Защо ”за” Истанбулската конвенция

Последно обновяване: 14:04 | 12 февруари 2018
Сн.: Shutterstock
Все още има трудности при подкрепата на претърпели домашно насилие
В България не се работи в насока постигане на равнопоставеност между половете. stat
Все още битува патриархалния модел, основан на идеята за стереотипната роля на жената, която е „длъжна“ да обслужва съпруга си, да е добрата дъщеря или майка и т.н. Това коментираха за Дир.бг от Женското сдружение "Екатерина Каравелова". 

Истанбулска конвенция в чл. 4 предвижда че “Страните предприемат необходимите законодателни и други мерки за подкрепа и защита на правото на всеки човек и особено на жените да живеят без насилие в публичната и в частната сфера. Конвенцията предвижда няколко основни раздела. Някои от тях са насочени към превенция, образование, подготовка на специалисти и т.н., смятат от "Е. Каравелова". 

Наблюдава се също така липсата на подготвени специалисти (социални и здравни работници, полицаи, юристи и др.), които да познават спецификата на работа с пострадали от насилие, влияние на насилието над развитието на децата, методи и стратегии използвани за манипулация от страна на извършителите и др. специфични особености.

В този смисъл, Организацията подкрепя предвиденото от Конвенцията за предприемане на мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете. Ратификацията на Конвенцията в България би довело и до създаването на адекватни към Българските условия услуги (изрично разписани).

Към настоящия момент в страната съществуват няколко Кризисни центъра, насочени към подкрепа на жени, пострадали от домашно насилие. Техния капацитет е сравнително ограничен. Не всички пострадали се нуждаят от настаняване в Кризисни центрове. Наблюдението на организацията е, че основно жертвите търсят консултантска подкрепа – консултиране за възможности и права, изслушване, преодоляване на кризата.

През август 2011 г. ЖС „Е.Каравелова“ разкрива консултативен център за пострадали от домашно насилие, който работи на територията на регион Силистра. Само за сравнение – от създаването си до до момента той е работил по случаите на 230 пострадали лица от региона, потърсили услугата. За този период в Кризисен център – Силистра са настанени 295 лица от цялата страна, като част от тях са краткосрочни настанявания (2 до 3 дни).

Трудности при подкрепа на пострадали от домашно насилие

Към настоящия момент в България действа закона за защита от домашно насилие. Съгласно него, правилника за неговото прилагане и отделни разпоредби в Наказателния кодекс, Закона за МВР и др., пострадалото лице има право да търси защита. Налагането от съда на ограничителни мерки спрямо извършителя на насилие обаче не винаги се оказва ефективно.

Към момента на територията на Силистра от консултативния център имат информация само за един случай, при който системното нарушение на подобна заповед е довела до осъдителна присъда с наказание по вид „Лишаване от свобода“ и то за период от 6 месеца. До тази присъда се стига след издаването на 2 заповеди за защита и тяхното неспазване. В периода на действието на тези заповеди, нееднократно пострадалото лице е сигнализирало органите на реда, но за да се повдигне обвинение е необходимо да има наличие на доказателства. Такива обаче трудно се събират по предвидения в НПК ред.

Срещани трудности при прилагане на Закона за защита от домашно насилие, Правилника за прилагане на Закона за защита от домашно насилие и чл. 296, ал. 1 от НК

За да се задейства процедура по Закона за защита от домашно насилие е необходима молба до Съда от:

1. пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение;

2. брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице;

3. настойника или попечителя на пострадалото лице;

4. директора на дирекция "Социално подпомагане", когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.

Трябва да отбележим, че най-често молба до съда се подава от пострадалото лице (обикновено това са лица над 18 г. възраст, които не са под запрещение). Т.е. ако пострадалото лице (в хипотезата на дееспособност) не предприеме действия – продължава да търпи насилието – институциите нямат правомощия да се месят в битови взаимоотношения.

Ако брат, сестра или лице в родство подаде молба до съда за защита – риска пострадалият да откаже такава (или да излъже за фактите и обстоятелствата поради страх от извършителя) е огромен. Поради това не е учудващо, че такива производства рядко се образуват по молба на роднина по права линия.

По повод правомощията на ДСП за иницииране на производство по Закона за защита от домашно насилие наблюденията ни са, че до 31.12.2016 г. включ. в област Силистра не е инициирано нито едно такова. Означава ли това, че няма деца до 14 г. възраст или лица с увреждане, които да са пострадали от домашно насилие? Този факт също не е изненадващ, тъй като в случай на дете в риск отделите „Закрила на детето“ действат в съответствие с координационния механизъм за деца (често извеждат децата от рисковата среда). Отговорността при този подход е споделена от мултидисциплинарния екип (често включващ инспектор детска педагогическа стая, прокурор, психолог и др. при необходимост).

