Лилия Чалева
Надежда Христова
Вярно, че е хубаво да сме победителите (26 срещу един), но разбра ли някой за какво е новият фискален съюз?
Ако е за нисък бюджетен дефицит, това и сега го има и би било странно то да е...
УЧАСТВАЙ В ДИСКУСИЯТА ()
Кризата в еврозоната започна заради дълговите проблеми на Гърция, но се разви в дългова криза за целия блок. През лятото и есента на 2011 г. тя достигна до Италия, в началото на 2012 г. - и до Франция.
На 13 януари 2012 г. Стандарт енд Пуърс (Standard and Poors- SP) понижи кредитните рейтинги на девет страни от еврозоната, подобен ход направиха по-късно "Мудис" и "Фич".
Засега надделява подходът на Германия, която настоява за затягане на фискалната дисциплина. Това решение бе наложено на срещата на върха на 9 декември, но във формат, който изолира Великобритания. На 30 януари 2012 г. лидерите на 25 страни (без Великобритания и Чехия) подписаха проект на фискалния пакт.
На 30 март 2012 г. финансовите министри на еврозоната одобриха увеличаване на съпкупната стойност на спасителните програми до 800 млрд. евро.
Гръцката криза
Проблемите започнаха през есента на 2009 г., когато бе установено, че бюджетната статистика на страната е била недостоверна и истинският бюджетен дефицит е над 12% от БВП. (По-късно бе отчетено, че дефицитът за 2009 г. е бил 15.4%. )
В комбинация с високото ниво на задлъжнялост (над 160% от БВП), това доведе до отдръпване на инвеститорите и до рязко повишаване на рисковата премия за страната. Впоследствие стана ясно, че Атина е скрила истинското си финансово състояние с помощта на финансови деривати.
На 25 март 2010 г. ръководителите на ЕС, събрани в Брюксел, одобриха спасителен план, включващ и участие на МВФ. Размерът на помощта бе 30 млрд. евро, а средствата, обещани от МВФ - 15 млрд. евро.
В края на април 2010 г., след поредната вълна спекулации, бе обявено, че помощта ще достигне 110 млрд. евро за период от три години. След като се оказа, че дори този спасителен пакет не може да спре спекулациите за разпад на еврозоната, се наложи извънредна среща на лидерите на еврозоната, а на 9 май 2010 г. - извънредна среща на финансовите и икономически министри на всички 27 страни в ЕС.
На нея бе одобрен спасителен механизъм от 750 млрд. евро (в т..ч. 250 млрд. евро от МВФ и 500 млрд. евро от ЕС). 60 млрд. от средствата са от бюджета на Европейската комисия, останалите 440 млрд. евро страните осигуряват за фонд, регистриран в Люксембург. Акционери в него, освен страните от еврозоната, са Полша и Швеция.
През март 2011 г. Гърция постигна намаляване на лихвите по заемите от спасителния фонд на ЕС до 4%.
Европейските лидери обвързаха получаването през юли на петия транш от сегашния пакет с приемането на нови мерки за икономии на стойност 28 млрд. евро и приватизация на държавни активи. Те бяха приети от гръцкия парламент в края на юни след напрежение на пазарите и протести. На 2 юли финансовите министри от Еврозоната одобриха транша за 12 милиарда евро.
На 21 юли 2011 г. лидерите на Еврозоната се споразумяха да приложат втора спасителна програма за Гърция на обща стойност 158 милиарда евро, с подкрепата на банките и МВФ. Съществена новост е, че заемите от Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF) ще бъдат с по-ниска лихва (3.5%) и по-дълъг срок (15 години). Частните кредитори ще участват в преструктурирането и в крайна сметка трябва да редуцират гръцкия дълг с около 21% от стойността му.
В началото на септември под въпрос бе поставен и шестият транш от спасителния пакет, заради непостигането на целите. Европейската комисия съобщи, че бюджетният дефицит на Гърция за 2011 г. ще достигне 9,5 процента от БВП вместо 7.6%. Страната обяви нов имотен данък и нови съкращения. Траншът бе одобрен в края на октомври.
