой я е подписал? 2. Когато БГ (МВНР) подписа официално писмо за 9 май на Помпео срещу СССР, тогава руснаците трябваше ли да ни се сърдят, че ги провокираме? Или само ние можем да се ппревим на велики и да размахваме пръст? При това на велика сила, с ядрени ракети

Някой можели да разясни какъв е приноса(ако има такъв) на Ломоносов към буквите които сега използваме ние и македонците, а и руснаците?

Сїа книги бл҃гочестныѧ, наричемыѧ Аѳанасїи. повелѣнїем кнѧза нашего болгарска. именемⸯ Сїмеона прѣложи и(х) епископ Констонтин, вⸯ словенскъ ꙗзык, ѿ гречьска. в лѣто ѿ начѧла мира, ѕ҃.у҃.і҃д. ин(д). і҃. ꙋч҃нк сы Меѳодовⸯ. Архїепїскопа Моравы. напса же и(х) Тѹдѡр черноризе(ц) Доѯовⸯ тѣмж(д)е кн҃зем повелѣлъ, на ꙋстїи Тычѧ. в лѣ(т), ѕ҃.у҃.і҃е. идеже с҃таа златаа ц҃рквы новаа. сътворена е(с) тѣмж(д)е кн҃змⸯ. вⸯ се ꙋбо лѣто ꙋспе раб б҃҃жїи сего кнѧзѧ ѡ҃цъ. в блазѣ вѣрѣ живыи, в добрѣ исповѣданїи г҃а нашего Іѵ҃ Ха҃. великїи и ч(с)тны и бл҃говѣрны госпо(д) нашъ кнѧз болгарскъ. именем Борисъ, христїаное же имѧ емꙋ Михаил. мс҃ца маїа въ в҃. д҃нь, в сꙋботны вечер. сеи же Борисъ болгары кр(с)тилъ е(с) в лѣ(т) етхь бехти. въ имѧ ѡ҃ца и с҃на и ст҃го д҃ха. амин.

После, някакъв от Преслав, краде 26 букви от гръцката азбука, добавя 6, че я и препродава на други народи.

каква е разликата между Глаголица и Кирилица, ще кажа ,че при Глаголицата изписването на буквите е много сложно и трудно запомнящо се.Докато при Кирилицата е просто и лесно запомнящо се.Това го дължим на гения Свети Климент Охридски, нейният създател.Има и други разлики и който се интересува може да ги види в Гугъл. Руснаците пишат и четат на Кирилица и са я взели от нас българите и ако не бяхме ние ,сега сигурно щяха да четат,пишат и говорят на ...........китайски, което вероятно ще е тяхната участ,пред вид на факта че бавно и сигурно Китай ще засели Сибир и цяла Русия.

Тъй както е тръгнало русофилството ще остане само платено.

Чест и почитания на Русия. Както винаги точни и обосновани документално . България няма право да ползва имената на Кирил и Методий!

Много се кефя, как хора които до скоро защитаваха с плам Русия в споровете ни, вече омекнаха и започнаха да проглеждат.

управлащата върхушка от богоизбр.етнос желае българи ,руснаци,сърби и македонци да се мразят смъртоносно .това е единственото ,което трябва да се разбере и осмисли ,за да бъдем по-силни и успешни пред тая злокобна хунта .

Още по-добре, тъкмо българите ще намразят Русия и това ще ни отръве веднъж завинаги от ръцте на този наш хилядолетен враг (помогнал на византия да ни пороби)

Руските подстрекатели се надяват, че лъжата, повторена сто пъти, става истина. Че смутени и объркани от техните твърдения, ще започнем да се колебаем, дали няма истина в това което казват. Но когато има толкова груба непочтеност спрямо най-българското с което всички се гордеем, ставаме твърди родолюбци. Въпреки упоритите опити за духовното ограбване, има ни като древен народ точно поради нашата книжовност и точно заради нея няма да изчезнем.

