Шенгенското пространство

или шенгенската зона представлява група от 25 европейски държави, които са премахнали граничния контрол помежду си.

Името на Шенгенското споразумение произлиза от люксембургското село Шенген през 1985 година. Почти всички държави-членки на Евросъюза прилагат споразумението. Изключение правят:

   - Кипър, България, Румъния и Хърватия - не са изпълнили процедурите за прилагането му;
   - Република Ирландия и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, които не членуват в ЕС, също прилагат шенгенските правила.

Пространството обхваща население от над 400 милиона души и територия от 4 312 099 квадратни километра.

Изпълняването на шенгенските правила означава премахване на граничния контрол с другите страни-членки, като едновременно с това се подсилва контролът над гражданите на държавите, които не са от шенгенското пространство. Правилата включват осигуряване на обща политика за краткосрочно пребиваващите граждани на трети страни (чрез шенгенска виза), съгласуваност на външния граничен контрол, полицейско сътрудничество (с възможност за пресичане на границите при необходимост), съдебно сътрудничество.

Паспортите или одобрените лични карти в Евросъюза трябва да се носят винаги при пътуване, като могат да бъдат проверявани най-често на места като летища, хотели или от полицията. Това зависи от законите в съответната държава и от споразуменията между отделните страни. Понякога има редовен граничен контрол и между самите държави-членки на Шенгенското пространство. (Примерно временното прекратяване на прилагането на Шенгенското споразумение се използва като специална мярка за сигурност.

Членство

Понастоящем шенгенското пространство се състои от двадесет и пет държави. Преди 2007 г. те са 15: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Норвегия, Португалия, Финландия, Франция, Холандия и Швеция. От тях Исландия и Норвегия не членуват в Евросъюза. Ирландия и Великобритания са единствените държави членки на Евросъюза, които решават да не участват в преговорите за Шенген и имат специална клауза в Договора от Амстердам. Няколко години по-късно Великобритания решава да сътрудничи с полицията и съдебните органи. Положението в Република Ирландия е по-неясно, защото докато тогавашният министър на правосъдието, равенството и правните реформи господин Джон О'Донохю изразява някои интереси в частност за Шенген, че за в бъдеще от страна на Ирландия да има опцията да не ратифицира никакви работи относно Шенген[4], в който иска да участва от 28 февруари 2002 година на Европейския съвет в Брюксел. (Вижте по-долу за повече информация.)

През 2007 година към шенгенското пространство се присъединяват девет нови страни - Естония, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария и Чехия, които са влезли в ЕС три години по-рано.

Държавите, кандидатки за членство в шенгенското пространство, трябва да подобрят граничния си контрол спрямо държавите извън тази зона. Кипър, която влиза в ЕС през 2004, не отговаря на необходимите критерии и така се забавя с година, докато Румъния и България, които се присъединяват към ЕС през 2007, все още подобряват контрола по границата до необходимите нива.

Най-новия член на шенгенското пространство е Лихтенщайн, който се присъединява през 2011 година.

Разширяване

Шенгенското споразумение е подписано за пръв път на 14 юни 1985 година от 5 членки на Европейската общност: Франция, Западна Германия и страните от Бенелюкс като Белгия, Нидерландия и Люксембург. Договорът за Прилагане на Шенгенското Споразумение е подписан на 19 юни 1990 година.

До 26 март 1995 договорът се изпълнява от тези страни, но тогава се присъединяват Португалия и Испания, които също подписват споразумението и ФРГ, която се обединява с ГДР. Гърция и Италия също подписват договора, но не го прилагат съответно до 2000 и 1997 година. Всички останали държави също със закъснение изпълняват задълженията си по споразумението. Австрия подписва договора през 1995 година и го прилага две години по-късно. Скандинавските страни го подписват 1996 и го изпълняват през 2001 година. Някои скандинавски страни имат предишни паспорти за свободното пространство на общността (и имат все още), защото не всички са членове на Евросъюза, но Норвегия и Исландия са част от Шенгенското пространство. Норвегия не желае поддържането на дълга граница, която споделя със страните от Евросъюза като Финландия и Швеция.

