Коментари - 65-годишен израелец наплю полския посланик в Тел Авив | Днес.dir.bg
Коментари
Какво ги мислите и обсъждате поляците и евреите? Концентрационните лагери не са измислени нито от поляците, нито от германците, а от Испанците, Британците и Французите - германците само са проучили опита им и типично с германска перфектност са го "модернизирали" за по-ефикасно избиване на човешки същества. А някой чувал ли е, че едни от най-зловещите концентрационни лагери съществували някога са тези на гърците където са изтрепани десетки хиляди българи и земите им заграбени??? А някой знае ли, че американския Гуантанамо в действителност е Концетрационен Лагер в днешно време. А и хубаво е евреите да се замислят върху фактите исторически, че с тях се случват винаги такива неща където и да са стъпили по света - винаги исторически се е стигало до момент в който част от коренното/местно население поради някакви причини за които не е прието до се дискутира решава да трепе евреи. Да припомням ли, че Форд, основателя на Форд Мотор Корпорейшънс така е намразил евреите, че с удоволствие е подкрепял Хитлер - за това не е прието да се говори.
И да не забравите, че сегашните 'евреи''', в по-големата си част, са АшкенаЗи, хазари, тея същите, които са воювале срещу Кубрат и са изгoниле българите от степта на Волга и жен Сибир. Стари врагове, точно затова искът да унищожът руснаците, които им разбиха еврейското цаство, и българите, които оцелеха след хазарския терор. Имате си старите врагове насреща. Некой обеснил ли ви е защо сте толко мразени и избивъни?
През 1934 година в Полша приемат пакет от закони с антиеврейска насоченост... До 1939 година полските евреи се спасяват от гоненията като бягат в... Германия. А днес поляците отново редактират историята си и се дърлят с тези които им напомнят за това което те самите са сътворили в моментите в които са се мислили за велики;)
Спасяването на евреите в България по време на Втората световна война е предотвратяването на депортацията в нацистки концлагери на евреите от довоенните граници на България. Депортациите са спрени след силна обществена реакция, в която основни действащи лица са Светия Синод на Българската православна църква, депутати, подписали писмото на подпредседателя на Народното събраниеДимитър Пешев до министър-председателя Богдан Филов, както и на синдикални лидери и обикновени граждани. Още преди влизането на царство България в Тристранния пакт, българският парламент приема Закона за защита на нацията, съгласно който са ограничени гражданските права на евреите. След включването на България във Втората световна война на страната на Хитлеристката коалиция (на 1 март 1941 г.) продължава приемането на антиеврейско законодателство, включително закон за еднократен данък върху имуществото на лица от еврейски произход. През март 1943 г. българските власти извършват депортация на евреите от териториите с българско управление по време на войната. 11 343 души от еврейски произход, които не получават българско поданство (за разлика от други народности в тези територии) при попадането на тези територии под българско управление през 1941 г., са депортирани в Треблинка, където почти всички са убити (от депортираните оцеляват 12 човека). Изтичане на информация относно плановете за депортация на евреи от предвоенните територии на България води до силна реакция на българската общественост срещу депортациите, след което те са спрени. Спирането на депортациите спасява от вероятна гибел близо 48 000 евреи, живеещи на територията на България отпреди влизането на страната в Тристранния пакт. Сред най-изявените активисти за спасяване на евреите в България са депутатът Димитър Пешев, софийският митрополит Стефан I Български, пловдивският митрополит Кирил, както и лидерите на някои професионални съюзи, сред които на адвокатите и на писателите. Редица от тях са обявени в Израел за праведници от народите на света – израелско държавно почетно звание съгласно Закона за паметта за Катастрофата (1951). ----------------------------------------- Закон за защита на нацията През октомври 1940 г. Петър Габровски, министър на вътрешните работи в правителството на Богдан Филов, обявява планирания Закон за защита на нацията.[5] Законът е написан от Александър Белев, адвокат в Министерство на вътрешните работи и водеща фигура в крайно-дясната фашистка организация „Ратник“, а по-късно и ръковидител на Комисарството по еврейските въпроси. Обявяването на закона предизвиква протеста на редица професионални организации, политици, духовници (православни и еврейски). Някои фашистки организации и определени бизнес съсловия обаче го подкрепят. Законопроектът е внесен за обсъждане в Народното събрание през ноември същата година. След обсъждания през ноември и декември, е окончателно приет и обнародван в Държавен вестник на 23 януари 1941 г. Повече от 1/3 от разпоредбите на закона (чл. 15 – чл. 33) са насочени изрично срещу евреите. ------------------------------------------- Народния съд Народният съд организиран след преврата от 9 септември 1944 г. осъжда 39 от 43-мата депутати, които подкрепят протестното писмо на Пешев срещу депортацията. От 43-мата, 20 са осъдени на смърт, 6 на доживотен затвор, 8 (включително Пешев) на 15 години затвор, 4-ма на 5 години затвор, 1 на 1 година затвор. Оправданите са трима, а един умира докато чака присъдата си. Сред екзекутираните са Димитър Икономов, депутат от Дупница и един от първите, които вдигат тревога при началото на депортациите на евреите от Тракия и Македония, и Иван Петров, депутат водил яростни битки в Народното събрание срещу Закона за защита на нацията. Петър Михалев, депутат от Кюстендил и един от тримата членове на кюстендилската делегация, която на 8 март 1943 г.заминава за София, за да се застъпи за местната еврейска общност, получава доживотна присъда. ----------------------------------------- Да разбирам ли, че потребители като ІС са симпатшзанти на народния съд? Май така излиза.
И те ко напраиха с мацията - избиха я. Страната беше оклеветена, смазана, разбита, изнасилена, държана гладна, обрана и унижена. Ето това мое да се очеква от евреите саму. Никво спасеване на евреи веки. Ти го спасевъш, онва ти носи иле турско роПство, иле куманизки геноцид.
Тези двете държави, дето са на стълбичката на първенците на държавите с най-много шоврнисти и, да си го кажем, с национал-социалистически наклонности са решили да си спретнат шоу и панаир пред целия свят! Единия наплюл другия, щото преди 70 години са били най-покорните слуги на мустакатия и са ги избивали, вторите пък вдигнали патардията, а какво да кажат палестинците? Тези от мухата слон правят, ама такава си им е семката!
Пълен ташак да омаловажаваш проблема с еврейството и престъпленията им, и да се гавриш с мъртвите. Пък дано заколът жена ти, децата ти, куманягите, та да се сетиш де е истината. Еврейчето СатаниШеФ, боцка ли те та си толко небрежен към еврейските престъпления? Да ти вържем да гладувъш, както са биле в Източна Европа с години, да ядеш клечки и да ти се подува корема от глат, и да видиш децата си изядени от съседите, пък да се сетиш кое е право и кое е криво. И защо европейците не искът да чует за евреи.
Мръсноте евреи, идва момента в който ке ги избиеме! Отмъщение за избитите 250 мелиона невинни, по целио свет, от еврейската идеология за доминация на света, в която евреите да са господарската раса! ИЗБИЙТЕ ЕВРЕИТЕ И КУМАНЯГИТЕ, ЗА ДА МИРНЕ СВЕТА И ДА УСЕТИМЕ НОРМАЛНОСТ!
https://www.168chasa.bg/Article/6491419 - Ужocът нo Чĸpвĸния тĸpep Kĸждy 12,5 и 15 милиeнo зoгивoт в pĸвeлюциятo и гpoждoнcaoтo вeйнo. Heждeвĸтĸ нo бeлшĸвиaитĸ в Πycия дoвoт cтpeги инcтpyaции зo мoceвитĸ yбийcтвo Oaтeмвpийcaoтo pĸвeлюция ĸ ĸднe eт нoй-cтpoшнитĸ Копирано от https://www.168chasa.bg/Article/6491419 © www.168chasa.bg Според учението на карл маркс единствения начин да се ускорят процесите е революционния терор и в съгласие с тази постановка Владимир Улянов - Ленин, с майка еврейка, прокралимра, че нравствеността и религията са измама, а морално е всичко, което е полезно за ''революцията'''.
