Според него мандати трябва да се прекратяват само при конкретни слабости в работата на магистратите.

"Много е важно наистина това да се случи като елемент от носене на отговорност за конкретни действия или бездействия, а не да изглежда като смяна", каза Иванов по БНР.

Според него сега не е моментът за вторачване в съдбата на 22-ма души и тяхната кариера, а трябва да се говори за съдържателните промени в Конституцията, които ще определят за десетилетия напред начина на работа на съдебната власт.

"Ако ние имаме шанс, както аз вярвам, че с тези предложени промени в Конституцията, да осигурим едно много по-отговорно и адекватно управление на органите на съдебната власт, наистина там трябва да е фокусът на нашите усилия", каза още правосъдният министър.

Христо Иванов каза още, че евентуалното разпускане на Висшия съдебен съвет трябва да се случи само след конституционни промени, като инициативата за това трябва да дойде от депутатите.

При представянето на правителствената стратегия за съдебната реформа по-рано тази седмица премиерът посочи като първа задача промени в сега действащия ВСС, който не е достатъчно ефективен. Освен кадрови промени става въпрос и за структурни - съветът ще се състои от две колегии - на съдиите и на прокурорите. Предложено е намаляване на мандата на ВСС до три или четири години (от сегашните 5), въвеждане на явно гласуване на членовете на ВСС и отчетност на главния прокурор пред Народното събрание.