На 26 октомври лидерите на еврозоната и представители на банките договориха по принцип редукция на техните вземания от Гърция в размер на 50% вместо 21%, което се равнява на 100 млрд. евро. За да убедят кредиторите, на тях им бяха предложени кредитни подобрения, или "подсладители" за 30 млрд. евро. С тях вторият спасителен пакет за Гърция достигна 130 млрд. евро. Изненадващо обаче гръцкият премиер Георгиос Папандреу поиска той да бъде подложен на референдум - мярка, която разтресе за пореден път еврозоната.
Решението доведе до сътресения в управляващата партия ПАСОК, които бяха преодолени с обещанието за коалиционно правителство. На 3 ноември Папандреу заяви, че се отказва от референдума.
На 6 ноември бе договорено коалиционно правителство и предсрочни избори на 19 февруари.
През ноември бившият вицепрезидент на ЕЦБ Лукас Пападимос бе избран за нов премиер на Гърция. Страната води тежки преговори с частните кредитори за редукция на дълга с 50%, докато официалните й кредитори искат нови съкращения, намаляване на доходите и орязване на военните разходи.
На 13 февруари правителството одобри новият пакет от икономии, изискан от официалните кредитори и включващ намаление на пенсии и на минималната заплата. Заради несигурност във връзка с изборите през април и последвалото напрежение лидерите на еврозоната отложиха одобрението за втория спасителен пакет за 20 февруари, когато получи зелена светлина. Това стана възможно след по-голяма редукция на дълга към частните кредитори (53.5% вместо 50%). Замяната на старите облигации с нови ще намали дълга на Гърция със 107 млрд. евро. На 8 март стана ясно, че над 85% от кредиторите са се съгласили на сделката.
След изборите на 6 май страната попадна в патова ситуация - партиите, подкрепящи спасителния пакет (ПАСОК и Нова демокрация) събраха по-малко от половината гласове. Нови избори бяха насрочени за 17 юни, след като нито една партия не успя да формира правителство.
Спасяването на Ирландия
През есента на 2010 г. нараснаха опасенията за състоянието на бюджета в Ирландия и особено за банковия сектор, изпитващ сериозни ликвидни проблеми. Заради инвестиции, направени по време на имотния бум, банките бяха принудени да приемат държавна помощ, която достигна 45 млрд. евро.
В началото на октомври стана ясно, че заради плановете за рекапитализиране на банки бюджетният дефицит на страната ще стигне 32% през 2010 г.
Ирландия дълго отказваше помощ, но бе подложена под силен натиск да я приеме заради страховете за другите перифиерни страни на еврозоната.
В края на ноември след подадена молба от Ирландия МВФ и Европейският съюз се споразумяха да помогнат на страната с финансов пакет на стойност 85 млрд. евро. В замяна страната предложи план за строги икономии, както и а увеличаване на данъка върху доходите и ДДС.
Южната криза
През юни 2010 г. Испания - дотогава само една от проблемните икономики на еврозоната, попадна в полезрението на спекулантите, дори имаше слухове за спасителен пакет от 250 млрд. евро, подготвян от МВФ и ЕК. Проблемите бяха свързани с испанските регионални банки, обременени с лоши кредити за строителни предприемачи.
Страната, както и съседна Португалия обаче прие мерки за строги икономии.
Опасенията се възобновиха в началото на 2011 г., заради съмнения, че Португалия и Испания няма да успеят да рефинансират дълговете си на пазара. Те обаче успяха да се финансират, отчастие благодарение на Китай.
Кризата се задълбочи, след като на 23 март 2011 г. правителството на Португалия подаде оставка, след като парламентът отхвърли поредния, четвърти план за икономии. Мерките трябваше да й помогнат да намали бюджетния си дефицит с още 0.8% до 4.6% от БВП. Страната договори спасителен заем от ЕС и МВФ в размер на 78 млрд. евро, като МВФ дава една трета от средствата.
На 29 март 2012 г. Испания бе разтърсена от силни протести заради спорна трудова реформа. Правителството одобри нови икономии за 27 млрд. евро.
Кризата в Италия
На 8 юли опасения за бюджета и дълга на Италия предизвикаха спекулации, че Рим може да се окаже в положението на Гърция.