http://www.budnaera.com/2006-01/2006-06-21_5.htm - Червеният терор 1944-1949 г. Тъмният период продължава от 1944 г. до 1948 г. Няма почти никакви документи за страшните, кървави и срамни събития от този неосветен период. Малкото, което може да се намери в архивните фондове на МВР, си остава засега секретно, а отварянето на тези фондове започва от 1948 г. нататък. А броят на жертвите от тях говори сам по себе си: 8000 криминални затворници, пуснати на улицата. 30 000 лекари, свещеници, кметове, учители, интелигенти, убити през 100-те дни на червения терор веднага след 9 септември 1944 г.. 2000 български офицери, репресирани веднага след завръщането им от фронта. 220 000 души, преминали през концлагерите в Белене, Слънчев бряг, Скравена, Богданов дол. 2000 горяни, повечето разстреляни без съд и присъда. 11 000 души, съдени от Народния съд, от които 1500 вече след като са били убити и 300 изпълнени смъртни присъди. Насилствена македонизация на 310 000 българи в Пиринския край. Унищожаване на опозицията и обесването на лидера й Никола Петков. След 9 септември 1944 г. Българската комунистическа партия за около четири-пет години овладява цялата политическа и икономическа власт в България. Този процес, улеснен от Ялтенското споразумение, по което след Втората световна война България остава в сферата на влияние на Съветския съюз, както и установяването на "диктатурата на пролетариата" преминават през: национализация на едрата градска частна собственост (фабрики, работилници, търговски обекти, жилища); колективизация, или иначе казано насилственото коопериране на милионите дребни земеделски производители; тотален политически контрол върху цялата духовна дейност, унищожаване на вярата и църквата и конфискация на имотите й, както и още много други измерения на тоталитарната власт. Около 30 хиляди българи са били убити или обявени за безследно изчезнали в първите 42 дни след 9 септември 1944 година. Този червен терор продължава около 100 дни до края на 1944 г. Без съд и присъда е избивана интелигенцията на България - лекари, съдии, свещеници, банкови чиновници, журналисти, кметове, учители. Още на 9 септември 1944 г. се отварят вратите на затворите. Покрай чисто политическите затворници и антифашисти, които са били една десета част, оттам на улицата излиза една огромна армия от 7800 криминални престъпници. Те заливат столицата и страната с престъпления. Започва масово избиване на българи. Ето тази обстановка в България е наложила спешни мерки срещу червения терор, който далеч е надхвърлил политическите рамки на смяната на властта. Точно тогава за директор на Народната милиция е назначен Руси Христозов, станал по-късно и министър на вътрешните работи. Какъв е бил този ужасяващ период и как той се е справил с червения терор, свидетелства личният му архив. През същия този период са възстановени концлагерите в България. В архивите е останало малко от историята на всички 45 лагери, действали през епохата на комунизма. Те започват да действат реално от 3 януари 1945 г. след указ, подписан от регентите в името на Негово Величество. Лагерите са край Ловеч, в Белене, на остров Персин, Богданов дол, Куциян, Ножарево, Скравена и на още доста места. Служат за пречистване на вредните за социализма инакомислещи и унищожаване на непокорните. През тях минават 220 000 души. От 20 декември 1944 г. до 29 април 1945 г. действа т.нар Народен съд срещу виновниците за въвличане на България във Втората световна война. “Народните обвинители" се назначават от Министерския съвет, а съдиите се избират от областните комитети на Отечествения фронт, без да е необходимо юридическо образование. Присъдите също се определят от централното и местните ръководства на компартията. Над 18 000 души са били предложени за съдене от Народния съд. По лична инициатива на директора на Народната милиция Руси Христозов 7000 души са освободени. На съд отиват 11 200 души. 1500 от тях са съдени задочно. Това са убити вече хора по време на червения терор и за да се узаконят техните убийства, са привлечени като обвиняеми пред Народния съд. Народният съд произнася 9 155 присъди, от които 2 730 смъртни, от които пък 1500 вече посмъртно, и още 1305 доживотен затвор. Първият върховен състав на Народния съд разглежда делата срещу регентите, министър-председателите и министрите в правителствата от 15 февруари 1940 г. до 8 септември 1944 г. и 51 дворцови съветници. Вторият върховен състав разглежда делата срещу 129 народни представители от 25-ото Народно събрание и други граждански и военни лица.
спрях дотук.
Има. http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=826280 - „Концлагерът Белене” – една история за документи, хора, свобода и репресии https://bg-bg.facebook.com/notes/фондация-остров-белене-belene-island-foundation/спомени-на-христо-цачев-от-лагера-белене-1956-59-г/1051522088238656/ - Спомени на Христо Цачев от лагера "Белене" 1956 - 59 г. 30 октомври 2014 г. в 10:21 ч. Има живи свидетели, снимки, описания, имена, факти, присъди, Държавен архив, Съдебен архив, документи по администрирането на тези събития, и много много свидетели, целия нароТ. И куманягите нсе засрамвът. Типично, ленин им е казъл, че всичко е морално, щом е за еврейската '''революция''', по-точно казано, за Новия Еврейски световен Рет, в койт оевреите ще са господарската раса.
http://beleneisland.org/концлагера-белене/лагерни-истории/ - Лагерни истории http://kultura.bg/web/концлагерът-белене-1949-1987/ - Борислав Скочев 14.12.2017 10:45, Концлагерът „Белене“ 1949-1987 От самото си създаване през 1949 г. концлагерът „Белене“ обслужва всички репресивни кампании на Партията. За цялото му съществуване през него преминават над 15 000 души – 11 000 без съд и присъда, и 4000 затворници (1952–1953 г.). Това са голяма част от най-авторитетните в своята среда, най-непримиримите към налагания нов ред личности. Неслучайно името на острова и до ден днешен е съхранено в историческата памет като символ на терора. Именно на събитията, белязали този остров на ужаса, Борислав Скочев посвещава труда си „Концлагерът „Белене“ 1949-1987“. Със своите 924 страници и близо 1800 бележки книгата е навярно най-мащабното цялостно изследване по темата, правено до момента.
повече ревем за предполагаемите холокостници ,отколкото за безброй убитите българи на НАША територия .това е особено тежък грях с тежки последици !ще го платите не само вие ,но и децата на България .нека поне малко да се замислим ...
Polen са курви по-рождение.От уважение към болницата и директора и няма да спомена име на пияна полякиня в родилна зала пияна до смърт и се наебала с колеги,а родилките пищят от болки.
Защо бе, по еврейска запове Т ли, куманягите ускът да се мразиме славяните? Ас не мразим никой славянин, ас ги подпомагъм и посрещум кату царе. Еврейските кум,аняги искът славяните да се мразът, и лъжът и триет, да ви насъсквът да си мразите братята славяне. Това е еврейски сайт, начело с куманиЗкчето ебаноФгЗа, от СътаниШеФ, гейчето еврейчето, ебе админа сека нощ и го инструктира как славяните трее да се мразиме. Нещо не го огрева, славянете не се мразът. евреите обаче, имът инструкции от маркс да бътъ избивани славянете. А катин?
Я да си провериш колко поляци са избити от евреи. Колко германци. Колко руснаци, беларуси, украинци, колко славянски народи са избити от евреите. Типично за евреин собственик на сайта, да прокарва полтиика на омраза между славяните. НЕ МРАЗЯ НИКОЙ СЛАВЯНИН, И ЗНАМ КОЛКО МНОГО СЛАВЯНИ СА ИЗБИТ ИОТ ЕВРЕИТЕ, ДА ГО СЪОБЩИТЕ ЛИЧНО НА СЛАНИШЕФ, МАМИЦАТА КЕ МУ ЕБЕМ, И НЕМА ДА МУ СЕ РАЗМНИЕ, НА ЕВРЕЙЧЕТО. ДА МУ КАЖЕТЕ КОЯ СЪМ И ЗАЩО МУ ГО СЪОБЩАВАМ ЛИЧНО. ЗА ПОЛИТИКА НА ОМРАЗА МЕЖДУ СЛАВЯНИТЕ, ПРОКАРВАНА ОТ ЕВРЕЙСКИЯ МУ САЙТ. Маркс е поръчел да се избивът славяните, ленин и Сталин са избили кръгло 60 мелиона двамцата саму, двете еврейчета. Оделно воните направени от евреи, да се избивът белите народи в европа, и пак искът нова световна, да се избивъме. НЕМА ПЪ ДА СИ МРЪДНЕМ ПРЪСТЪ ДА ИЗБИВЪМ СЛАВЯНИ. ДА ПУКНЪТ ЕВРЕИТЕ, И КЕ ПЪКНЪТ, ЩОТО СВЕТА ГИ РАЗБРА. ЛИЧНО КЕ ИЗБИВЪМ С ГОЛИ РЪЦЕ, СЕКО ЕВРЕЙЧЕНЦЕ, И КЕ ГО КЛЕЦЪМ С КАМЪНЯК В ЧЕРВОТО, ДОДЕ ИЗДЪХНЕ В КЪРВИЩА, ЗА СТОТИЦИТЕ МЕЛИОНИ ИЗБИТИ НЕВИННИ ХОИЦА!
Волинското клане (на полски: Rzeź wołyńska, Волинска трагедия укр. Волинська трагедія, польск. Tragedia Wołynia) е масово етническо прочистване на Волиния посредством унищожение на полско цивилно население и, в по-малка степен, на цивилни от други националности, включително и украинци, проведено от Украинската въстаническа армия ОУН. Преди септември 1939 и Германското нашествие Волиния е под контрола на Полша, но след това в областта връх вземат украински прогермански колаборационисти. Кампанията им започва през март 1943 г. и достига апогей през юли същата година. Отговорът от полска страна започва в края на лятото на 1943 г. и води до значителни жертви сред украинското цивилното население. При проучване, проведено в Полша, е установено, че в резултат на дейността на ОУН в съучастие с местното украинско население, а понякога и с групи украински националисти от други области, броят на смъртните случаи сред поляците във Волиния е не по-малко от 36 543 души, чиито имена и място на смъртта са установени. В допълнени към същото изследване са преброени от 13 500 до 23 000 поляци, обстоятелствата около чиято смърт не са изяснени[9][10][11]: 48279. Като цяло, историците са солидарни, че жертвите от клането само във Волински регион са не по-малко от 30 хиляди поляци, а вероятно според някои експерти това число трябва да се увеличи до 60 хиляди. Като се вземат предвид и другите области, броят на жертвите сред населението на Полша би достигнал 75 000 – 100 000. По време на дискусия за броя на жертвите от полска страна са обсъждани стойности между 30 000 – 80 000. В Украйна такива изчисления не са извършвани. Броят на жертвите от украинската страна според различните историци е между 2 000 и 30 000. През 1943 – 1944 г. като пряко последствие от действията на полската армия и подчинените ѝ въоръжени групировки загиват най-малко 2000 цивилни украинци.
