17 април 2017

В страната противниците на референдума протестират.

16 април 2017

В Турция се проведе референдум за разширяване на правата на президента Реджеп Ердоган. По предварителни данни Ердоган печели с малка преднина от около 1-2%.

20 февруари 2017

В Турция започва процес против 47 души, обвине, че в нощта на неуспешни пуч (15-16 юли 2016 г.( са искали да убият президента Реджеп Тайип Ердоган. 37 от подсъдимите са бивши военни.

12 декември 2016

Турските власти арестуваха над 100 членове на прокюрдска Демократична партия на народите след двойния атентат в Истанбул на 10 декември. Жертвите на атаките са десетки.

22 ноември 2016

Започна първото изслушване по делото срещу Фетхуллах Гюлен и организацията ФЕТО (Фетхуллахистката терористична организация).

4 ноември 2016

Двамата съпредседатели на прокюрдската Демократичната партия на народите (ДПН) - Селяхаттин Демирташ и Фиген Юксекдаг, и още девет депутати в Меджлиса от ДПН бяха задържани с мотив, свързан с отказ на народните представители да дадат показания за престъпления, определяни като "терористична пропаганда".

13 септември 2016


Турското министерство на правосъдието е поискало официално от САЩ да арестуват Фетхуллах Гюлен, обвиняван за опита за преврат на 15 юли.

26 август 2016

Още седем турци искат политическо убежище в Гърция. Този път обаче не става дума за военни, а за цивилни граждани - учени и бизнесмени.

***
Премиерът Бойко Борисов, който е в Истанбул за откриването на трети мост над Босфора говори с Бинали Йълдъръм и с президента Ердоган и им благодари за подкрепата на Турция по въпроса за бежанците. В предходните дни, той 3-4 пъти критикува ЕС за отношението му към Турция, включително в интервю за в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг".
 
24 август 2016

На посещение в Турция е вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън. Пред него е поставен въпросът за екстрадиция на Фетхуллах Гюлен, чието движение е обвинявано за атентата на 15-16 юли с.г. Байдън заявява, че уликите против Гюлен ще бъдат проучени от американски съд и че само съд може да вземе решение за връщането му.

18 август 2016

В четвъртък властите в Турция нареждат да бъдат конфискувани активите на 187 бизнесмени, подозирани във връзки с живеещия в САЩ Фетхуллах Гюлен.

***
В три бомбени атентата в Източен Аналод от предната вечер до сутринта загиват шест души и са ранени над 200. Вероятно кюрдски екстремисти стоят зад тях.

17 август 2016

Турските власти са задържали 40 029 души по разследванията след опита за преврат от 15 юли, съобщава премиерът Бинали Йълдъръм. От тях над половината – 20 355, са оставени в ареста. Тъй като арестите са препълнени, министърът на правосъдието Бекир Боздаг е наредил условно освобождаване на около 38 хиляди затворници, осъдени за леки престъпления.

16 август 2016

Турският премиер Бинали Йълдъръм заявява, че за заподозрените превратаджии справедливият процес е по-тежко наказание от смъртното. Това се търкува като крачка назад от заканите в страната отново да бъде въведено смъртно наказание.

* * *
Ислямизацията на вътрешната и външната политика на Турция е превърнала страната в център за ислямистките групировки, действащи в региона, се казва в изтекъл поверителен документ на германското правителство.

* * *
Реформаторският блок настоя за изслушване на вътрешния министър Румяна Бъчварова заради връщането в Турция на Абдуллах Бююк, а БСП иска оставката й заради скандала. По-късно и "Движение 21" осъжда "страхливото връщане" на Бююк.

11 август

МВР обяви, че Абдуллах Бююк е бил върнат в Турция, защото е задържан с документи с изтекъл срок на годност. Няма сделка с Анкара, увериха от ведомството.

10 август 2016

Българските власти предадоха на Турция издирвания за връзки с групировката ФЕТО на ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен бизнесмен Абдуллах Бююк.

9 август 2016

Турският министър на правосъдието Бекир Боздаг съобщи, че общо над 26 000 души към момента са били задържани във връзка с неуспелия опит за преврат в страната на 15 юли, 16 000 са оставени в ареста за постоянно.

4 август 2016

В реч пред представители на турския бизнес президентът Реджеп Тайип Ердоган се закани да пресече приходите на фирми, свързани с ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен.

Истанбулски съд взе решение за задочен арест на ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен.

20 юли 2016

Късно в нощта срещу 21 юли президентът Ердоган, обявява, че в цялата страна ще бъде въведено извънредно положение за срок от три месеца.