Преди пълното прилагане на Шенгенското право всяка нова държава трябва да има готовност за оценка на четири области: въздушна граница, визи, полицейско сътрудничество и защита на личните данни. Тази оценка е процес включващ конспект и посещения на специалисти от Евросъюза, които да изберат институциите и работното място на оценяваната държавата. Съветът на Европейския съюз преглежда резултатите между арпил и септември 2007.

Положението на европейските градове-държави

Андора не е напълно влезнала в шенгенското пространство и граничния контрол продължава да съществува с Франция и Испания. Граждананите на Евросъюза искат да влизат в Андора с лични карти, докато за всички останали да се изисква паспорт или еквивалентен документ. Пътешествениците, които се нуждаят от виза за да влезнат в шенгенското пространство ще им трябват няколко входни визи за да посетят Андора, защото влизането там означава напускане на шенгенското пространство.
Тези държави, които не членуват в шенгенското пространство нямат нужда от визи. За посетителите на тези градове-държави трябва да бъде приложена виза в някоя шенгенска държава. Тези посетители трябва да влезнат в шенгенската зона за граничен контрол и не им е позволено да летят с хеликоптер или на малък самолет направо отвън към държави нечленуващи в шенгенското пространство. Монако се разглежда като член и към него могат да плават кораби.

Пътуване без вътрешни граници

Преди да бъде приложено Шенгенското споразумение най-много са наблюдавани границите в Западна Европа и с голяма мрежа от гранични постове съществуващи на континента, които да установяват самоличността и пълномощията на хора, които желаят да пътуват от една до друга държава.

Откакто се прилага Шенгенското споразумение граничните постове са затворени (и често съборени) между споделящите ги страни. Шенгенския Граничен Код изисква шенгенските държави да премахнат всички пречки за да се изпълнява свободното придвижване на хора и превозни средства във вътрешните граници. Така пътниците по пътищата, железницата и въздушното пространство няма да чакат дълго да се установява самоличността им от граничните служители, когато пресичат границата. Посетителите на Шенгенските държави могат да получат Шенгенска Виза, които да им помогне да влезнат и пътуват свободно в Шенгенското пространство.

Регулиране на външните за шенгенските държави граници

Шенгенското споразумение изисква от неговите държави да прилагат строги проверки на хора влезли или пътуващи шенгенското пространство. Проверките са съгласувани с агенцията Фронтекс от Европейския Съюз и е тема за правилата на общността. Повече подробности относно граничния контрол, наблюдението и условията под които се разрешава влизане в Шенгенската зона и могат да бъдат предоставени са описани напълно в Регулация на Европейския съюз наречена Шенгенски Граничен Код. Проверка се прави най-малкото на личната карта за всички, които пресичат външна за Шенгенските държави граница т.е. пристигащи или заминаващи пътници. Пълномощията за влизане на пътниците в шенгенското пространство също трябва да се проверява, когато е уместно. Изходния контрол позволява да се определи ако дадена личност напусне областта и е била упълномощена да влезне в зоната на първото място, се проверява дали тази особа е разширила или е останала за по-дълго от разрешения срок и дали има заплаха за личности и предмети, които са включени в Шенгенската Информационна Система и да докладва за това. Примерно когато се арестува някой чрез съдебна заповед при проблем в Шенгенска държава.

На външния граничен контрол се намират пътища пресичащи границата, както и летища, а също и пристанища и не на последно място железопътни влакове. Обикновено няма издигнати огради, бариери или стени, но има изключение като Сеутската ограда. Надзора се осъществява чрез система от камери като някои снабдени с инфрачервена технология, която се намира на горещи точки примерно като на границата между Словакия и Украйна. Край южното крайбрежие на Шенгенските държави бреговата охрана полага съществени усилия за да предотврати влизането на лодки без разрешение.