Гладомор от Уикипедия, свободната енциклопедия (пренасочване от Голодомор) Направо към навигацията Направо към търсенето Репресии в СССР Обзор Политически репресии • Икономически репресии • Идеологически репресии Политически репресии Червен терор • Колективизация • Голяма чистка • Депортации • ГУЛАГ • Гладомор • Политическа злоупотреба с психиатрията Идеологически репресии Религия • Идеология в науката • Цензура • Визуална цензура п • б • р Гладомор (на украински: Голодомор) е масов глад в Съветска Украйна през 1932 – 1933 г. Смятан е за една от най-тежките национални катастрофи в украинската история, като жертвите по различни оценки са няколко милиона души. Гладът е предизвикан от политиката на съветското правителство начело с Йосиф Сталин. [1][2] Гладомор – специален възпоменателен пощенски печат 22 ноември 2008, Луганск Гладът през 1932 – 1933 засяга не само Украйна, но и други области в Съветския съюз, но терминът Гладомор се използва специално за областите, населени с етнически украинци, където гладът е най-силен. Той понякога е наричан Украински геноцид [3][4][5][6] или Украински холокост, което предполага, че е умишлено организиран от властите, за да засегне украинската нация. [7] Макар че историците все още спорят дали политиката, довела до Гладомор попада под юридическото определение на геноцид, много правителства официално са го признали за такъв. [8]
До средата на 1941 година в малкото източнополско градче Йедвабне живеят около 1500 поляци от еврейски произход - повечето от тях са обитавали къщите, разположени край църквата, която днес носи името на Йоан Павел Втори. На 10 юли 1941 нееврейските жители на града изкарват всичките си еврейски съграждани на централния площад. Действали са по нареждане на Гестапо, но нито са били пряко контролирани, нито пък са били заплашвани с наказания в случай на неподчинение. Хайката срещу евреите прераства в нечовешки жестокости: изнасилвания, брутални убийства чрез замеряне с камъни, кланета, бой с метални пръти. Изстъпленията продължават с часове. По-късно всички евреи са заключени в един обор, където ги изгарят живи. Къщите и имуществото им са разграбени. Няколко германски войници наблюдават ставащото отстрани и правят снимки за спомен. В продължение на десетилетия престъплението от 10 юли 1941 година е приписвано на германските окупатори. Едва през 2000 година истината излиза наяве - и поражда истински шок в Полша. При това станалото в Йедвабне не е единичен случай. В поне 23 населени места на същия строго католически регион на Полша през 1941 година е имало антисемитски погроми. Факт е, че и до днес никой не е понесъл своята отговорност за престъплението в Йедвабне, нито за останалите подобни погроми. РАЗБИРАТЕ ЛИ СЕГА ЗАЩО ТОЗИ Е НАПЛЮЛ ПОСЛАНИКА!? ... просто човекът е познавал историята...
А Kатин?
Верно ли мислиш че нема нищо оПщо. Дебил. От куманиЗки еврейски лъжи, неурона ви е засънхъл и се е мимифициръл.
Ас лично помагъм на секи поляк, срещу еврейството. Катин се знае, помни се, и нема поляк да не е плакъл, че масово за изгубили цвета на целата нация там.. Полша помни, и ви мрази вас куманягите подлоги на еврейчетата. Който е куманяга, да се преброи - нощеска ше ви преброят по дупките на строй се преброй се, колко сте верни на резанките. Ех, а квъчкъте ли, като ви го сложът. Иле не боли толко, разработиха ви го.
След книгата си "Съседи" Ян Грос публикува "Страх" (2006) – изследване за следвоенните погроми в Краков и Килце На 3 юли 1946 поляците избиват в Килце 42 евреи, които са преживели Холокоста. През 1946 г. няма никакви немци вече в Полша. Така че оправданието с нацистите не важи.
Не чуфствъш ли една самута, тека, ако не е админчето да те покрива, как ше ти сцепът тръткъта еврейска команиЗка? Я си кажи имената, да тъ огрея.
Катинско клане от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към навигацията Направо към търсенето Вижте пояснителната страница за други значения на Катин. Катинско клане Паметник „Катин-Харков-Медной“ в Местоположение в Европейска Русия Координати: 54.773333° с. ш. 31.788889° и. д. | Местоположение Катинската гора, калининските и харковските затвори в Съветския съюз Дата април-май 1940 г. Цел част от последствията от съветската инвазия в Полша (по време на Втората световна война) и полския геноцид в Съветския съюз Тип на атаката разстрел Жертви 22 000 Извършители НКВД Катинско клане в Общомедия Катинското клане (на полски: Zbrodnia katyńska, на руски: Катынский расстрел) е съветско военно престъпление – масово убийство по време на Втората световна война на близо 22 хил. поляци (офицери и интелектуалци) [1], извършено от служители на съветското НКВД. Жертвите са взети като военнопленници, след като Съветският съюз нахлува в Полша през септември 1939 г. Разстрелите са извършени главно в гората край с. Катин (Katyń) (на 18 км западно от Смоленск, Русия) и в щабквартирата на НКВД в град Калинин, Русия. В с. Гньоздово е изграден полски военен мемориал, посветен на жертвите от разстрелите. В провеждането на операцията са ангажирани над 120 служители от НКВД, начело с Василий Блохин, главен комендант на НКВД. Съдържание 1 Разкриване 2 Жертви 3 Оценки 4 Вижте също 5 Източници 6 Външни препратки Разкриване[редактиране | редактиране на кода] През 1942 г. строителни работници, копаещи под ръководството на германските въоръжени сили, откриват близо до вилната местност Катин ров, пълен с неразложили се трупове. Мнозинството от тях принадлежат на полски офицери. Германците огласяват зловещата си находка пред световната общественост през пролетта на 1943 г. Те заявяват, че поляците са разстреляни по заповед на Йосиф Сталин още през пролетта на 1940 г. По искане на Германия е свикана комисия. Германия настоява в комисията да участва Международният червен кръст, но Съветският съюз се противопоставя на това предложение. Германия провежда самостоятелно разследване[2]. В него участва и българският патолог доц. Марко Марков, който подписва крайното заключение на комисията, но не представя собствено мнение.[3][4] След смяната на властта в България доцент Марков е съден от Народния съд и оправдан. [5][4] По време на делото патологът декларира, че е подписал заключението под натиск на немските лекари. По-късно той свидетелства пред съда в Нюрнберг, където оттегля подписа си от заключението и също така заявява, че разстрелите са станали не по-рано от последната четвърт на 1941 г. [3] През 1943 г. Съветите си връщат обратно катинските територии, правят повторна ексхумация и обвиняват за случилото се Вермахта. Съветската държава твърди, че жертвите са били разстреляни през есента на 1941 от германците. Става дума за близо 22 000 поляци[1]. На 14 април 1990 г., 47-ата годишнина от разстрела, СССР изразява формално „дълбоки съжаления“ и признава, че тайните служби на СССР са отговорни за разстрела.[6] По-късно Борис Елцин разсекретява архивите, отнасящи се до случая, от които става ясно, че разстрелите действително са били извършени през април и май 1940 г. от части на НКВД. Жертви[редактиране | редактиране на кода] В клането загиват много полски войници, офицери, представители на интелигенцията, едри собственици – „цветът“ на полската нация. Сред жертвите са общо 16 генерали, 1 адмирал, 24 полковници, 79 подполковници, 258 майори, 654 капитани, 3420 подофицери, 7 армейски свещеници, 3 едри земевладелци, 1 принц, 43 служители, 85 редници, 131 бежанци; 20 университетски професори, 300 медици, няколко хиляди адвокати, инженери и учители; повече от 100 писатели и журналисти и над 200 пилоти. Въпреки че според данните на Сталин разстреляните са 25 700, на 3 март 1959 в доклад на председателя на КГБ Александр Шелепин се казва, че всъщност са разстреляни 21 857 поляци, както следва: 4421 в Катинската гора (Смоленск) 3820 в лагера „Старобелск“ (близо до Харков) 6311 в лагер „Осташково“ (Калининска/Тверска област) 7305 в други лагери и затвори в Западна Украйна и Западна Беларус. Ликвидиран е повече от половината полски офицерски състав. Около 6 хил. души са разстреляни собственоръчно от Василий Блохин, комендант на главната квартира на НКВД в Лубянка, Москва.