Преди това в интервю за "Ал Джазира" той намеква, че в опита за преврат били замесени и чужди страни.

Обвинения са повдигнати против 99 генерали и адмирали. Масови наказателни мерки са насочени против академичната общност в Турция. Уволнени са преподавателите в Истанбулския университет, четирима ректори са временно отстранени от длъжност, утвърдени са оставките на 1577 декани в държавните университети и в частни учебни заведения.

19 юли 2016

Турция официално е поискала от САЩ да екстрадират влиятелния проповедник и политик Фетхуллах Гюлен, противник на Ердоган. Властите в Анкара твърдят, че Гюлен стои зад преврата на 15 юли.

18 юли 2016


В Истанбул отново е въведено извънредно положение, съобщава държавната Анадолска агенция.

Европейският съюз се обявява настойчиво в защита на върховенството на закона и правата на човека в Турция.

208 души са загиналите при опита за преврат според актуализирани данни. 1491 са ранените.

17 юли 2016

Броят на задържаните е достигнал 6000 души, съобщава турският министър на правосъдието.

Ердоган поставя въпроса за връщане на смъртното наказание, отменено в страната през 2004 г. покрай кандидатстването й за ЕС.

Френският президент Франсоа Оланд казва, че очаква в Турция репресии след опита за преврат, а Канада призовава Анкара да се въздържа от "колективни наказания".

В коментарите по света за събитията в Турция все повече се прокрадва изводът, че най-заинтересуван от опита за преврат е самият Ердоган.

16 юли 2016

Завършва операцията срещу пучистите в централата на Генералния щаб на турската армия в Анкара. Отстранени са 2745 съдии. (По-късно властите официално твърдят, че магистрати са сред организаторите на метежа.)

Положението в страната е изцяло под контрол, обявява турският премиер Бинали Йълдъръм. Същевременно и той, и президентът призовават хората да останат на улиците.

Президентът Ердоган съобщава, че безредиците в Анкара продължават. Той е на почивка в Мармарис, откъдето долита в Истанбул. Президентът твърди, че след като си тръгнал самолети на пучистите са бомбардирали хотела, в който е бил. (По-късно е съобщено, че два изтребителя Ф-16 на метежниците прехванали във въздуха самолета на Ердоган, но не стреляли по него. Отделно и премиерът Йълдъръм щял без малко да бъде убит.)

Според Йълдъръм опитът за преврат е извършен от "паралелна структура" във въоръжените сили. В Турция е съобщено, че ръководители на метежа са бившият главнокомандващ на ВВС ген. Акън Йозтюрк и неговият зет полковник Хакан Каракуш.

Президентът Ердоган сочи като отговорен за преврата своя противник Фетхуллах Гюлен, ислямски проповедник, който живее в САЩ. Той иска от САЩ да го екстрадират. "Хизмет", движението на Гюлен, отрича да е участвало. А самият проповедник заявява, че пучът може да е инсцениран.

В София премиерът Борисов свиква първо извънредно заседание с министри и шефове на спецслужби.

15 юли 2016

Вечерта турският Генерален щаб обявява, че армията е взела властта, за да възстанови демокрицията и върховенството на закона. Има движения на военни и стрелба предимно в Анкара и Истанбул.

Танкове са пратени към парламента и истанбулското летище "Ататюрк", държавната телевизия е спряна, направен е опит да бъде завзета централата й. Хеликоптери обстрелват правителствени сгради. Съобщава се за десетки жертви, сред които много цивилни.

Още в нощта срещу 16 юли, събота, става ясно, че превратът е осуетен. По призива на властите хиляди хора са улиците, за да "защитят демократичния ред".

Разпространени по-късно в интернет видеокадри показват как тълпата подлага на издевателства и побоища задържани от нея "превратаджии". Има и жестоки убийства.

1 ноември 2015

ПСР убедително печели обявените от Ердоган предсрочни парламентарни избори. Тя може да управлява сама, но депутатските места отново не й стигат за конституционни промени.

7 юни 2015

Редовни парламентарни избори, в които Партията на справедливостта и развитието излиза първа, но не й достигат места в парламента за да управлява сама. Най-разочарован е Ердоган, който се е надявал неговата партия да има достатъчно мнозинство, за да промени конституцията в посока към по-голяма власт на президента.

28 август 2014

Реджеп Тайип Ердоган встъпва в длъжността президент на Република Турция. Министър-председател става Ахмет Давутоглу (дотогава външен министър), който предния ден е избран за лидер на ПСР.

10 август 2014

В първия кръг на президентските избори в Турция Ердоган е избран с 51,79 на сто от гласовете.