Отдавна тия в бан са доказали че са нефелни за нещо практично и реално.. Та те една година и кусур с Македония немогат да стигнат до нещо на база своите твърдения, вие искате да не пригласят на властващите. И защо не прочетът и други факти и да оборят с тях представените от другата страна.... Старчета както ви бяха казали дето след пенсионна възраст продължават да цицат понеше са усвоили принципа на подлагане..

Значи моравският владетел прави поръчка на Византия , да направи писменост . Византия праща двама чиновника и те правят това . После, чиновниците са изгонени и тяхното творение не се ползва никъде, щото не става. Някакви българи си присвояват ( крадат) имената на чиновниците и ги ползват за свои цели. Сега се сърдят, че и други ги ползват.

В основна цел на България трябва да се превърне разгласяването на истината по целия свят и налагането ѝ, а именно - кирилицата е българица. Азбуката на Светите братя изчезва двадесет години след създаването си като глаголица (използвана е до 17-ти век в Хърватска). Т.нар. кирилица е всъщност чисто българска азбука, а църковнославянският език - старобългарски. Руснаците говорят и пишат на реформиран (в края 17-ти век) клон на старобългарския. Русия съществува само и единствено благодарения на нас - чрез духовността (християнството, което им даваме), българските книги и знанието. Внасяме светлина във варварския им свят с две големи вълни - след падането ни под Византийска власт и под Турско робство.

Руският съвременен език е формиран на база на старобългарският. Руснаците през 9--11 век са говорили на различните езици на многобройните племена около Киев, най-вече този на поляните, едноименници на поляните край Висла. Ако не бяха българските книги и азбука, които да формират съвременния руски език, руснаците щяха да говорят нещо смесено между украински и полски суржик, примесен със скандинавски, финоугорски и татарски думи. Естествено на руснаците закърмени в някакво постимперско царско самодържавие тази истина изобщо не се харесва и ще правят занапред всякакви опити да принизят българското влияние в езика и историята си. Без нас руснаците щяха да бъдат едни неписмени мужици.

Писнаха ми.

Е, Русия е държава в която допреди 30 години се твърдеше, а и по-старите все още твърдят, че Ленин им е написал азбуката. Не се учудвам, че и поповете са им такива дебили.

Е, поне бъдещите поколения няма да си правят илюзии относно Русия.

Интересно ми какво наистина са написали БАН, и кой се е подписал под документа защото от новината нищо не се разбира а някой твърдения са странни за учени хора: Бългрски език в 9в няма общо с това което разбираме днес. Има славянски език (и именно за такъв се говори във всички източници) с различни наречия евентуално диалекти. Те са различни и в самото Българско царство. Езика на който дават начало светите братя е именно църковният, богослуебен, официален език, който е базиран на Солунското наречие, но се развива (в което именно е и българския принос) в посока различна от говоримия. (Добра е аналогия с Койнето при гърците). Примерно последната българска редакция е на св. патриарх Евтимий и тя още повече го отдалечава от тогава говоримия български, в който вече има отпадане и на падежните форми. След падането на България под турско владичество езика (църковния) се развива главно в Русия по обясними причини и съответно последните редакции са логично руски. Проблем няма, няма неясноти и за всеки учен занимаващ се в сферата. Очевидно имаме търсене на изкуствен скандал и тръгване по чужди политически поръчки, които очевидно имат за цел да разбият силната връзка между православните народи по модела "разделяй и владей"

Тия вече се оляха А ния с наши пари ши им прайми паток до сърбелите ОТ КЪВ ЗОР Спирай патока и да вървят да го прекарат през Полша Украйна или Румъния

Тъкмо българите ще започнат да мразят Русия, което е отлична новина за изстрадалата ни България.

Така се получава много добре, защото българите виждат, каква е всъщност Рудия.

Държавата Рисия, която фалшифицира собствената си същност и не приема историческата истина за самата себе си, заслужава точно съдбата, която има в момента. Докато съществува, България винаги ще е трън в очите на руската политика. На всички подобни руски провокации трябва да се гледа единствено със снизхождение.