Първо, изключително противни сте руските тролове с навика си, да ползвате български национални символи или за свернословието си по форумите да употреблявате имената на български национални герои и хора с велики заслуги за българщината. А що се отнася до Ян Томаш Грос, то това е отявлен на ционистката антиполоска пропаганда от САЩ. Произлиза от еврейско комунистическо семейство. Като социалисти и интернеционалисти, макар и да се водят за семейство на "полски" евреи, преди съвсем да залитнат към червеното, традиционно са симпатизирали повече с германската култура, отколкото с полската. Бащата на този "историчар" - Зигмунт Грос по време на войната е бил укриван, спасен от поляци. Това не му пречи непосредствено след войната да започне да работи за т.нр. Полски комитет за национално спасение, създаден от комунистите в Москва и подчинен на контрол от Сталин. По-точно в създадения от този комитет Институт за национална памет към Президиума на министерския съвет. Главните дейности на този институт са били политическото пренаписване на историята на Полша от средата на XIX в. до създаването на "народната република", от гледната точка на социалистическите движения, както и Комисията за изследване на германските престъпления в Полша. Тази комисия се е занимавала с реалните престъпления на германските нацисти по време на войната в Полша, но също е и съдействала с репресивния апарат на комунистическата власт, за провеждането на политически чистки срещу полските патриоти - антифашисти и антикомунисти. Подобно на това, което знаем и в България е било и в цяла "освободена" от червените Централна Европа - за фашисти и колабориращи с тях са били обявявани по възможност всички хора неудобни за новата тоталитарна власт, подлагани на строги репресии, а често и ликвидирани физически. Споменавам това, за да стане ясно в семейство с каква ориентация е израстнал "историчарят"-евреин Ян Томаш Грос. Всичко за евреите-социалисти в Полша е било розово до 1967 г., когато в Палестина избухва Шестдневната израелско-арабска война. Отзвуците и реакциите от нея изобилстват с интересни парадокси в Полша. Оказва се, че уж традиционно "антисемисткото" полско общество симпатизира в тази война на изстрадалите заедно с него Втора световна война понастоящем - израелци. В същото време в управляващата Полска обединена работническа партия (комунистите), в която традиционно е бъкано от евреи, все пак преобладават и надделяват тези, за които въпросната война се води от евреите-ционисти (днес без срам самоопределящи се понякога провокативно даже не като "националисти", ами "фашисти"...), чиято глава пък е ционисткото движение в САЩ. СССР третира Израел, като вражески сателит на американския капитализъм и ционизъм в Палестина. На Брежнев изключително не му харесват гласовете на подкрепа за Израел от страна на полски комунистически дейци, когато СССР официално стои в подкрепа на арабите в същия конфликт. Първият секретар на полските комунисти разбира се не може да не се надупи пред големия съветски хуj, затова следват от негова страна (на другаря Гомулка) поредица от шумни антиизраелски публични изказвания (както биха ги нарекли други - "антисемитски"), в които полските евреи биват наречени "пета колона" (подразбира се - на американо-израелския империализъм). Това отприщва приспаните в годините на Втората св. война чувства на неприязън към евреите в Полша. През следващите месеци антиеврейските настроения ескалират. Делят и поляризират редиците на комунистите в самата управляваща партия. От една страна са тези партийни функционери, които желали да угодят политически на СССР, като порицаят произраелските симпатии на своите партийни другари-евреи, са изпуснали положението. От друга страна се формира фракция на комунистическите функционери-шовинисти (да си припомним антитурския фашизъм на БКП през 80-те...), които настървено яхват положението. Започват се антиеврейски репресии - евреите биват подлагани на унижения на работните си места, случва се и да ги губят. Особено ефикасни са чистките проведени сред комунистическата партийна йерархия, а също и в подчинените и служби за държавна сигурност, милиция, армия, съд. В немалка степен са засегнати и евреите в средите на културата и науката в Полша. Напрежението ескалира и под въздействие на събитията в Чехословакия. Сред полските студенти евреи и техни симпатизанти се формира неформалното движение на т.нр. "Командоси", наречени така, заради провежданите от тях акции да саботират лекции на проправителствени професори във Варшавския университет, различни партийни, работнически заседания и др., които прекъсват задавайки крайно неудобни въпроси. Неудобни, защото реално бранещи идеите на интернационалния комунизъм пред шовинизъма на уж "работническата комунистическа партия". (И тук да отворим една изключително важна скоба - същите тези ревностни защитници на истинския комунизъм, впоследствие превземат водачеството на антикомунистическата опозиция в края на 70-те и през 80-те и именно с тях на "Кръглата маса" Полската обединена работническа партия се договаря що до трансформацията на държавата от комунизъм към "демокрация", същите тези днес вече застаряващи, но угоени леваци, понастоящем продължават да са безродни интернационалисти и да поставят интересите на ЕС над националните на Полша). Сред тогавашните "командоси" на полското левашко еврейство са и младото семейство на полономразеца Ян Томаш Грос, също Яцек Куронь (ако някой помни) и медийния потентат и главен съдружник на евреина Джордж Сорос в Полша - Адам Михник (главно от неговите медии идва цялата антиполска чернилка в България, посредством западните левашки агенции и медии, като: "Ройтерс", "Асошиейтед прес", DW, CNN, Newsweek и др. И посредством ТАСС, разбира се.) Пролетта на 1968 г. антиеврейските репресии достигат до своята кулминационна точка, чийто огледален образ са събитията в България двайсетина години по-късно, но насочени срещу турците. Полските комунистически власти отварят границите си за евреите и им казват: "На който не му харесва [антиеврейските нагонки] да се пръждосва!". За целта на желаещите се издава one-way-ticket, т.е. не "международен паспорт", ами документ за пътуване, който важи само в една посока. По този начин Полша е напускат (те се определят за "изгонени") от 13000 до близо 20000 евреи. Сред тях множество заслужени дейци на културата и политиката, по-рано установявали наложената от СССР власт в Полша. Ха познайте, накъде бягат "народните демократи" с еврейски произход? Към "държавата матушка" на свободния червен пролетарий ли? - Разбира се, че не! Едни към Израел, други към САЩ, трети към други богати, капиталистически западноевропейски държави. Някои впоследствие се връщат в Полша, но на повечето сантиментите към Родината са им чужди и намират благоприятни условия за своята социалистическа - червена, зелена, синя дейност в новите си държави. Сред тях е примерно цитирания неотдавна от прехваления папа Франциск и то като морален авторитет(!), споминал се, като уважаван английски философ Зигмунт Бауман - бивш сталински палач, достигнал до чин майор в апарата на държавната сигурност в Полша, в най-кървавите години на сталински терор след войната. Сред тях е и установилият се не във Великобритания, ами в САЩ - Ян Т. Гросс "историчаря" на полския "антисемитизъм" Ян Грос - авторът на еврейски реститутски книги, засягащ реално болни исторически теми относно еврейско-полските отношения, НО характеризиращ се с крайно изразена омраза към поляците, подчинен изцяло на сътрудничество с ционистките рекетьори от САЩ и Израел. Поставил под съмнение целият си авторитет на учен-"историчар" с твърдението, че по времето на Втората световна война поляците са убили повече евреи, отколкото германците. На тоя ли вярвате? На комунисти? На ционисти? На "търгаши на златни зъби"? P.S.: Наскоро, на антиполската вълна в израелската преса от водещо вестникарско издание отново бяха цитирани събитията в Йедвабне, описани и оценени с множество недомлъвки и необосновани заключения от Ян Т. Грос. Този бът бяха и "сочно" илюстрирани със снимка на разхвърляни при ексхумация след войната трупове на масово убити евреи. Съвсем скоро след това се оказа, че на телата на снимката, направено уж в селото на погрома, се виждат татуирани концлагерни номера. А снимката се намира в архив, документиращ престъпленията на германските нацисти в конкретен концлагер...
Първо, изключително противни сте руските тролове с навика си, да ползвате български национални символи или за свернословието си по форумите да употреблявате имената на български национални герои и хора с велики заслуги за българщината. А що се отнася до Ян Томаш Грос, то това е отявлен на ционистката антиполоска пропаганда от САЩ. Произлиза от еврейско комунистическо семейство. Като социалисти и интернеционалисти, макар и да се водят за семейство на "полски" евреи, преди съвсем да залитнат към червеното, традиционно са симпатизирали повече с германската култура, отколкото с полската. Бащата на този "историчар" - Зигмунт Грос по време на войната е бил укриван, спасен от поляци. Това не му пречи непосредствено след войната да започне да работи за т.нр. Полски комитет за национално спасение, създаден от комунистите в Москва и подчинен на контрол от Сталин. По-точно в създадения от този комитет Институт за национална памет към Президиума на министерския съвет. Главните дейности на този институт са били политическото пренаписване на историята на Полша от средата на XIX в. до създаването на "народната република", от гледната точка на социалистическите движения, както и Комисията за изследване на германските престъпления в Полша. Тази комисия се е занимавала с реалните престъпления на германските нацисти по време на войната в Полша, но също е и съдействала с репресивния апарат на комунистическата власт, за провеждането на политически чистки срещу полските патриоти - антифашисти и антикомунисти. Подобно на това, което знаем и в България е било и в цяла "освободена" от червените Централна Европа - за фашисти и колабориращи с тях са били обявявани по възможност всички хора неудобни за новата тоталитарна власт, подлагани на строги репресии, а често и ликвидирани физически. Споменавам това, за да стане ясно в семейство с каква ориентация е израстнал "историчарят"-евреин Ян Томаш Грос. Всичко за евреите-социалисти в Полша е било розово до 1967 г., когато в Палестина избухва Шестдневната израелско-арабска война. Отзвуците и реакциите от нея изобилстват с интересни парадокси в Полша. Оказва се, че уж традиционно "антисемисткото" полско общество симпатизира в тази война на изстрадалите заедно с него Втора световна война понастоящем - израелци. В същото време в управляващата Полска обединена работническа партия (комунистите), в която традиционно е бъкано от евреи, все пак преобладават и надделяват тези, за които въпросната война се води от евреите-ционисти (днес без срам самоопределящи се понякога провокативно даже не