Ердоган праща емисари в София в разгара на кризата с Европа

Последно обновяване: 10:31 | 10 февруари 2018
Автор: Виктор Стефанов
Сн.: БТА
Бойко Борисов и министър Нихат Зейбекчи провели ”топла среща”, в която говорили за газ, автомобили и още нещо
Един турски министър беше у нас тази седмица, друг идва идната, турският президент пък - след месец и половина. stat
Тези посещения демонстрират засилен взаимен интерес между България и Турция и то във важни сфери. Но те стават на фона на изострени отношения между ЕС и Турция, във времето, в което Европарламентът прие рязка декларация, която Анкара определи като „невалидна“ (за това по-нататък).

Стават и на фона на още пресния спомен как турски министри не бяха допуснати в западноевропейски страни, за да агитират сред местното население от турски произход в навечерието на референдума за конституционни промени в Турция. Стигна се до наскорошното отзоваване на холандския посланик в Анкара.

В отношенията ни трябва да се фокусираме върху позитивните неща – това обаче е посланието на София, изразено от българския външен министър Екатерина Захариева пред представител на турското правителство.

Анкара разчита на нас: разглежда като "добра възможност" факта, че България е председател на Съвета на ЕС до края на юни. Това са думи на първия посетил страната ни турски министър.

На какво се надяват министър Зейбекчи и българските му домакини

Министърът на икономиката и енергетиката Нихат Зейбекчи се срещна в сряда в София с българския министър-председател Бойко Борисов, с министъра на икономиката Емил Караниколов и с Екатерина Захариева.

Турската преса цитира Зейбекчи да казва, че срещата му с Борисов е била "много топла".

Той се надява България да раздвижи въпроса за митническия съюз с ЕС, сключен през 1996 г. През месец май 2017 г. лидерите на страните от ЕС напомниха на президента Ердоган в среща на върха, че Европейският митнически съюз не е просто икономическо споразумение. Той включва и правата на интелектуална собственост, потребителски права, критерии за конкурентоспособност – задължителни „детайли“ за един разширен митнически съюз, на какъвто Анкара се надява.

От срещите на Зейбекчи в София обаче се разбира, че България и Турция са се договорили за изграждането на бизнес и търговски центрове в двете държави, „за да бъде реализиран по-добре потенциалът в икономиката“. Договорени са два съвместни бизнес форума през тази година. Пред турския гост са представени растящите възможности на индустриалните ни зони.

Хитът обаче са енергийните перспективи. Те са слабост на Борисов и той набляга на това винаги, когато е възможно. Нихат Зейбекчи е подчертал пред премиера, че енергийните политики на двете страни имат стратегическо значение както в двустранен план, така и за цяла Европа. Двамата са говорили за диверсификация на енергоизточниците и доставките за нашата страна през изграждащата се газова връзка. През Турция ще минават няколко газови потока, като „турският“ на "Газпром" е най-актуален. Руският монополист вече съобщи, че ще съобрази „европейската“ тръба (втората от потока) с изискванията на ЕС и че тя ще се строи от европейски компании.

Но Борисов обича и друга тема – автомобилите. С турския министър е обсъдил потенциала за навлизането у нас на още производители на автомобилни части - сектор, в който Турция има сериозни традиции и дял в световното производство, гласи официално съобщение след срещата.

България покани Турция да се включи в срещата на икономическите министри от ЕС на 27 февруари в София. Пред БТА Зейбекчи каза, че приел поканата.

На 12 февруари се очаква в София да пристигне друг представител на турското правителство - министърът на културата и туризма проф. д-р Нуман Куртулмуш. Той ще участва в конференция на високо равнище „Туризъм и икономическо развитие“ в рамките на председателството. Такова участие може да се възприеме като трамплин за културния диалог между ЕС и Турция и опит за засилване на връзките в силно конкурентния туризъм.

Проблемът обаче са визите за турци в ЕС. Турция настоява визите да отпаднат тази година, твърди, че е изпълнила всичките повече от 70 критерия за това. ЕК не бърза да потвърди така ли е. Неин говорител обяви, че въпросите, които ЕС и Турция обсъждат, очертават широк кръг. Следващата стъпка по пътя е срещата на 26 март във Варна. Брюксел настоява, че спазването на критериите изисква "законодателни и процедурни промени".

Какво пречи на Турция

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер поясни през януари в София, че отношенията с Анкара не могат да напреднат, докато в турските затвори има журналисти. ЕС настоява също за промени в турския закон за борба с тероризма.

Европейският парламент прие тази седмица резолюция, в която осъди стотиците случаи на задържане на граждани, извършени от турските власти, за да потушат критиката срещу военната офанзива на Анкара в Африн (Сирия). Евродепутатите осъдиха задържането на журналисти, дейци, лекари и други граждани, възразили срещу турската военна намеса в сирийския район под кюрдски контрол.

Извънредното положение, обявено след неуспешният опит за военен преврат на 16 юли 2016 г. в Турция, се използва за допълнително потискане на законната и мирна опозиция, и трябва да бъде отменено, се посочва в резолюцията. ЕП настоява за незабавно и безусловно освобождаване на всички задържани за упражняване на свободата си на изразяване на мнение и сдружаване, включително германския журналист Дениз Юджел и четиримата журналисти от вестник "Джумхюриет".

Анкара реагира остро, като освен, че обяви резолюцията за невалидна, заяви, че арестите са плод на „независимо правосъдие“.

Може да се каже че поканата към Ердоган от председателите на ЕК и ЕС Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск за среща във Варна на 26 март е по-скоро проява на добра воля и главно, за да не помрачи голямата амбиция на премиера Бойко Борисов тя да се проведе в рамките на българското председателство.

Туск и Юнкер едва ли ще постигнат по-голям напредък от обикновената обмяна на мнения. Те ще напомнят на Ердоган за „върховенството на закона и основните права" и за неприемливото за ЕС турско „антитерористично законодателство“. Но Ердоган нито ще отстъпи от масовите арести след опита за метеж, нито ще спре операцията в Африн, даже се кани за още по-мащабна – тази „Маслинова клонка“ досега била само „подготовка“.

Борисов ще се яви в ролята на помирител – винаги е повтарял колко важни за България и ЕС са отношенията с Турция и колко опасно ще е ако тя отвори границите за милионите бежанци на нейна територия.

Ще завършим с министър Зейбекчи, който нарече срещата на върха Турция-ЕС "историческа възможност" и напомни, че стремежът на Турция за присъединяване към ЕС продължава вече 55 години.


Цялата хронологияХРОНОЛОГИЯ


Възражда ли се нацизмът в Европа?

Засилването на крайнодесните течения беше отбелязано от европейски експерти като един от водещите рискове пред Стария континент.