Около 1700 г. гениалният физик Исак Нютон анализира Библията и прогнозира, че 2060 г. ще бъде важна световна дата, свързана с "края на света или т.нар. Апокалипсис, припомня в свое изследване доц. Атанас Атанасов от Катедрата по физика при Медицински факултет в Стара Загора, предаде БТА.

Доц. Атанасов се опитва да намери потвърждения на тези хипотези в ръкопис на Нютон, който се съхранява в Университетската библиотека на Кеймбридж. В този ръкопис, който е със заглавие "Времето и времената, разделяне на времето"е представен един възможен отговор на този въпрос (една научна хипотеза) от гледна точка на съвременната биология и физика.

Основната идея в хипотезата е, че съгласно научния антропен принцип - Вселената и Земята са "проектирани" по такъв начин, че върху тях да възникне живот. Остаряването на живите организми е неразривно свързано с изчерпването на тяхната жизнена енергия, което завършва с тяхната биологична смърт. От гледна точка на антропния принцип Земята разглеждана като "жив организъм" достига до "биологичната си зрелост" около 2012 - 2070 г., след което започва да "остарява".

В древните календари и предсказания този факт се тълкува като "край на света". Всъщност става дума за "началото на края на света или за края на живота върху Земята", е мнението на доц. Атанасов.

Остаряването на Земята ще продължи милиони години и ще бъде свързано с изчерпването на нейната енергия и намаляването на способността й да поддържа възникналия върху нея живот.
Доказателството на тази научна хипотеза се състои в изчисляването на цялата жизнена енергия за един живот на организмите като произведение от тяхната жизнената енергия, изразходвана за едно денонощие и продължителността на живота им, посочва ученият.

Жизнената енергия на Земята се изчислява като произведение от средната топлинна енергия, която произвеждат недрата на Земята за едно денонощие и продължителността на живота на Земята (около 4.5 милиарда години). Цялата жизнена енергия на живите организми и на Земята се съпоставя с тяхната маса. Оказва се, че зависимостта между жизнената енергия и масата на живите организми и Земята представлява права линия. Тъй като след изчерпването на цялата си жизнена енергия живите организми умират, подобно твърдение може да се окаже вярно и за Земята, ако я разглеждаме като биологично и екологично "жив" организъм, отбелязва доц. Атанасов.

Пълното изчерпване на жизнената енергия на Земята ще стане около 2060 г. т.е. същата година, която предсказва и Нютон. Тъй като Земята не може да "умре" веднага, нейната "смърт" ще бъде бавен, в космически мащаби процес, траещ около 8 милиона години (според американския физик Ричард Гот), който ще завърши с изчезването на живота.

Приведенитe доводи, обаче не трябва да бъдат основание за песимизъм, тъй като според всички световни религии "душата" е безсмъртна и съзнателна. Материалните Вселени се раждат и умират в определени космични цикли по волята на Създателя, посочва българският учен.

Според научния антропен принцип - Вселената е "проектирана" за да възникне живот в нея т.е. създадена е заради живите организми и Човека (виж: Barrow J. 2001. Annals of the New York Academy of Sciences, vol. 950, p.139). Подобно схващане съществува и в Християнското учение за сътворението на света, където Вселената е създадена от Бог заради Човека, а Земята е централна планета в Слънчевата система като енергийна майка на всички живи организми в това число и на разумния Човек. Ако това е така, според антропния принцип, между енергийните физични характеристики на планетите, върху които е възникнал животът и енергийните физични характеристики на живите организми трябва да има определено сходство.

В този смисъл, вярна ли е горенаписаната релация за метаболизма и масата и за планетата Земя. Основание за подобна идея ни дава фактът, че първичните организми - бактериите, едноклетъчните еукариоти, червеи и други прости многоклетъчни животни са възникнали в океаните благодарение на топлинната и химична енергия на Земята излъчвана от земните недра, милиони години преди да се появят сложните растения, млекопитаещи и птици, за чието съществуване е нужна енергията на Слънцето.
 Науката е доказала, че тъкмо тези прости организми, които нямат нужда от слънчевата енергия определят циклите на измирането на висшите организми (животните) през различните палеонтологични епохи.
Това означава, че около 2060-2070 г. Земята ще достигне до "биологичната си старост" от гледна точка на антропния принцип, поради изравняването на излъчената от нея топлинна енергия с гравитационната й енергия.

Периодът на остаряването и бавната биологичната смърт на Земята съвпадат, започвайки от 2060-2070 г. В древните календари това се тълкува като "края на света" тъй като живият свят и Земята са неразривно свързани. Съвременната физична наука дава време на съществуване на Земята приблизително толкова, колкото е живяла досега или около 4.5 милиарда години.

Гениалният Исак Нютон прави изчисления на базата на данни от Библията и гравитацията и прогнозира, че 2060 г. ще бъде важна световна дата свързана с "края на света" (Newton, Cambridge Univ. Library MS. Add.9597, f.110r).