като "националисти", ами "фашисти"...), чиято глава пък е ционисткото движение в САЩ. СССР третира Израел, като вражески сателит на американския капитализъм и ционизъм в Палестина. На Брежнев изключително не му харесват гласовете на подкрепа за Израел от страна на полски комунистически дейци, когато СССР официално стои в подкрепа на арабите в същия конфликт. Първият секретар на полските комунисти разбира се не може да не се надупи пред големия съветски хуj, затова следват от негова страна (на другаря Гомулка) поредица от шумни антиизраелски публични изказвания (както биха ги нарекли други - "антисемитски"), в които полските евреи биват наречени "пета колона" (подразбира се - на американо-израелския империализъм). Това отприщва приспаните в годините на Втората св. война чувства на неприязън към евреите в Полша. През следващите месеци антиеврейските настроения ескалират. Делят и поляризират редиците на комунистите в самата управляваща партия. От една страна са тези партийни функционери, които желали да угодят политически на СССР, като порицаят произраелските симпатии на своите партийни другари-евреи, са изпуснали положението. От друга страна се формира фракция на комунистическите функционери-шовинисти (да си припомним антитурския фашизъм на БКП през 80-те...), които настървено яхват положението. Започват се антиеврейски репресии - евреите биват подлагани на унижения на работните си места, случва се и да ги губят. Особено ефикасни са чистките проведени сред комунистическата партийна йерархия, а също и в подчинените и служби за държавна сигурност, милиция, армия, съд. В немалка степен са засегнати и евреите в средите на културата и науката в Полша. Напрежението ескалира и под въздействие на събитията в Чехословакия. Сред полските студенти евреи и техни симпатизанти се формира неформалното движение на т.нр. "Командоси", наречени така, заради провежданите от тях акции да саботират лекции на проправителствени професори във Варшавския университет, различни партийни, работнически заседания и др., които прекъсват задавайки крайно неудобни въпроси. Неудобни, защото реално бранещи идеите на интернационалния комунизъм пред шовинизъма на уж "работническата комунистическа партия". (И тук да отворим една изключително важна скоба - същите тези ревностни защитници на истинския комунизъм, впоследствие превземат водачеството на антикомунистическата опозиция в края на 70-те и през 80-те и именно с тях на "Кръглата маса" Полската обединена работническа партия се договаря що до трансформацията на държавата от комунизъм към "демокрация", същите тези днес вече застаряващи, но угоени леваци, понастоящем продължават да са безродни интернационалисти и да поставят интересите на ЕС над националните на Полша). Сред тогавашните "командоси" на полското левашко еврейство са и младото семейство на полономразеца Ян Томаш Грос, също Яцек Куронь (ако някой помни) и медийния потентат и главен съдружник на евреина Джордж Сорос в Полша - Адам Михник (главно от неговите медии идва цялата антиполска чернилка в България, посредством западните левашки агенции и медии, като: "Ройтерс", "Асошиейтед прес", DW, CNN, Newsweek и др. И посредством ТАСС, разбира се.) Пролетта на 1968 г. антиеврейските репресии достигат до своята кулминационна точка, чийто огледален образ са събитията в България двайсетина години по-късно, но насочени срещу турците. Полските комунистически власти отварят границите си за евреите и им казват: "На който не му харесва [антиеврейските нагонки] да се пръждосва!". За целта на желаещите се издава one-way-ticket, т.е. не "международен паспорт", ами документ за пътуване, който важи само в една посока. По този начин Полша е напускат (те се определят за "изгонени") от 13000 до близо 20000 евреи. Сред тях множество заслужени дейци на културата и политиката, по-рано установявали наложената от СССР власт в Полша. Ха познайте, накъде бягат "народните демократи" с еврейски произход? Към "държавата матушка" на свободния червен пролетарий ли? - Разбира се, че не! Едни към Израел, други към САЩ, трети към други богати, капиталистически западноевропейски държави. Някои впоследствие се връщат в Полша, но на повечето сантиментите към Родината са им чужди и намират благоприятни условия за своята социалистическа - червена, зелена, синя дейност в новите си държави. Сред тях е примерно цитирания неотдавна от прехваления папа Франциск и то като морален авторитет(!), споминал се, като уважаван английски философ Зигмунт Бауман - бивш сталински палач, достигнал до чин майор в апарата на държавната сигурност в Полша, в най-кървавите години на сталински терор след войната. Сред тях е и установилият се не във Великобритания, ами в САЩ - Ян Т. Гросс "историчаря" на полския "антисемитизъм" Ян Грос - авторът на еврейски реститутски книги, засягащ реално болни исторически теми относно еврейско-полските отношения, НО характеризиращ се с крайно изразена омраза към поляците, подчинен изцяло на сътрудничество с ционистките рекетьори от САЩ и Израел. Поставил под съмнение целият си авторитет на учен-"историчар" с твърдението, че по времето на Втората световна война поляците са убили повече евреи, отколкото германците. На тоя ли вярвате? На комунисти? На ционисти? На "търгаши на златни зъби"? P.S.: Наскоро, на антиполската вълна в израелската преса от водещо вестникарско издание отново бяха цитирани събитията в Йедвабне, описани и оценени с множество недомлъвки и необосновани заключения от Ян Т. Грос. Този бът бяха и "сочно" илюстрирани със снимка на разхвърляни при ексхумация след войната трупове на масово убити евреи. Съвсем скоро след това се оказа, че на телата на снимката, направено уж в селото на погрома, се виждат татуирани концлагерни номера. А снимката се намира в архив, документиращ престъпленията на германските нацисти в конкретен концлагер...
въпрос : КОЛКО са избитите българи през последния век ,за да ги прибавя към тези от турското робство ? знам ,че не знаете и защо не знаете .все пак ,готов съм за изненада !
Широко известно е, че по време на ВСВ поляците охотно заемат имотите и крадат собствеността на изпратените в лагери свои съграждани евреи. Това позорно явление не може да бъде скрито и потулено, всеки еврей има правото да наплюе децата и внуците на крадците...особено на такива като Туск, който е потомък на нацистки колаборационисти. Същата история са и гърците, които присвояват имотите и собствеността на солунските евреи.
общо 14 033 лагера. От 18 млн граждани на страните на Европа, преминали през нацистки лагери от различен тип, включително през концлагери са били ликвидирани над 11 млн души.
А Kатин?
Катинско клане от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към навигацията Направо към търсенето Вижте пояснителната страница за други значения на Катин. Катинско клане Паметник „Катин-Харков-Медной“ в Местоположение в Европейска Русия Координати: 54.773333° с. ш. 31.788889° и. д. | Местоположение Катинската гора, калининските и харковските затвори в Съветския съюз Дата април-май 1940 г. Цел част от последствията от съветската инвазия в Полша (по време на Втората световна война) и полския геноцид в Съветския съюз Тип на атаката разстрел Жертви 22 000 Извършители НКВД Катинско клане в Общомедия Катинското клане (на полски: Zbrodnia katyńska, на руски: Катынский расстрел) е съветско военно престъпление – масово убийство по време на Втората световна война на близо 22 хил. поляци (офицери и интелектуалци) [1], извършено от служители на съветското НКВД. Жертвите са взети като военнопленници, след като Съветският съюз нахлува в Полша през септември 1939 г. Разстрелите са извършени главно в гората край с. Катин (Katyń) (на 18 км западно от Смоленск, Русия) и в щабквартирата на НКВД в град Калинин, Русия. В с. Гньоздово е изграден полски военен мемориал, посветен на жертвите от разстрелите. В провеждането на операцията са ангажирани над 120 служители от НКВД, начело с Василий Блохин, главен комендант на НКВД. Съдържание 1 Разкриване 2 Жертви 3 Оценки 4 Вижте също 5 Източници 6 Външни препратки Разкриване[редактиране | редактиране на кода] През 1942 г. строителни работници, копаещи под ръководството на германските въоръжени сили, откриват близо до вилната местност Катин ров, пълен с неразложили се трупове. Мнозинството от тях принадлежат на полски офицери. Германците огласяват зловещата си находка пред световната общественост през пролетта на 1943 г. Те заявяват, че поляците са разстреляни по заповед на Йосиф Сталин още през пролетта на 1940 г. По искане на Германия е свикана комисия. Германия настоява в комисията да участва Международният червен кръст, но Съветският съюз се противопоставя на това предложение. Германия провежда самостоятелно разследване[2]. В него участва и българският патолог доц. Марко Марков, който подписва крайното заключение на комисията, но не представя собствено мнение.[3][4] След смяната на властта в България доцент Марков е съден от Народния съд и оправдан. [5][4] По време на делото патологът декларира, че е подписал заключението под натиск на немските лекари. По-късно той свидетелства пред съда в Нюрнберг, където оттегля подписа си от заключението и също така заявява, че разстрелите са станали не по-рано от последната четвърт на 1941 г. [3] През 1943 г. Съветите си връщат обратно катинските територии, правят повторна ексхумация и обвиняват за случилото се Вермахта. Съветската държава твърди, че жертвите са били разстреляни през есента на 1941 от германците. Става дума за близо 22 000 поляци[1]. На 14 април 1990 г., 47-ата годишнина от разстрела, СССР изразява формално „дълбоки съжаления“ и признава, че тайните служби на СССР са отговорни за разстрела.[6] По-късно Борис Елцин разсекретява архивите, отнасящи се до случая, от които става ясно, че разстрелите действително са били извършени през април и май 1940 г. от части на НКВД. Жертви[редактиране | редактиране на кода] В клането загиват много полски войници, офицери, представители на интелигенцията, едри собственици – „цветът“ на полската нация. Сред жертвите са общо 16 генерали, 1 адмирал, 24 полковници, 79 подполковници, 258 майори, 654 капитани, 3420 подофицери, 7 армейски свещеници, 3 едри земевладелци, 1 принц, 43 служители, 85 редници, 131 бежанци; 20 университетски професори, 300 медици, няколко хиляди адвокати, инженери и учители; повече от 100 писатели и журналисти и над 200 пилоти. Въпреки че според данните на Сталин разстреляните са 25 700, на 3 март 1959 в доклад на председателя на КГБ Александр Шелепин се казва, че всъщност са разстреляни 21 857 поляци, както следва: 4421 в Катинската гора (Смоленск) 3820 в лагера „Старобелск“ (близо до Харков) 6311 в лагер „Осташково“ (Калининска/Тверска област) 7305 в други лагери и затвори в Западна Украйна и Западна Беларус. Ликвидиран е повече от половината полски офицерски състав. Около 6 хил. души са разстреляни собственоръчно от Василий Блохин, комендант на главната квартира на НКВД в Лубянка, Москва.
