Европейският парламент е единственият орган на ЕС, чиито членове биват пряко избирани, и една от най-големите демократични асамблеи в света. Неговите 751 членове представляват 500 милиона жители на ЕС. Те се избират веднъж на пет години от гласоподавателите в 28 държави-членки.

След като бъдат избрани, членовете на ЕП се обединяват според политическите си позиции. Те образуват политически групи, за да защитават по-добре своите позиции. Понастоящем има седем групи.

По-голямата част от работата по същество на Парламента се извършва в специализираните комисии, които подготвят доклади, които по-късно биват гласувани в пленарна зала.

Правилникът за дейността на ЕП предоставя детайлна рамка за начина на работа на Парламента. Многоезичието в Парламента е един от най-важните аспекти на институцията, която представлява всички европейски граждани. Парламентарните документи се публикуват на всички официални езици на ЕС и всеки член на ЕП има правото да се изказва на официален език по собствен избор.

Европейски избори


На всеки пет години гражданите на ЕС избират кой да ги представлява в Европейския парламент – пряко избираната институция, която защитава техните интереси в процеса на вземане на решения в ЕС.

Всяка държава членка има правото да избере определен брой членове на Европейския парламент. Разпределението на парламентарните места е определено в европейските договори въз основа на принципа на дегресивната пропорционалност: държавите с по-голямо население имат повече парламентарни места от по-малките държави, но по-малките държави получават повече места, отколкото биха имали при стриктно спазване на пропорционалността. Съгласно Договора от Лисабон за изборите през 2014 г. броят на членовете на Европейския парламент варира от шест за Малта, Люксембург, Кипър и Естония до 96 за Германия. България има 17 евродепутати.

Правомощия и функции


Основните задължения на Европейския парламент са: определянето на законите, които оказват влияние върху ежедневието на европейските граждани, и на годишния бюджет на ЕС – правомощия, които той споделя със Съвета на министрите (28 национални правителства на ЕС) в система, подобна на двукамарна. Парламентът има също правомощия за контрол или надзор над останалите институции на ЕС: той наблюдава как те работят и как изразходват парите на данъкоплатците. И накрая, но не на последно място, Парламентът действа като проводник на тревогите на обществеността и може да поставя нови въпроси за разглеждане в европейския политически дневен ред.
  •     Процедура по назначаване на Европейската комисия - Това ще бъде първият път, когато от държавите – членки на ЕС, ще се изисква да отчетат резултатите от изборите за Европейски парламент, преди да предложат кандидат за председател на Комисията. Европейският съвет номинира кандидат за председател на Комисията, който трябва да бъде одобрен с мнозинство от членовете на Европейския парламент. Ако европейските депутати отхвърлят кандидатурата, Съветът разполага с един месец, за да предложи нова. Избраният председател избира комисарите и техните ресори измежду кандидатите, предложени от всяка от страните-членки. След това списъкът с комисари трябва да бъде одобрен с квалифицирано мнозинство най-напред от Съвета на министрите, а след това и от Парламента. Ако Парламентът приеме списъка, новата Комисия се назначава официално от Съвета
  •     Законодателни правомощия - Членовете на ЕП са законодателите на ЕС: без тяхното участие и одобрение повечето от законодателните текстове на ЕС не могат да влязат в сила. С Договора от Лисабон от 2009 г. Парламентът получи истинска власт над последните области на политиката, в които преди това неговата роля беше само консултативна, а именно селското стопанство и гражданските свободи.
  •     Бюджетни правомощия - Всички европейски политики като селското стопанство, регионалното развитие, енергетиката, транспорта, околната среда, помощта за развитие и научните изследвания получават финансиране от ЕС. За тази цел, дългосрочният бюджет за разходите на Европейския съюз трябва да бъде одобрен от националните правителства и от членовете на ЕП след което всяка година двете страни решават заедно как да се изразходва годишният бюджет. Парламентът отговаря също и за последващия контрол дали парите на данъкоплатеца са били използвани по предназначение и за приключване на отчетите, ако е удовлетворен от резултатите. В многобройни случаи той е изисквал по-строги проверки и през 1999 г. принуди цялата Комисия да подаде оставка поради нередности в управлението на бюджета.
  •     Демократичен контрол и надзорни правомощия - Основна функция на всеки парламент е контролът и надзорът над другите власти, за да се гарантира демократична отчетност. Европейският парламент изпълнява тази функция чрез следните няколко начина: правомощия за номиниране, парламентарен контрол над ЕЦБ, Парламентарни разследвания, парламентарни въпроси
  •     Външна политика и права на човека - Върховният представител за общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС (ОВППС) трябва да дава отчет на Парламента, който има право да бъде информиран и с него да се провеждат консултации по тази политика, а също така използва и бюджетните си правомощия, за да формира мащаба и обхвата й. Одобрението на Парламента е необходимо за всяко разширяване на ЕС и за сключването на търговски или други споразумения с държави извън ЕС. Членовете на ЕП посвещават и значителна енергия на въпроси, свързани с правата на човека и насърчаването на демократичните ценности навсякъде по света, като наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта е ежегодният акцент на работата на Парламента в тази област.
  •     Петиции - ЕП е начело в насърчаването на прозрачност, откритост и обществен достъп по отношение на брюкселската действителност, която понякога напомня на лабиринт. Всеки европейски гражданин има право да изпраща петиции до членовете на ЕП за проблеми с околната среда, спорове с митнически органи, прехвърляне на пенсионни права и други въпроси, стига те да попадат в обхвата на правомощията на Европейския съюз. Гражданите могат да се обръщат и към европейския омбудсман – независима инстанция, назначавана от Парламента – който има право да разследва обвинения в лошо административно управление или злоупотреба с власт от страна на институция на ЕС.


История

На 19 март 1958 г. в Страсбург се провежда първото заседание на Европейската парламентарна асамблея. Тя включва 142 членове, които са излъчени от националните парламенти на страните членки, и в нея се говори на четири езика. Повече от петдесет години по-късно в Европейския парламент заседават 751 членове, а официалните езици са 24. Институцията разполага с изключително важни законодателни, бюджетни и контролни правомощия.

Всичко започва с Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана  (ЕОВС). Подписан от шест държави, той влиза в сила на 25 юли 1952 година. С него се полагат  основите на Общността и се създават следните институции: Върховен орган, Обща асамблея,  Съвет на министрите, Съд и Консултативен комитет.

След влизането в сила на Договорите от Рим през 1958 г. и създаването на Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (Евратом) е решено  Общата асамблея да бъде наистина обща и за трите Общности. По същото време тя се преименува на "Европейска парламентарна асамблея", а от 30 март 1962 г. – на "Европейски парламент" (наименование, което се вписва официално в Единния европейски акт от 1986 г.).

ГласувайКРЪСТОСАН ОГЪН

За опазването на гражданските права в ЕС


Амнести интернешънъл
Европейска комисия
8%
гласували: 26
92%

Цялата хронологияХРОНОЛОГИЯ

Европейският парламент е единственият орган на ЕС, чиито членове биват пряко избирани, и една от най-големите демократични асамблеи в света. Неговите 751 членове представляват 500 милиона жители на ЕС. Те се избират веднъж на пет години от гласоподавателите в 28 държави-членки.


”Щом Русия се гневи, значи ѝ е по-трудно да ни нападне”

Литва пази трагични спомени за престъпленията на германския Вермахт след 1941 г. Отношението към Германия дълго време беше нееднозначно.