Катя Кръстанова е завършила психология в СУ „Св. Климент Охридски”. От дълги години работи като психолог в неправителствената организация Фондация „Асоциация Анимус”. В психотерапевтичната си практика работи с пострадали от насилие и хора, които търсят личностно развитие. Ето какво разказа тя пред Дир.бг по въпроса за домашното насилие и Истанбулската конвенция.

- Г-жо Кръстанова, темата за домашното насилие в последните дни се наложи в обществото. Какво ни дава Истанбулската конвенция повече, след като имаме и Закон за домашното насилие?

- Домашното насилие има в своята същност много аспекти. А Истанбулската конвенция би накарала държавата да е по-отговорна към проблема. Има непрекъснато примери за липсата на подкрепа при случаи на домашно насилие. Например, скоро бях в Пазарджик на семинар по темата. Там за 2017 г има около 60 издадени незабавни ограничителни заповеди, като само 7 са станали постоянни. Незабавна означава, че веднага се забранява на насилника да доближава жертвата. След това случаят влиза в съд, образува се дело и съдията после постановява постоянна ограничителна заповед, която може да е най-много 18 месеца.

- И защо има толкова голямо разминаване между незабавната и постоянната ограничителна заповед?

- Съдиите твърдят, че жертвите оттеглят жалбите си. Не се стига до дело и така няма решение за постоянна ограничителна заповед. Но... Тук има едно голямо но... В големите градове, където има подкрепящи специализирани услуги на местни организации, нещата не са така. Когато една жертва на домашно насилие получи адекватна подкрепа в консултативен център, получи психологическа подкрепа от хабилитирано лице, когато бъде обгрижена и подкрепена да продължи напред, нещата са различни. Тя знае, че не е сама и има право да бъде защитена. Когато жена пострада в град, в който няма към кого да се обърне, какво прави? Най-често се примирява и не защитава себе си. Ето тук идва точното място на Истанбулската конвенция. Тя регламентира нещата така, че държавата да обърне внимание на проблема и да направи така, че в градовете да има услуги, които да помагат.

- И как изглежда това на картата на България? В колко града има такива центрове...

- Специализирани центрове за помощ има общо 13 в цялата страна. А в България има 28 области. Става въпрос за неправителствени организации, които се финансират от проекти, към момента, а не от обезпечени от държавата услуги. Ако такива организации и услуги се появят във всеки областен град, нещата ще придобият различна картина. Сега в Сливен няма, в Ямбол, в Кърджали, Ловеч , Враца и т.н. И жертвите в тези градове са изоставени. А да има консултативен център е едно, но да има кризисен център, в който жертвата може да остане, е друго. А като ги няма и двете, жертвата няма никакъв шанс. Друго проблем е пасивността на Дирекциите „Социално подпомагане” по места. Директорите на тази дирекция имат доста права по Закона за защита от домашно насилие и могат да инициират искане за ограничителни заповеди за някои лица и деца. Когато бъдат питани колко ограничителни заповеди са инициирали, защото те по закон имат право, да сторят това за деца, хора под запрещение и хора с решение на ТЕЛК, отговорът често пъти е - нито едно дело за година за цяла област от страната. Това какво означава, няма домашно насилие?! Ето така се минимализира домашното насилие. Нима никой не е срещал този класически случай: Син бие парализираната си майка, която е на преклонна възраст, за да й вземе пенсията. Къде и как да отиде тази жена до Районния съд, за да се оплаче и да й се издаде ограничителна заповед. За нея се очаква да помогне местният директор на дирекция социално подпомагаме. Преди дни жена се запали, това е краен акт на безпомощност, днес стана ясно, че друга е убита в Троян. Четири смъртни случая имаме от началото на годината и два с тежки наранявания. И това са случаи, които са станали обществено известни. А колко има, които не са станали известни.

- Истанбулската конвенция предизвика дебат в обществото. Няма как да отречете това, но ...

- Прекъсвам ви, защото има и друго безумие, което не мога да го осмисля. Да се проведе референдум за Конвенцията. Един референдум струва 20 млн. лева. Ако тези пари се инвестират в центрове по градове, ще обхванем цялата страна, за години напред. За около милион се построи нов кризисен център в Русе за 15 човека. Нали разбирате колко центъра са това, ако тези пари се насочат за жертвите на насилие. Колко циничен трябва да си на фона на смъртните случаи на жени, жертви на домашно насилие, за да искаш референдум по Конвенция, която може да им донесе спасение. Значи ние ще вземем пари от данъкоплатците, от жертвите, за да питаме хората дали са за Конвенция, която да ни защити от домашното насилие. Какво е това? И ако за домашното насилие се поде дебат покрай конвенцията, то нека не забравяме, че Конвенцията е и за сексуалното насилие. Темата за сексуалното насилие някак се подминава. А тя има много пластове, които я правят изключително неприятна. Тук ролята на центровете по места е много голяма. Какво визирам. Когато имаме жертва на изнасилване, жената е изключително наранена. И от самият акт, и от психическа гледна точка. Когато в даден град има кризисен център за сексуално насилие, там може да се свалят показания, да се работи с психолог, да се освидетелства всичко. Така жертвата, с помощна на подкрепа от опитни хора, може да приключи с всичко, което би помогнало при дело. И ако това се направи, за жертвите е по-лесно. Всичко приключва на първа фаза и се създават документи. А не веднъж да говори след насилието, после при разговор със следовател пак да повтаря, после на дело пак и пак. Така травмата става много голяма. Така жертвата всеки път е унижена. И това се случва, ако няма защита. Точно това е причината в не малко случаи жертвите да не предприемат нищо. Примиряват се, че им се е случило и толкова. Не се жалват. Ако се решат, болката им става по-голяма. Пак ще се върна на Истанбулската конвенция, защото тя дава именно на такива жени подкрепа.

- Проблемът с ранните бракове при ромите...

- Огромен проблем. Тук идва и образователната част на конвенцията. Темата е изключително широка и многопластова. Но нека видим как ще вървят нещата с конвенцията, защото и този проблем си има трактовка в нея. Темата остава отворена.