Васерщайн е дал показанията си пред Еврейската историческа комисия в Бялисток на 5 април 1945. Ето какво казва той: „Преди да избухне войната в Йедвабне живееха 1,600 евреи, от които оцеляха само седем, спасени от една полякиня, Вирзиковска, която живееше наблизо. ... Още на 25 юни 1941 г. местни бандити от полското население започнаха анти-еврейския погром. ... Боровски (Боровюк?), Васек и брат му Митек, вървяха от едно еврейско жилище до друго, като свиреха на акордеон и флейта, за да заглушат писъците на еврейските жени и деца. Видях със собствените си очи как убиха Чайция Васерщайн, Якуб Кац, ...и Елиас Кравиецки. Якуб Кац убиха с тухли. Кравецки прободоха с нож, избодоха му очите и отрязаха езика му. Той се мъчи в продължение на дванадесет часа преди да издъхне. В същия ден наблюдавах ужасяваща сцена. Чая Кубранска, на 28 години, и Бася Бинщайн, на 26, и двете с новородени бебета, когато видяха какво става, побягнаха към едно езеро... Потопиха децата във водата и ги удавиха със собствените си ръце: после Баска Бинщайн скочи и веднага потъна, докато Чая Кубранска се мъчи в продължение на няколко часа. Събраните хулигани си направиха развлечение от това. Те я съветваха да легне по очи във водата, за да потъне по-бързо. Накрая, когато видя, че децата са вече мъртви, тя се хвърли по-енергично във водата и също намери смъртта си. На следващия ден се намеси един местен свещеник, който им обясни, че трябва да прекратят погрома и че немските власти сами ще се погрижат за нещата. Това проработи и погромът беше спрян. От този ден нататък местните хора вече не продаваха храна на евреите, което направи обстоятелствата на живота им още по-трудни. Междувременно се разпространиха слухове, че немците ще издадат заповед всички евреи да бъдат унищожени. Такава заповед беше издадена от немците на 10 юли 1941. Макар че заповедта беше издадена от немците, тя беше подета и изпълнена от полски бандити, с ужасяващи средства. След различни мъчения и унижения те изгориха всички евреи в една плевня. По време на първия погром и последвалата кървава баня следните лица се отличиха с особена бруталност: Слезински, Каролак, Боровюк (Боровски?), Митек, Боровюк (Боровски?), Вацлав, Йермаловски, Рамутовски Болек, Рогалски Болек, Зелава Станислав, Зелава Францишек, Козловски Генек, Траска, Тамошек Йежик, Лудански Юрек, Ласиеш Чеслав. На сутринта на 10 юли 1941 в града пристигнаха 8 души от Гестапо и имаха събрание с представителни на градските власти. Когато Гестапо запита какви са плановете им по отношение на евреите, те единодушно казаха, че всички евреи трябва да бъдат убити. ..., нито един не трябва да остане жив. Местните бандити се въоръжиха с брадви, специални тояги, обковани с гвоздеи и други инструменти за мъчение и убийство, и подгониха евреите по улиците. Като първи жертви на дяволските си инстинкти те избраха седемдесет и пет от най-младите и здрави евреи, на които заповядаха да повдигнат огромния паметник на Ленин, който руснаците бяха издигнали в центъра на града. Беше невъзможно тежък, ... Там получиха заповед да изкопаят дупка и да хвърлят паметника в нея. След това тези евреи бяха пребити до смърт и хвърлени в същата дупка." (откъс от книгата "СЪСЕДИ" на Ян Грос и Ирена Груджинска...) Ян Грос е автор и книгата "Златна жътва"
Правилно е постъпил набора Израелтянин ! Поляците отричат да са способствали на Хитлеристите в унищожаване на Евреите ! Това че охрана и Охранителни функции са изпълнявали Поляците е безспорен факт ! Това че са хващали избягали Евреи от лагерите или Гетото е Факт , това че тези които се криели при добри хора Евреи също са издавали и Хитлеристите ги разстрелвали ! Така че полския Министър председател трябва да осъдят ,че със Закон забраниха да се говори за унищожаване на Евреите от Поляците ,който твърди го чака затвор !
историческите факти са следните: концлагеристите от най-различни националности в лагерите на територията на Полша са освободени от съветската ария. така че стиига с некадърно скалъпени алтернативни истории - визирам ІС по-специално.
боже, ще се разплача.... това наплюване било "ксенофобско нападение" ... да не забравим и "ужаса си от нападението" А какво да кажем за избиването на полските евреи от самите поляци през и след ВСВ. Дори през 1945 и 1946 година е имало погроми над евреите, извършвани от поляци. Собствеността им е отнета завинаги. Сега вече в Полша почти няма евреи. Защо ли? Ами сетете се сами. Но явно едно наплюване е по-страшно от този геноцид!
Еврейската полиция (на немски: Judischer Ordnungsdienst) е орган за поддържане на реда по време на Втората световна война. Към всяко еврейско гето по време на военната интервенция на изток на Вермахта е инициирано създаването на структури на еврейската полиция по предложение на заместника на Адолф Айхман – Алойс Брунер, хаупщурмбанфюрер от СС. Създаването на еврейската полицията започва в Берлин, откъдето челния опит се предава в гетата и лагерите на изток. Съществува в годините 1939 – 1944 г. Официално начело на еврейската полиция са членове на Юденрата – еврейските съвети, които са орган за самоуправление на гетата. Като командир на еврейската полиция във Варшавското гето е назначен бившия полковник от полската довоенна полиция и покръстен етнически евреин – Йозеф Шерински. Еврейската полиция във Варшавското гето е наброявала около 2500 души, в Лодз – 1200 души, в Лвов – 500 души, а във Вилнюс – 250. [5] След войната в проява на особенна жестокост към сънародниците си са обвинени служителите от подразделението на Еврейската полиция към лагера Вестерборк (Нидерландия), които активно сътрудничели на нацистите и не се различавали от тях в жестокостта си към затворниците. Това подразделение се състояло от евреи от Холандия и други европейски страни от Централна Европа. [6] Полицейските функции на еврейската полиция са се изразявали в три направления: изпълнение на немски заповеди получени чрез Юденрата или директно от окупационните органи; изпълнение на разпореждания на Юденрата при осъществяване на правомощията му, примерно за събиране на контрибуции; за осигуряване на вътрешнообщностни нужди и потребности на еврейските гета като патрулиране и охрана на обществения ред по улиците в гетата, както и за охрана на пропускателните пунктове (вход и изход) на гетата. Еврейската полиция осигурява и събирането на контрибуции, глоби, данъци, извършва принудителна конфискация на имущество, събира подлежащите на принудителен труд, издирва, залавя и арестува участниците във въоръжени нападения, конвоира евреите до местата за полагане на принудителен труд (лагери) и местата за изпълнение на наказания, осигурява проследяване и разкриване на партизани и техните съучастници. Това често се е налагало понеже членовете на еврейската полиция са били добри конспиратори или са имали връзки с подземния свят в гетата. Сред еврейските полицаи е имало доста агенти на Гестапо. Еврейската полиция също така е отговаряла за поддържането на реда и чистотата на обществените места в гетата и е противодействала срещу организираната еврейска престъпност. Понякога еврейската полиция е участвала и в екзекуции. [2][3] Съдбата на дейците на еврейската полиция буди редица противоречиви мнения понеже някои нейни членове заподозрени или обвинени в нелоялност стават жертви на Холокоста, а други са били арестувани от НКВД и осъдени за сътрудничество с нацистите. [4] Въпреки всичките тези съдби на служители на еврейската полиция, някои бивши членове на еврейската полиция след войната емигрират в Израел и в продължение на много години успяват да получават обезщетения като жертви на нацизма. Състав Редактиране Еврейската полиция във Варшавското гето е наброявала около 2500 души, в Лодз – 1200 души, в Лвов – 500 души, а във Вилнюс – 250. [5] След войната в проява на особенна жестокост към сънародниците си са обвинени служителите от подразделението на Еврейската полиция към лагера Вестерборк (Нидерландия), които активно сътрудничели на нацистите и не се различавали от тях в жестокостта си към затворниците. Това подразделение се състояло от евреи от Холандия и други европейски страни от Централна Европа. [6]
Имам впечатлението, че двама-трима редактори на ДИР.бг (евентуално някой на DW) седят и пишат почти всички коментари по-долу - същият русофилистичен стил, същата омраза към поляците, като темата е само претекст да пишат против тях, пък евреите и Израел са на заден план.
Колко ли трябва да си изпаднал, че в спор между Полша и Израел, намеси Русия? То бива човек да не може да изкара, с честен труд, за кафе и пица, ама това твойто е направо мизерничество.
Майда́нек (Konzentrationslager Lublin, Vernichtungslager Lublin) е „лагер на смъртта“ по времето на Третия райх, намиращ се в покрайнините на полския град Люблин. Това не е неговото официално название, така го наричали заради близостта му с местност с такова име. Днес тази територия е в състава на град Люблин. То произлиза от тюркската дума майдан, което означава площад. Концентрационният лагер е първият немски концлагер на SS-инспекцията по концентрационните лагери в окупирана Полша. Както Аушвиц–Биркенау, Майданек е отчасти използван и като лагер за масово унищожение. Създаден е през октомври 1941 г. (в началото като лагер за военнопленници на Оръжейната SS-Люблин, а от февруари 1943 г. като „Концентрационен лагер Люблин“) и е освободен от Червената армия на 23 юли 1944 г.
