Може ли високопоставен политик да си позволи лично мнение, различно от приетото в партията му, коалицията или в правителството, на което е член? Може, но рискува да бъде „изтрит“ и (или) да си навлече всеобщ гняв. И трябва да е готов да понесе последствията. Затова е по-добре да премисли, да брои до 10 и да реши дали да не запази личното си мнение за себе си или за по-тесен кръг.

Симеонов си е Симеонов

Вицепремиерът Валери Симеонов нападна с декларация от името на партията си НФСБ германската евродепутатка Ска Келер. В изявлението тя бе наречена нагла и самонадеяна особа, с неоправдано самочувствие, която трябва да бъде обявена за персона нон грата и екстрадирана до Капъкуле.

Изявлението на Симеонов донесе само негативи и никаква полза за него и партньорите му.

За пореден път разклати коалицията. Ръбът на търпимостта не е преминат все още, но ако това се случи и ГЕРБ предизвикат предсрочни избори – Валери Симеонов и неговият НФСБ сигурно ще са извън парламента.

Макар и „лично“ изказването на коалиционен партньор удря цялото правителство и то в момент на „широко отворени очи“ към България. Ска Келер се оплака на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, той се обади в София и последва разграничение на правителството от Симеонов, с което то реши, че въпросът е приключен.

Правителството опита да се измъкне с шаблона, че зачита правото на свободно изразяване на лично мнение и свобода на словото в рамките на закона, но няма как да извини агресивния език на вицепремиер.

Едва ли можеше да се очаква премиерът Бойко Борисов да поиска оставката на Симеонов насред европредседателството. Това би струвало много на управлението. Но имаше полезен ход: да утвърди и обяви стандарти на публично говорене от страна на министрите.

"Казах му, че такъв език в европейска България е недопустим“, заяви Борисов. Но да видим какво ще каже следващия път.

Този тон не е типичен за Европа, поражда смут, инжектира по-висока доза емоции, което не винаги е полезно, призна вицепремиерът Томислав Дончев.

Симеонов предизвика реакция на „отвращение“ от женски организации: За Капъкуле (където НФСБ иска да отведат Келер) те казват, че този град е „расистка метафора, внушение и препратка към историята на България, когато „турчинът“ е символ на изнасилвач и насилник“.

Това не е първият път, в който личното мнение на Симеонов предизвиква буря. Миналия юли той реши да махне добавките за стажа от заплатите и после трябваше да се извинява за прибързаното си изявление, което не засягало правителството...

Ситуацията се усложнява с разнопосочните лични мнения в съставните партии на Обединени патриоти. Същият Симеонов например се разграничи от другия вицепремиер от ОП – Красимир Каракачанов (ВМРО), който самоволно обяви, че ще иска референдум за Истанбулската конвенция. Волен Сидеров (Атака) пък заговори за предсрочни избори (пак заради конвенцията).

Политиката не е счетоводство. Освен хладното излагане на тези, аргументи, понякога се случва да има и спор, казва Томислав Дончев и излага двете все лоши алтернативи: Не знам кое е по-лошо - по-остър тон и теми, които се обсъждат и те излизат публично, или да бъдат скрити"...

Жаблянов мина границата

Щом се стигна до там БСП да изтрие част от своя декларация и да казва, че написаното не било съгласувано с Изпълнителното бюро, значи авторът й сериозно е прегрешил.

БСП бере горчиви плодове, след като заместник-председателят на Народното събрание Валери Жаблянов написа, че Народният съд е бил "необходимо и неизбежно правосъдие". След „кърваво“ (по определението на някои медии) заседание на елита партията не наказа Жаблянов. Може би го е смъмрила, но не си призна. Но напомни, че веднъж вече се е извинила на „репресираните, тероризираните или унижавани“ през комунистическия режим.

Гаф на партията е, че е дала на Жаблянов да пише декларация срещу Луковмарш. Защото той е известен с възгледите си на ястреб, когато защитава комунизма, социализма или антифашистката борба.

На 1 февруари Жаблянов опита да провали минутата мълчание в Народното събрание в памет на жертвите на комунизма с думите: „БСП няма как да бъде изправена на подсъдимата скамейка, защото беше партията, която води въоръжената борба срещу фашизма и монархофашизма в България“. Веднъж каза, че БСП ще „защитава социалистическия период в развитието на България като конструктивен и градивен“, друг път, че през 2015 г. се е водила империалистическа война...

Може би партията е искала Жаблянов и сега да се прояви в познатата си светлина...