С това се похвали не кой да е, а лично шефът на руската компания Алексей Милер. И допълни-двете тръби на газопровода ще бъдат построени и въведени в експлоатация до 2019 година.

Само седмица преди това външният министър на Русия Сергей Лавров каза нещо съвсем различно - за втора тръба на "Турски поток" ще говорим само ако имаме "бетонни" гаранции от Брюксел.

Такива гаранции досега няма. Няма гаранции и от Турция, че ако втората тръба излезе на нейното Черноморско крайбрежие, ще даде разрешение и за строителство на сухоземна част до границата с Гърция или България. Ситуацията много напомня на тази с "Южен поток" от 2014 година, пише в статия "Независима газета".

Тогава бе планирана само една тръба, която през България и Сърбия, щеше да стигне до Австрия и Италия. След като Брюксел се намеси, газопроводът бе отменен и се пристъпи към друг вариант- "Турски поток". Той вече се строи, и то с две тръби, но съдбата на втората е повече от неясна.

Да, има разрешение тази тръба да излезе на турското крайбрежие, но оттам съдбата й е пълна мъгла. Турция не крие, че подкрепя и други енергийни проекти през нейна територия- например Транскаспийския газопровод.

Точно на този проект Москва се противопоставяше дълги години, защото не искаше конкуренция с по-евтиния туркменски природен газ. С пускането на "Турски поток" нещата се усложняват.

Ясно е, че "Газпром" ще води преговори с Брюксел за втората тръба, както и с Гърция и България да приемат трасе през тяхна територия. Но ако това не даде резултат, то съдбата на тази втора тръба ще е като на "Южен поток". Финансовият риск това да се случи ще се поеме от Москва, която явно отива на този немалък риск с оглед големите ползи от договарянето с Брюксел.

Засега "Турски поток" се полага по дъното на Черно море, с две тръби, без "бетонни" гаранции. какво ще стане с продължението му към Южна и Централна Европа, предстои да видим.