Katyn massacre From Wikipedia, the free encyclopedia Jump to navigation Jump to search This article is about the 1940 massacre of Polish people, including Polish officers. For the 1943 massacre of Belarusian civilians, see Khatyn massacre. Katyn massacre Part of the aftermath of the Soviet invasion of Poland (during World War II) and Polish Genocide in the Soviet Union Katyn-Kharkiv-Mednoye memorial in Świętokrzyskie Mountains, Poland Location Katyn Forest, Kalinin and Kharkiv prisons in Soviet Union Date April–May 1940 Deaths 22,000 Victims Poles Perpetrators Soviet Union (NKVD) Map of the sites related to the Katyn massacre The Katyn massacre (Polish: zbrodnia katyńska, "Katyń crime"; Russian: Катынская резня Katynskaya reznya, "Katyn massacre", or Russian: Катынский расстрел, "Katyn execution by shooting") was a series of mass executions of Polish military officers and intelligentsia carried out by the Soviet Union, specifically the NKVD ("People's Commissariat for Internal Affairs", aka the Soviet secret police) in April and May 1940. Though the killings took place at several places, the massacre is named after the Katyn Forest, where some of the mass graves were first discovered. The massacre was prompted by NKVD chief Lavrentiy Beria's proposal to execute all captive members of the Polish officer corps, dated 5 March 1940, approved by the Politburo of the Communist Party of the Soviet Union, including its leader, Joseph Stalin. The number of victims is estimated at about 22,000.[1] The victims were executed in the Katyn Forest in Russia, the Kalinin and Kharkiv prisons, and elsewhere. Of the total killed, about 8,000 were officers imprisoned during the 1939 Soviet invasion of Poland, another 6,000 were police officers, and the rest were Polish intelligentsia the Soviets deemed to be "intelligence agents, gendarmes, landowners, saboteurs, factory owners, lawyers, officials, and priests".[1] As the Polish Army officer class was representative of the multi-ethnic Polish state, the killed also included Ukrainians, Belarusians, and Polish Jews including the Chief Rabbi of the Polish Army, Baruch Steinberg.
ма тя сичка работа била за реституцията, парата де! ...та бедният евреин превъртял от мъка.
И добре е направил. Не че се побърквам за еврейте, ама поляците са си гадни копелета, подлоги и алкохолета. С други думи неприятници.
Чета ги тия долните... и гледам коментари - само плодове на болни от русофилис мозъци. Ето това е да я имаш тая срамна болест - целия свят виждаш през призмата на руско-съветската пропаганда, дори когато темата пряко не засяга Московието.
СА СЕ ВТУРНАЛИ НА ПОМОЩ ДА СЕ БИЯТ С ОСМАНЛИИТЕ КРАЙ ВИЕНА И СА СПРЕЛИ МЮСЮЛМАНИТЕ ДА ЗАВЛАДЕЯТ ЕВРОПА
който си мисли ,че превъзхожда другите ,защото е изучил занаята на мошеничеството . единственото ,което уважава е способността да се открадне повече ,безпроблемно и тихомълком ! така се е родил антисемитизма ,който за тях е сериозен проблем .
Всеизвестно е, че поляците донасяли на Гестапо за еврейските семейства, които след това фашистите са изпращали в концентрационни лагери, а поляците с удоволствие са се настанявали в празни еврейски къщи и разграбвали еврейското имущество. Как да не ги запплюеш след такива гадости?
Полряците са готови и днес да ликвидарт не само евреи но и всички други, които не влизат в понятието - поляк. Тази шляхто сган е прекалено нагла - техен министър заявил преди дни, че ще пуска ядрено оръжие против руснаците. Не съм им адвокат на руснаците, но Полша не е далеко от България, а доколкото е известно ядреното оръжие не признава граници, етнос и религия. От контактите ми с поляци съзм останал с впечатление, че те са и крадливи и неуважителни като хора. В общи линии трудно е човек да ги нарече - хора!
Я се слушай какви глупости бърбориш! На кого са помогнали изобщо евреите и някога правили ли са го,ако не им е било силно изгодно???
Първо - в глобален мащаб администрацията е еврейска. Спилбърг е евреин също и болшинството холивудци. Болшевиките, разбира се и те! Създателят на ваксината против детски парлалич - също и безброй още учени. Тъжното в цялата работа е, че сганта има стереотипно мислене и като чуе евреин, го асоциира с Рокфелер или Берия. По същия начин англичаните, като чуят българин, примерно, си представят римлянин. Даскалът ми по английски от корпуса на мира - янки от Канзас, разправяше че бил изненадан, че сме от бялата раса дори.
А бе, то и тук трябва да върнат имоти на евреите в центъра на София, конфискувани по време на Втората световна война от царското правителство и после продадени за стотинки на тогавашните ни богаташи. Сега ги реституираха , но не ги върнаха на евреите.
Бягайки, евреите съвсем законно са разпродавали имущество. И мног оот хората са им помагали, и за да им помогнат, са им купували имотите и имуществото, за да могът евреите да избегът, да си платът пътя и спасението. А кога евреите избиваха ристиени, те не мислеха, че може тоягата да се обърне. България е била поробена от една еврейка Царица сара, която с магия се е оженила за Иван Александър, и е вероятно, че тя го е убила, за да управлева като майка на сина си, който е бил обевен за единствения законе наследник, в братоубийствена война със законния роден наследник от влахкинята Теодора. Същата еврейка Сара, е подписала поробването на България със султана, изпращайки щерка си, с планове да превземе по същия начин, целия Отомански султанат. Ама турците са биле нащрек, те не обичет евреите, и султана е изпраил еврейаката кера Тамара в монастир. Пет века робство имате навъртени, заради плановете на една еврейка да взеле властта на Балканите както и на Отоманите. Пак ги обичейте и ги спасевайте. Оделно каквото ви пречиниха куманягите, в 20 век.
Защото са държале търговията с роби по целото средиземноморие, тека наречената barbary slave trade, със над 200 мелиона бели хора изтъргувани и отведенив черна Африка, за секс роби. Държале са флотилия, и лицензите, и своите хора по целото Средиземноморие. Де що е имало морска страна е припищела от тех и набезите им. Направи си сърч, огромно число балканци са също биле поробен ив Африка.
Затова България се е сметала за законно завладена територия, защото еврейката Сара е подписвала споразумения със султана. По силата на които България е била дадена за зестра на дъщеря й. Затова България не е била пипана от никоя чужда сила да бъде освободена, заради тея законни споразумения. Едва след въстанията, когато е било показано на света, че територията е била държана със сила и беззакония, тогава Русия се е вдигнала да помогне. Затова и страданията на Възрожденците, и отказа на чужди сили да се намесвът. Но на вас куманягите друго ше ви кажът.
Посланика на Полша в Израел не разбира Иврит. Явно не само в БГ на такива служби се назначават дебили.
Ами първо, не е длъжен. Второ, полските евреи не говорът иврит (Hebrew), а източноеврепейската версия наречена идиш (Yiddish) Еволюирайте бе хора, трудно се комуникира с неграмотници кату вас. Схванете, че Yiddish е версия, говорена в Източна европа, предимно от Ашкенази ( баш хазарите). хазарите генетично немът нищо оПщо с същинските библейски евреи. Това са поеврейчени хазари, те немът нищо оПщо с класическия иврит на Тората.
Известни личности за евреите “Евреите имат ум само за зло, но да правят добро не умеят.” - пророк Йеремия, (Бибилия, Йер. 4:22) "Евреите не се смесват с другите народи и гледат на тях като на врагове." - Диорид, І в. сл. Хр. "Те презират всичко, което е свято за нас и правят онова, което предизвиква отвращение у нас." - Тацит, римски историк, І-ІІ в. сл. Хр. Мохамед: "Всички до един са мошеници." “Евреите се явяват заразена от чума, прокажена и опасна раса, която заслужава изкореняване още от деня на раждането.” Джордано Бруно, италиански астроном, учен и философ, 16 в. “Никога Слънцето не е огрявало народ по-кръвожаден и отмъстителен, който да лелее идеята за унищожение и задушаване на всички друговерци. Те душат и унищожават останалото население и на това основание се считат за богоизбран народ.” - Мартин Лутер, църковен реформатор – протестант. “По скоро дявола може да се насочи по пътя на добродетелите, отколкото евреин.” - Мартин Лутер. Волтер: "Тази малка нация не скрива своята ненавист към всички останали народи. Нейните представители са винаги жадни за чуждите богатства, подли при несполука и нахални при сполука." Мария Терезия, австрийска императрица, 18 в.: "Аз не познавам по-страшна чума за държавата от еврейското племе." Гьоте: "Те имат вяра, която благославя ограбването на чужденците." “Аз правя всичко, за да покажа моето презрение към тази най-подла нация в света. Евреите сa нация, способна на най-ужасни престъпления!” император Наполеон Бонапарт, (из негова реч в Сената през 1806 г.) Виктор Юго: "Към евреите се отнасят с отвращение. Но трябва да се признае, че те действително са отвратителни. Тях ги презират, защото са достойни за презрение." Бисмарк: "Натиснете само един евреин и от всички страни ще чуете вик." “В страна, където се заселят евреи, независимо от тяхното количество, те понижават морала и търговската честност, изолират себе си и не се поддават на асимилация. Те се присмиват на християнската религия, стараейки се да я подкопаят. Строят държава в държавата и в случай на опозиция се стремят смъртоносно да задушат страната финансово.” - Бенджамин Франклин, (XVIII в.) – американски учен и държавник.
Като се изхрачи някой наглец върху тебе с плюнка,ти нужно ли е да говориш езика му,за да разбереш какво е направил?
Пак с тези лъжи. Не е заличена еврейската общност в Полша. Евреите не са били избити, а са прехвърлени в Палестина. Благодарение на тези прехвърляния там, успяват да съберат числен превес и да започнат да елиминират палестинците. В следствие успяват да създадат държавата Израел 1948г. Преди това не са имали достатъчно хора това да се случи. Да престанат да лъжат. Избити евреи, пък изведнъж в палестинските земи се появява огромна бройка евреи, вече достатъчни за а елиминират палестинците. Как става това. Ей така от въздуха.
