Изпрати идея

Изпрати мнение

Изпрати снимкa

X

Изпрати видео

Присъединяването към Шенгенското безвизово пространство, което е основен външнополитически приоритет на ГЕРБ, бе отложено за 2013 г.

Хронология

На 21 декември 2010 г. Германия и Франция поискаха в писмо до Европейската комисия да се блокира присъединяването на България и Румъния към Шенген. Те изтъкнаха като аргументи в подкрепа на своята позиция слабостите в съдебната система на България и Румъния и продължаващите проблеми с корупцията и организираната престъпност. Според двете страни има опасност престъпни групи до получат достъп до Шенгенската информационна система. Европейската комисия, която в случая няма крайното решение, изрази несъгласие с тези аргументи. По-късно Финландия и Холандия също се обявиха срещу приемането на България и Румъния.
На 28 януари 2011 работната група към Европейския съвет, която оценява готовността на България и Румъния за Шенген,не одобри докладите от последните проверки в България - за Шенгенската информационна система и за охраната на сухопътните ни граници. Положително бе оценена техническата готовност на Румъния.
На 24 февруари 2011 г. председателството на ЕС обяви след срещата на вътрешните министри, че Румъния е готова да се присъедини към Шенгенското пространство, но не може да стори това, понеже другата кандидатка - България не е напълно подготвена.
Като компромис Германия предложи да бъде облекчен достъпът на България и Румъния чрез премахване на контрола по летищата на по-ранна дата, като бъдат оставени в сила само проверките по сухопътните граници.
На 4 април 2011 година водещият екип в работната група по въпросите на Шенген към Съвета на ЕС заяви офицално, че България отговаря на изискванията за опазването на сухопътните граници на зоната. На 3 май работната група даде положително становище.
На 2 май комисията по правосъдие и вътрешни работи на Европарламента прие доклада, който отбелязва готовността на България и на Румъния за присъединяване към Шенгенското пространство и препоръчва това да стане през 2011 г.
ЕП гласува  на 7 юни 2011 г.  с 487 гласа "за", 77 "против" и 29 "въздържал се" резолюция, с която подкрепи присъединяването на България и Румъния в Шенгенското пространство. Решението има консултативен характер.
На 9 юни Съветът на министрите на ЕС по вътрешни работи и правосъдие отложи решението си за септември 2011 г.  под натиска на Франция, Германия и Холандия.
Въпросът не бе включен в дневния ред на срещата на високо равнище на 24 юни, където обаче се обсъждаше въпросът за налагане на допълнителни условия на кандидатките за присъединяване. Холандия успя да прокара формулировка, която, според някои тълкувания, позволява допълнителни критерии.
На 22 септември Съветът по правосъдие и вътрешните работи отложи гласуването заради опозицията на Холандия и Финландия. По-късно същия месец Финландия оттегли възраженията си.
На 13 октомври ЕП потвърди подкрепата си приемането на България и Румъния и отхвърли допълнителни критерии. Холандия продължава да е против.

Очакваше се България и Румъния да влязат в Шенген с морските и въздушните граници от 25 март 2012 г., а със сухопътните - до 31 юли.
На 1 март заседанието на Съвета на вътрешните министри за приемане на България и Румъния бе отложено за септември. По-късно стана ясно, че гласуване може да има най-рано през октомври. Вместо това на срещата на вътрешните министри на 25 октомври бе представен проект за “мерки, които ще допринесат за успешното разширяване на Шенгенското пространство”. За България те са свързани със сухопътните граници към Турция и Гърция.
През август 2012 г. германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих изрази 
съмнение за скорошно влизане на България и Румъния в Шенгенското пространство.
Холандия смята, че въпросът за приемането на България и Румъния в Шенген не трябва да бъде обсъждан преди допълнителния доклад на Европейската комисия за Румъния, който предстои да излезе в края на годината.
През октомври 2012 г. Хага допълни, че ще се съгласи, когато Европейската комисия публикува два положителни доклада за страните по Механизма за сътрудничество и оценка. Това на практика отлага решението за догодина.

Планирано бе разширяването да се разгледа на срещата на вътрешните министри на ЕС на 7 март 2013 г.
Това стана, но решението бе отложено поне до края на годината. Съмнения за готовността на България и Румъния са изразили вътрешните министри на страни, като Германия, Финландия, Австрия и Холандия. 

Предимства на Шенгенската зона

Както винаги става, богатите искат да се дистанцират от бедните и да не се занимават много с тях. Всякакви опити да бъде наложена обща рамка на Европа ще стигат до тук.

Sceptic
Шенген включва 25 страни и позволява свободното придвижване на 400 милиона души. Великобритания и Ирландия прилагат частично споразумението. Освен България и Румъния, Кипър също е извън зоната без паспортен контрол. Обикновено Шенген се свързва с правото на свободно придвижване в ЕС и в страните, асоциирани към пространството – Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн. Отпада контролът на граничните пунктове с други страни от ЕС. За фирмите от туризма също има изгоди, тъй като те могат да предлагат пакетни услуги за граждани на държави извън ЕС, без да се искат допълнителни визи за всяка страна от ЕС.
Според експерти много по-големи, макар и не толкова непосредствени, ще са ползите от засилване на граничния контрол и борбата с престъпността. Шенгенското пространство предлага инструменти за обмен на информация и за сътрудничество между полицейските и съдебните органи в борбата срещу международната престъпност, в т.ч. трафика на хора, трафика на наркотици, прането на пари.
Най-накрая, присъединяването към Шенген би било силен политически знак за одобрение на водената от България политика.

Новите рискове

Хиляди бежанци се втурнаха към Европа през Италия и Малта в резултат на размириците в арабския свят.  От началото на годината в Италия са пристигнали 23 000 имигранти от Северна Африка, главно от Тунис.  Рим им издаде временни разрешителни и настоя останалите страни също да поемат част от бремето.
В отговор редица страни възстановиха частично или заплашиха да върнат контрола по вътрешните шенгенски граници. Франция поиска възстановяване на граничния контрол, след като заплаши, че може да напусне Шенген. В отговор говорител на ЕС заяви, че се преразглеждат условията, при които страните от Шенгенското пространство могат временно да възстановят граничния контрол. Дания едностранно реши да възстанови постоянния контрол по националните си граници. Полша иска да върне граничните проверки за гражданите на ЕС по време на Европейското първенство по футбол през 2012 година, но още не е взела решение.
Европейският съвет договори страните членки да могат да възстановяват контрола по вътрешните граници,но само като най-крайна мярка.

Най-новият риск, според някои европейски страни, е свободната миграция за българи и румънци от 1 януари 2014 г. Тогава отпадат ограниченията за работа за тях във всички страни-членки на ЕС. Някои страни от Шенгенската зона - на първо място Германия, заявиха категорично, че при необходимост ще държат гражданите на България и Румъния далеч от свободната зона за придвижване именно заради страха да не се злоупотребява със системите за социално подпомагане.