Шенгенските правила изикват всички пътници преминаващи през Шенгенската външна граница да бъдат проверявани преди акостиране, ако пътника е с документ и виза за пътуването изисквани при влизане. Това се прави с цел да се предотвратят хора, които да поискат политическо убежище при паспортна проверка след пристигане в Шенгенското пространство.

Условия за влизане от трети страни

Шенгенските правила включват и правилата за униформените служители като вид виза, която може да се издаде за кратък престой, който не превишава срока от 90 дни, на територията на 1, няколко или всички тези държави. Правата включват още условията на общността за влизане в Шенгенското пространство и процедури за отказ на влизане.

Според Шенгенския граничен кодекс условията, приложени към трети страни, за влизане са следните:

    - третата страна се разглежда като на правоимаща документ за пътуване или имаща пълномощно за пресичане на границата; приемане на документите за пътуване като за тази цел се отбелязват местата на държавите членки;
    - пътникът или притежателят на валидна виза (ако се изисква) или разрешен срок на пребиваване;
    - пътникът може да обясни с каква цел и условие е свързан неговия престой и има ли достатъчно прехрана като двете за срок на планирания престой и за връщането на тази личност до страната от където е започнал или превозване до трета страна, в която пътешественика е сигурен или е в позицията на законно пребиваващ;
    - няма подаден сигнал в Шенгенската информационна система за отказ на влизане;
    пътникът не се счита за заплаха на обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международни отношения на някои от Шенгенските държави.

Права при престой

Трета страна, на която е било дадено правото на влизане може да стои в Шенгенската зона и да пътува между Шенгенските държави толкова дълго колкото да се изпълни условието при влизане. За престой повече от 3 месеца това се нарича национална виза (тип D) и се издава от съответната Шенгенска държава където третата страна има намерение да пребивава. Всяка трета страна, която е носител на разрешение за престой на Шенгенска държава, която е дала правото за престой, който превишава 3 месеца е позволено да пътува до всяка друга страна членка за времетраене по-голямо от 3 месеца.

Шенгенска виза

Изискването на виза за кратък престой в Шенгенското пространство, което не означава работа или някакви самостоятелни дейности са извън регулацията на ЕС. [35] Списъка от гражданите, за които се изисква виза за кратък престой (ПРИЛОЖЕНИЕ I) и граждани с безвизово пътуване (ПРИЛОЖЕНИЕ II) отнасящи се до нации на граждани от трети страни без нужда от притежание на паспорт или документ за пътуване(с изключение на притежателите на Хонконг САР и Макао САР и някои други изключения). Граждани на трети страни, които възнамеряват да приемат работа или някаква самостоятелна дейност за тях може да има изискване от Шенгенската държавата да получи виза, ако са в безвизовия списък; обичайните работни пътувания обикновено не се разглеждат като работа в този смисъл.

Визи се отпускат за следните категории:


    - Категория A

    - Категория B

    - Категория C

    - Категория D

    - Категория D+C визите от този вид обединяват функциите на двете категории

    - FTD и FRTD са специални визи за пътен (FTD) или релсов (FRTD) превоз между континентална Русия и западния ексклав на Калининградска област.

Източник: Уикипедия

Цялата хронологияХРОНОЛОГИЯ

Шенгенското пространство

или шенгенската зона представлява група от 25 европейски държави, които са премахнали граничния контрол помежду си.

Името на Шенгенското споразумение произлиза от люксембургското село Шенген през 1985 година. Почти всички държави-членки на Евросъюза прилагат споразумението. Изключение правят:

   - Кипър, България, Румъния и Хърватия - не са изпълнили процедурите за прилагането му;
   - Република Ирландия и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, които не членуват в ЕС, също прилагат шенгенските правила.


Пускайте мигрантите и ги оставете да печелят

Една по-отворена Европа с по-гъвкави трудови пазари може да превърне бежанската криза във възможност