Това обяснява защо богатите евреи са финансирали Хитлер - искали са да създадат държавата Израел, но не са могли да накарат обикновените си сънародници да отидат там.
Точно така е било. Забелязват, че Светите земи върви повече от хилядолетие религиозен туризъм. Златна мина. След 1900г решават да ги завземат. План Алия Бет. Но 20-те години има паритет, силна палестинска съпротива. Имат нужда от членска маса и дават заповед на евреите в Европа. Но да си напуснеш дом и бизнес, не става така. Това е била и задачата на Хитлер, поставена от Ротшилдови. За това преди войната Хитлер е говорил навсякъде за изселване евреи, а не за изтребване. Това днес се скрива. Има и архивни снимки, как корабите с пречупените кръстове разтоварват в Палестина весели, усмихнати евреи. А който не иска да пътува, плаща си да остане в Европа. По списъци. Имало е списъци на Шиндлер, ама малко по-различни. Кой не плаща, айде в Палестина. А да платят германците, водили ги избити по концлагери. Избиването на евреите е измислено след това, за да оскубят германците с фалшивия холокост.
С изключение на Тръмп не ечудно че евреите никой не ги обича! Саслужили са си го!
Известни личности за евреите “Евреите имат ум само за зло, но да правят добро не умеят.” - пророк Йеремия, (Бибилия, Йер. 4:22) "Евреите не се смесват с другите народи и гледат на тях като на врагове." - Диорид, І в. сл. Хр. "Те презират всичко, което е свято за нас и правят онова, което предизвиква отвращение у нас." - Тацит, римски историк, І-ІІ в. сл. Хр. Мохамед: "Всички до един са мошеници." “Евреите се явяват заразена от чума, прокажена и опасна раса, която заслужава изкореняване още от деня на раждането.” Джордано Бруно, италиански астроном, учен и философ, 16 в. “Никога Слънцето не е огрявало народ по-кръвожаден и отмъстителен, който да лелее идеята за унищожение и задушаване на всички друговерци. Те душат и унищожават останалото население и на това основание се считат за богоизбран народ.” - Мартин Лутер, църковен реформатор – протестант. “По скоро дявола може да се насочи по пътя на добродетелите, отколкото евреин.” - Мартин Лутер. Волтер: "Тази малка нация не скрива своята ненавист към всички останали народи. Нейните представители са винаги жадни за чуждите богатства, подли при несполука и нахални при сполука." Мария Терезия, австрийска императрица, 18 в.: "Аз не познавам по-страшна чума за държавата от еврейското племе." Гьоте: "Те имат вяра, която благославя ограбването на чужденците." “Аз правя всичко, за да покажа моето презрение към тази най-подла нация в света. Евреите сa нация, способна на най-ужасни престъпления!” император Наполеон Бонапарт, (из негова реч в Сената през 1806 г.) Виктор Юго: "Към евреите се отнасят с отвращение. Но трябва да се признае, че те действително са отвратителни. Тях ги презират, защото са достойни за презрение." Бисмарк: "Натиснете само един евреин и от всички страни ще чуете вик." “В страна, където се заселят евреи, независимо от тяхното количество, те понижават морала и търговската честност, изолират себе си и не се поддават на асимилация. Те се присмиват на християнската религия, стараейки се да я подкопаят. Строят държава в държавата и в случай на опозиция се стремят смъртоносно да задушат страната финансово.” - Бенджамин Франклин, (XVIII в.) – американски учен и държавник. “…Атеизмът (безбожието) е чифутска болест...” - Достоевски, писател “Евреите в целия свят разрушават патриотизма и здравите основи на държавата” - княз Мобучум Окума, японски учен и военен от XIX в. Всички народи се мразят помежду си, а всички заедно мразят евреите. Марк Твен Христо Ботев и Любен Каравелов често пишат за “великите юдейски царе на капитала”, които са извор на злото в света. Ботевите и Каравеловите издания (”Свобода”, “Независимост”, “Знаме”) бичуват “обрезаните и необрезани еврейски екселенсии”, “израилските барони” и “великите царе юдейски на капиталът”, Ротшилдите и барон Хирш и “чафутските вестници" “Нойе Фрайе Прессе” и “Пестер Лойд”, които пеят възторжени оди за султана. Посочват че тези “чафутски вестници” имат свои дописници и сред българските евреи. "Евреите са известни на сичкият свят не само със своята телесна, но и душевна нечистота.” Любен Каравелов „Тъй нагло Лорда с мирен вид свой взгляд министерски исказа, и като същий злобен жид към нази пълен бе с умраза, и тъй цинически, без стид очите на света замаза… ... О, Англио, защо ли днес бездушен жид те управлява?“. Иван Вазов - "Дизраели" "В тези железници се срещаш с безподобно отвратителни жидовски фигури, които, щом те подушат, че си българин, считат за непременна обязност да ти изкажат своето съчувствие към нашата политика, да похвалят гения на нашия народ и неговите водители, да пуснат някои псувни по адреса на нашите врагове и да ти поласкаят националното самолюбие чрез едно сравнение със сърбите... Ицик Цвиблман или Мойше Келенкопф да ти изказва братско съчувствие!... Да го цапнеш по разлигавената доброжелателска мутра!" Алеко Константинов - "До Чикаго и назад" “...Ако някъде в страната има нещо нередно (разбирай престъпление) – там положително ще намерите евреи...” - Хенри Форд, индустриалец, изобретател и издател Коментарите на Форд за Протоколите на ционските мъдреци "Убий евреина и бъди патриот." Хуан Перон, аржентински президент, съпруг на Евита Перон. “Луциферианството, масонството, ционизмът, болшевизмът и глобализацията са глави на едно и също чудовище – световното еврейство!” - Никола Николов, публицист “Евреите не могат да бъдат превъзпитани и не трябва да им се дава никаква власт.” - Борис Миронов, публицист - “За еврейския фашизъм”. "Твърде характерно явление е, че както простия народ, така и истински образованите хора са антисемити. Първите се подчиняват на естествения природен инстинкт на самосъхранение, вторите идват до същия извод по пътя на научното размишление. Между природните и научните юдофоби се намира достатъчно дебел слой юдофили. Тези посредствени хора не са преодолели бездната на мъдростта, но слабо асимилирания научен материал е заглушил в тях гласа на природата. Едни се подчиняват на лъжливи научни доктрини, втори - на верски догми, трети - от "страха ради юдейски", по едни или други морални и материални причини. Но всички тези хора трябва насила да заглушат в себе си от самия Творец вложения в тях антисемитизъм и природата жестоко им отмъщава за това с ръцете на същите евреи." - Георги Димитров, изследовател, първата половина на 20 в. “Евреите не са народ или нация, това е секта на потомствени дегенерати, която преди 4000 години била изгонена от халдейския град Ур. Очевидно евреите са били първата организация от дегенерати. Те били и първата масонска организация в света...” - проф. Григорий Климов, социолог и дипломат, живеещ в САЩ. “В следствие на кръвосмесителните бракове, “разрешени от религията" (Талмуда), еврейският народ се е изродил и представлява сбор от дегенерати (генетически увредени хора). Те биват три вида: полово извратени, с психически заболявания и с вродени дефекти. Най-злокачествените дегенерати са тези, при които трите вида увреждания се съчетават.” - проф. Григорий Климов В редица европейски езици думата “мошеник” (измамник, далавераджия, лъжец, който извлича облаги, крадец) е производна от популярното еврейско име Моше.
Поляците да не се правят на утрепани. Всички знаем, че те не само доброволно са предавали евреите си, но и активно са участвали в изтреблението или депортирането им. Поляците са супер големи шовинисти и фанатици и мразят чужденците по принцип, не само евреите. Да не говорим за ролята на полската католическа църква в гоненията срещу евреите. Не е като у нас - българският патриарх да се качи във влака заедно с приготвените за депортация евреи и да заяви, че няма да слезе и или заминава с тях, или да се отмени депортацията им. Войничетата, които са охранявали влака са се видели в чудо. Машинистите не са посмели да тръгнат. Ще ми се да видя такава случка, но с полски католически кардинал. Обаче те били жертвите. Те все са жертви, но руснаците ги спасиха, а те се отблагодаряват с омраза. Запаняците нямаше да си мръднат пръста да ги спасят от немската окупация. Всички знаем кога и по каква причина беше открит вторият фронт срещу немците. Жокер - не е за да спасяват поляците.
поляците избиват много евреи, завземат имотите им и помагат активно на германците в "решаването" на еврейския въпрос. Нооо сега реват на умряло, че са жертви, макар че с Хитлер заграбиха част от Чехословакия, а след войната руснаците им дадоха доста германски земи, които държат и сега. И то благодарение на Сталин, когото мразят и оплюват с всичка сила.
ами пропуснал е украинския По време на Втората Световна укропитеците за едно палто или пола или за няколко квадрата стая са предавали евреите избивани в Бабий Яр Поляците с нищо не им отстъпват Тези същите ограбват цялото немско население на изток от Одер отнемайки им и колелата да не говорим за добитък И точно тая пасмина биз бизе рамо до рамо с Хитлер нападат Чесословакия и си заделят областа Тешин От поляк по голям подлец нема бе
Като един истински син на Израел осъждам ксенофобията и считам, че немците са дискриминирани да плащат само те данък на Нашият Велик Народ. затова считам, че поляците също трябва да започнат да ни плащат ... ако не се расисти, де.
65-годишен израелец наплю полския посланик в Тел Авив
Полският министър-председател осъди този "ксенофобски акт"
Обратно в новината