17 декември 2013

50-ина души са арестувани в голям корупционен скандал, в който са замесени хора от третото правителство на Ердоган (като премиер). Следват още арести, налага се ремонт на кабинета. Най-трайната политическа последица е разривът между Ердоган и бившия му съмишленик Фетхуллах Гюлен.

20 октомври 2008

Първи официални разпити по случая "Ергенекон". Зад името, нашумяло още години по-рано, стои светска ултранационалистическа организация с връзки в армията и спецслужбите. Разследването на заплетения скандал постепенно довежда до няколко вълни арести и присъди. В крайна сметка то отслабва политическото влияние на армията. Открити са и връзки между Ергенекон и движението на Фетхуллах Гюлен.

27 април 2007

Армията изтъква в декларация, че ислямизмът противоречи на светската природа на Република Турция и на заветите на Кемал Ататюрк. В документа изрично се предупреждава, че при нужда въоръжените сили могат да се намесят в защита на републиката. Тази стъпка е предизвикана от ислямистките склонности на Абдула Гюл, близък до Ердоган и бъдещ президент (2007 - 2014).

14 март 2003

Реджеп Ердоган встъпва в длъжността премиер – за първи от три последователни мандата (последният е непълен).

3 ноември 2002

ПСР внушително побеждава в предсрочните парламентарни избори и взема близо две трети от местата в Меджлиса. Премиер става съоснователят на партията Абдула Гюл, тъй като върху още Ердоган тегне съдебна забрана да заеме поста.

14 август 2001

Скъсал с ислямистката политика на Партията на благоденствието, Реджеп Тайип Ердоган основава консервативната Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Той е неин лидер до края на август 2014 г., когато става президент и по принцип би трябвало да е надпартиен.

10 декември 1999

Европейският съвет в Хелзинки предоставя на Турция "статут на кандидат" за членство в Евросъюза. (Тогава е взето и решението да започвнат преговори с България, Латвия, Литва, Словакия, Румъния и Малта.) Сред спънките по пътя на Турция към ЕС е и особената "институционна" роля, която армията има в политическия й живот.

6 ноември 1998

Предсрочно приключва кметският мандат на Ердоган. Той е осъден на 10 месеца затвор за „подстрекаване към религиозна нетърпимост“. Реално излежава четири месеца, март - юли 1999 година.

30 юни 1997

Оставка на Ербакан. Забранена е неговата Партия на благоденствието. Разтурена е и управляващата й коалиция с Партията на верния път.

28 февруари 1997

Генералите в Националния съвет за сигурност издават меморандум, който довежда до оставката на премиера ислямист Неджметин Ербакан (1926 – 2011). По-късно между пострадалите от този „тих (наричан и „постмодерен“) преврат се оказва 43-годишният тогава кмет на Истанбул (1994 - 1998). Той е бивш футболист и се казва Реджеп Таийп Ердоган.

12 септември 1980

Военен преврат, организиран и извършен под ръководството на началника на Генералния щаб ген. Кенан Еврен (1917 – 2015). За да „възстановят реда“, военните екзекутират 50 души. Около  половини милион души са арестувани, стотици умират в затвора. През 1982 г. е прокарана нова конституция, съгласно нея Еврен е избран за президент и остава на поста над 7 години. В Турция превратът от 1980-та е последният (до миналата седмица), предприет с оръжие, стрелба и кръвопролития.

12 март 1971

Военен преврат, извършен „чрез меморандум“, по-точно ултиматум, връчен на тогавашния министър-председател Сюлейман Демирел и предизвикал неговата оставка.

4 януари 1961

Хунтата утвърждава вътрешен правилник на турските въоръжени сили, който узаконява и тяхната намеса в политиката, включително последвалите преврати. Армията се възприема като пазител на ценностите, наследени от Кемал Ататюрк и по-специално на светската държава. Тази роля тя играе чрез силното участие на висши военни в Националния съвет за сигурност.

27 май 1960

Първи военен преврат в Република Турция. Начело на хунтата, т.нар Комитет за национално единство, е крайнодесният полковник Алпаслан Тюркеш. Осъден на смърт и обесен на 17 септември с.г. е демократично излъченият премиер Аднан Мендерес (род. 1899).

ГласувайКРЪСТОСАН ОГЪН

За забраната в Германия на митинги за референдума в Турция


Реджеп Ердоган
президент на Турция
Ангела Меркел
канцлер на Германия
5%
гласували: 797
95%

Цялата хронологияХРОНОЛОГИЯ

17 април 2017

В страната противниците на референдума протестират.


Младежи на власт

Себастиан Курц е само на 31 и явно ще стане най-младият правителствен ръководител в света. Той не е единственият „младеж“ в политическите висини.