На 7 август ЕЦБ обяви, че ще се намеси, като започне да изкупува облигации, емитирани от Италия и Испания.
През септември 2011 г. Рим предприе още една крачка към затягане на бюджетната дисциплина, увеличавайки до 54 млрд. евро плана за икономии, който предвижда и вдигане на ДДС с един пункт. Новият план, който се прибавя към вече одобрените през юли мерки, цели страната да постигне бюджетно равновесие през 2013 година вместо през 2014 година и да намали огромния си дълг от над 9 трилиона евро. (120 процента от БВП).
На 19 септември "Стандарт енд Пуърс" понижи рейтинга на страната с една степен. Последва опит за гласуване на нови икономии.
На 8 ноември след като премиерът Силвио Берлускони загуби мнозинството си в парламента, той обяви, че ще подаде оставка и няма да се кандидатира отново за премиер. На 12 ноември той подаде оставка, а за премиер бе избран бившият еврокомисар Марио Монти.
Парламентът одобри през декември 2011 г. план за икономии и реформи на стойност 30 млрд. евро.
Принудителни реформи в ЕС
Сред като кризата на еврото разкри дефектите на недостатъчната интеграция и хлабавите бюджетни правила, лидерите на ЕС поеха по трудния път на реформите.
Одобрен бе предварителният надзор над бюджетите на страните. Разширени бяха правомощията на Евростат за одит на бюджетите. Бяха проведени стрес тестове на банките през 2010 и 2011 г.
На срещата на лидерите на ЕС на върха в края на октомври 2010 г. бе решено още да се създаде постоянен кризисен фонд, който да замени временния спасителен механизъм, създаден заради гръцката криза. Според настояването на Германия това ще наложи малки промени в Лисабонския договор, които трябва да бъдат направени до средата на 2013 г. (виж долу).
Впоследствие Германия и Франция лансираха нов план за реформи, озаглавен Пакт за конкурентоспособност.
В началото на март страните от еврозоната одобриха смекчен вариант на този пакт, наречен Пакт за еврото, към който по-късно се присъедини и България (виж линка) .
По-късно на среща между Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози бяха лансирани "общо икономическо правителство" на еврозоната", данък върху финансовите транзакции и хармонизация на корпоративния данък.
Редица страни, в това число Испания и Италия, решиха да включат т. нар. „златно правило” за публичните дефицити в конституцията.
През септември Европейският парламент гласува предложение за затягане на бюджетната дисциплина, включително санкции.
На 8 декември срещата на лидерите на ЕС не успя да договори промени в Лисабонския договор, заради съпротивата на Великобритания. 26 страни обаче се споразумяха за създаване на фискален съюз, включително автоматични санкции за бюджетен дефицит.
След като на изборите във Франция на 6 май победи социалистът Франсоа Оланд, настояващ за мерки за растеж, наложеният от Германия курс на икономии може да бъде преразгледан.
Новият спасителен механизъм
През декември 2010 г. лидерите на ЕС се споразумяха за промяна в Лисабонския договор, която ще позволи създаването на постоянен спасителен механизъм след 2013 г. Едновременно с това капиталът на ЕЦБ, която вече държи 17% от дълга на закъсалите държави, бе увеличен почти двойно до 10.8 млрд. евро.
В началото на февруари 2011 г. и след това на 11 март еврозоната се споразумяха и за увеличаване на фонда до 700 млрд. евро.
Европейският механизъм за стабилност, който ще замени Европейския инструмент за финансова стабилност, ще разполага с общ реален капацитет за отпускане на заеми от 500 млрд.евро. От тях 80 млрд. лв. ще са вноски в брой на страните, останалото - гаранции, които ще бъдат активирани при нужда.
На 24 март Европейският съвет одобри създаването на постоянния механизъм за стабилност (ESM ) в еврозоната до средата на 2013 г. на стойност 700 млрд. евро. Реалният заемен капацитет на сегашния временен фонд (EFSF) бе увеличен от 250 на 440 млрд. евро. Бяха разширени неговите правомощия.