Правилникът за прилагане на Закона за защита от домашно насилие предвижда, че:

Полицейските органи следят за изпълнението на заповедта за защита, когато с нея е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 (забрана за извършване на насилие),

2 (отстраняване от съвместно обитаваното жилище) и 3 от закона (забрана да доближава пострадалото лице).

В случай на неизпълнение на наложените мерки обаче, пострадалото лице или лицето, установило нарушението трябва да подаде сигнал до съответното районно управление. Т.е. Полицията не следи служебно за изпълнението на тези заповеди. Правилникът предвижда, че при сезиране за нарушение на заповедта, ако то не съставлява престъпление, полицейските органи съставят протокол за предупреждение по реда на чл. 65 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Тук възниква въпросът – нарушаването на заповедта престъпление ли е или е нарушение? Считаме, че този текст не е достатъчно добре изчистен и може да доведе до субективно тълкуване, което в определени случаи да доведе до ограничаване на права (на извършителя) или до тежки инциденти поради подценяване на риска (за пострадалия – напр. психически тормоз, чрез злепоставяне – може да доведе до самоубийства), твърдят специалистите от "Екатерина Каравелова".

Чл. 296, ал. 1 от НК предвижда, че който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашното насилие или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Тук е добре да обърнем внимание, че текста визира неизпълнение на съдебно решение. Касае се за акт на съда, т.е. престъпление против правосъдието. Хипотезата на чл. 296 не е насочена към защита на пострадалото лице. Полицейските органи извършват проверка на подадения сигнал, като в случаите на неизпълнение на наложената мярка предприемат действия съгласно Наказателно-процесуалния кодекс, коментират още експертите.

В посочения по-горе случай например, докато лицето е на работа извършителят отива при него и го притеснява – с обиди и унижения. Жертвата звъни на 112 и извършителя напуска обекта. Когато полицията пристигне – единственото доказателство за извършено престъпление е обяснението на пострадалия – доказателство, което всеки адвокат би оборил в съда, когато става въпрос за наказателно производство. Отново по същия случай – нееднократно извършителят посещава дома на пострадалата, въпреки наложена мярка за отстраняване от съвместно обитаваното жилище. Пъха клечки в ключалката, за да не може пострадалата да се прибере в дома си, причаква я около жилището, блъска по вратата и т.н. След множество сигнали в полицията, която пристига след като лицето е напуснало площадката пред жилището, пострадала изпитва вина и срам, че постоянно търси подкрепа, поради което спира да се обажда, когато лицето я притеснява. Под натиск от негова страна го допуска обратно в жилището. Следва пореден акт на физическо насилие и вече от страх за живота си, пострадалата търси отново НПО за съдействие.

Издава и се нова заповед за защита (след изтичане периода на първата) и извършителя отново е изведен. Въпреки това – системното нарушаване на заповедта е факт (но недоказан по реда на НПК!).

Страха и срама в жертвата остава. Започва да избягва срещи със съседите. Ограничава контактите си до минимум. Една вечер, докато пострадалата е в дома си и спи, извършителя успява да влезе и я изнасилва. Тя не смее да сподели случилото се пред институции и близки, защото не вярва, че ще и бъде помогнато. Страхува се и е обезверена. Търси отново НПО, от където я насочват, че за да получи защита не трябва да мълчи за случилото се.

В крайна сметка се постига ефективна присъда. По време на излежаването й обаче извършителя продължава да осъществява контакт по телефона с пострадалата и да настоява да се грижи финансово за него. Тя преценява, че не би могла да остане повече в жилището си, тъй като предстои той да излезе от затвора и очаква, че същия кошмар ще продължи. Напуска дома си и се настанява в дома на майка си на село – без работа, без големи перспективи. Това е само един от случаите, който е твърде показателен как жертви на насилие вървят по острието на бръснача. 


ГласувайКРЪСТОСАН ОГЪН

За провеждането на референдум за Истанбулската конвенция


Корнелия Нинова
Председател на БСП
Форум "Гражданско участие"
92%
гласували: 136
8%

Цялата хронологияХРОНОЛОГИЯ


Възражда ли се нацизмът в Европа?

Засилването на крайнодесните течения беше отбелязано от европейски експерти като един от водещите рискове пред Стария континент.