Българите са сред европейците с най-ниска продължителност на живота, висока смъртност, заболеваемост и с много нездравословни навици.

Нареждаме се на трето място по дял на пушачите, на второ по брой пациенти в болниците и на първо по дял на починалите от сърдчен удар, също и на предпоследно място по консумация на плодове.

Очакваната продължителност на живота на българите е 74.4 години, като изпреварва само Литва и Латвия с по три месеца и е дори под стойностите за Сърбия и Македония (изчислена за родените през 2012 г.), съобщи "Дневник".

Смъртността единствено в Балтийските страни е по-висока, отколкото у нас, но пък темповете, с която намалява при нас са равни на средните за Европа.

Това показва, че страната се развива, обаче разликата не може да се стопи, поясняват анализаторите.

Най-голяма е продължителността на живота в слънчевите южни страни Испания и Италия, съответно 82.5 и 82.4 години и смъртността при тях е под 900 на 100 хиляди, докато у нас е над 1500.

Кардиологичните заболявания продължават да са най-честата причина за преждевременна смърт в Европа - при 40% от починалите през 2011 г. На второ място са онкологичните болести с 26%, а инцидентите и самоубийствата са причина за смъртта на около 7%.

По-голяма част от смъртните случаи в Европа (80%) са при хора над 65 години, но въпреки това при всеки пети си е отишъл преждевременно, показват националните статистики.

Добрата новина е, че продължителността на живота на хората със заболявания продължава да расте.

Най-много смъртни случаи заради сърдечен удар като дял от общата смъртност за страната са отчетени в България, а извън Съюза единствено в Македония показателите са по-лоши.

За сметка на това смъртността от ракови заболявания у нас е по-ниска от средната за ЕС, докато в Унгария е с една трета нагоре от средното ниво.

За последните 10 години у нас, а също и в Австрия, Германия, Румъния и Гърция расте броят на хоспитализираните хора през годината. Тенденцията е на тези места също и да се увеличава броят на болничните легла на глава от населението, както е и тук.

В България приетите за болнично лечение са се увеличили от 150 на 1000 души през 2000 г. на над 250 на 1000 през 2012 г.

В останалите страни броят на хората, лекувани в болници или спада, или се запазва в близки граници.

Детската смъртност у нас е двойна на средната за Европа, показва още докладът. Осем от 1000 новородени тук не оцеляват.

В Румъния показателят е 9 на 1000, но в някои страни като Скандинавските, Словения, Люксембург, Чехия, Италия и Гърция е сведен до под или около 3 на 1000. Заедно с това сме и сред страните с най-много бебета родени с тегло под нормата (8%), наред с Кипър, Гърция, Унгария, Португалия и Румъния.

Според статистиката на Евростат една трета от българите пушат. Процентът ни се надхвърля единствено от Гърция и Хърватия с дял на пушачите от съответно 35% и 38% от населението над 15 г.

Най-малко пушат в Швеция и Дания съответно 13 и 17% от населението.

И докато за последните десет години в повечето останали страни се вижда спад на броя на пушачите, в трите страни-лидери, както и в Португалия, Великобритания, Словения, Малта, Ирландия и Кипър, тенденцията е по-слаба.

По отношение на алкохола България е точно на ръба на средната стойност за Европа с 10.2 литра алкохол на глава от населението, изпити през 2012 г. Водачи по този показател са отново Балтийските страни - Естония и Литва с по над 12 л. на човек.

Добри са показателите ни за потребяването на нелегални вещества. Според официалната статистика за 2013 г. едва 8.3% са употребявали канабис, при средна стойност за ЕС от 9.5%, и рекордни 18.5% в Чехия. За кокаин пък сме сред страните с най-малко потребление - 0.3%, при средна стойност 1.2% за ЕС. Само във Финландия ядат по-малко плодове, отколкото у нас. Според статистиката по-малко от половината българи поемат здравословна порция плодове на ден, а сред финландците - едва около една трета.