На 4 август председателят на ЕК Жозе Барозу настоя за преоценка на еврофонда и за нови средства за спасяване на държавите в затруднение. Тези мерки, както и подкрепяната от Гърция и ЕК идея за общо издаване на еврооблигации, бяха отхвърлени от германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози на 16 август.
На 29 септември Германия одобри разширяването на обхвата на спасителния фонд, гласувано през юли, а на 13 октомври и последната страна от еврозоната - Словакия, ратифицира промените.
Въпреки това продължиха спекулациите за нуждата от увеличаване на ефективния капацитет на фонда до 1 трилиона евро. Една от схемите за това предвижда фондът да гарантира до 30% от дълговете на закъсали страни, вместо да им дава пари. Друга идея бе фондът да привлича финансиране от официални и частни кредитори, включително от развиващите се страни.
Увеличаването на мощта на фонда до 1 трилион евро бе одобрена на срещата на върха на 23 октомври 2011 г. По-късно стана ясно, че заради неохотата на развиващите се страни да финансират спасяването на еврозоната, този размер няма да бъде достигнат.
Срещата на върха на 9 декември гласува за задействане на постоянния спасителен фонд ESM на стойност 500 млрд. евро от 2012 г. вместо от 2013 г.
В преходния период от една година между влизането в сила на ЕСМ през юли 2012 и отпадането на ЕФФС в средата на 2013 г., комбинираният им капацитет за отпускане на заеми ще бъде 500 милиарда евро, но този таван може да бъде преразгледан. Има призиви за увеличаване на размера на фонда. Страните от ЕС съобщиха, че може да налеят в МВФ допълнителни 200 милиарда евро, които да се използват в подкрепа на проблемните страни от европейския валутен съюз.
На 30 март 2012 г. бе решено спасителният фонд ЕСМ да бъде увеличен от 500 млрд. евро на 800 млрд. евро, след като Германия склони той временно да се комбинира с преходния фонд. Сумата от 800 млрд. евро се получава, като към новия фонд (ЕСМ), който ще заработи от лятото, се добавят 300 милиарда евро от предишни програми, включително двустранни заеми за Гърция.
Банкова криза
Спекулациите за частичен дефолт по дълга на Гърция започнаха да тежат на банките с най-голяма експозиция към засегнатите страни, особено във Франция.
На 27 август шефът на МВФ Кристин Лагард предупреди, че банките в ЕС ще имат нужда от рекапитализация. Европейският банков регулатор също допусна нуждата от рекапитализация, докато Европейската комисия не се съгласи с позицията на МВФ.
На 31 август в. "Файненшъл таймс" писа, че собствените капитали на тези банки биха спаднали с 200 милиарда евро, ако те впишат в баланса си държавните облигации на затруднените страни от еврозоната, които държат, на пазарната им стойност.
ЕЦБ обяви на 15 септември, че заедно с още 4 централни банки ще започне операции по осигуряване на доларова ликвидност.
На 4 октомври 2011 г. финансовите министри от еврозоната се обявиха за координирана рекапитализация на банки, на фона на страховете, че ще се наложи по-голямо отписване на вземанията им от Гърция в сравнение с договореното на 21 юли. Същия ден бе решено френско-белгийската "Дексиа" да бъде разделена, като лоша банка поеме рисковите й активи (предимно гръцки дълг). Колапсът на "Дексиа" предизвика аналогии с банковата криза от 2008 г.
По последни оценки банките в ЕС ще трябва да наберат 115 млрд. евро, за да се справят с повишените изисквания за капиталова адекватност (9% за капитал от първи ред).
Банк ъв Ингланд обяви нов кръг на количествени улеснения за 75 млрд. лири, а през февруари - още 50 млрд. лири, с което общата сума на стимулите достигна 325млрд. лири.
Големите централни банки, включително Фед, договориха по-ниски лихви по суаповите линии в долари с цел осигуряване на краткосрочна ликвидност на банковия сектор.
През декември 2011 г. ЕЦБ обяви предоставяне на неограничена ликвидност за срок от 36 месеца и намали изискваните обезпечения. Така централната банка наля 1 трилион евро.