Затова и държавата среща подкрепа, всеки път когато реши да се намеси активно в икономическите процеси. Наред с тази подкрепа обаче остава традиционната у нас критичност към властта, която води и до по-изразена симпатия за евентуален вот на недоверие - особено по темата с корупцията.

Мнозинство от 79% намира, че здравеопазването у нас се движи към по-лошо в последните няколко години, въпреки влагането на нови средства в системата. Дори привържениците на управляващата партия споделят това мнение преимуществено.
Те коментират, че отразяват и инерционния негативизъм сред българското общество, но със сигурност е достатъчно тревожен сигнал.

Работата на новия министър на здравеопазването ще е очаквано тежка, ако се съди по данните от сондажа.

Това са някои от изводите от новия сондаж на „Галъп интернешънъл“ – част от независимата изследователска програма на агенцията. Сондажът е проведен на 7 и 8 ноември по панелна методика сред 801 души, която осигурява представителност на данните за пълнолетното население на страната. 

Искането за преформатиране на управляващата формация и отстраняване на Патриотите от нея обаче не среща подкрепа. Двата основни електората в
страната са мобилизирани заради яркото съперничество на ГЕРБ и БСП.

Когато става дума за оставки на управленци, обществото няма еднозначен отговор на въпроса кое да е първо при съмнения в корупция: оставката или съдебното разследване и евентуално доказване на вина. 

Във връзка с обсъждането на бюджета „Галъп интернешънъл“ е проверил какво е принципното масово отношение към протестите на различни обществени групи, които често се провеждат в хода на процедурата по приемане на бюджет.

52% приемат мнението, че протестите в последните седмици не са обичайни и свидетелстват за тежка ситуация.

42% пък са по-близо до мнението, че такива протести са нещо обичайно, когато се обсъжда бюджет – вероятно защото различните обществени групи ползват момента, за да постигнат по-добро финансиране в следващата бюджетна рамка. В данните се оглежда и традиционният обществен негативизъм у нас.

Обсъжданията около бюджета закономерно извеждат на преден план темата за степента на държавна грижа и намесата на държавата в пазарните и икономически процеси като цяло. Това личи и в почти автоматичното одобрение за всякакви мерки на държавна намеса.

Например, мнозинство 55% наскоро подкрепиха намесата на Борисов в спора между икономическото министерство и ЕМКО. Също 55% одобриха действията на Борисов за „Дунарит“ и т.н., а само около една четвърт бяха против. Разбира се, подобни данни се дължат също и на подкрепата, с която Борисов се ползва сред своите привърженици.

По същия начин, сред привържениците на БСП над 70% от запитаните, например, намират скорошния конгрес на БСП за успешен за Нинова и за партията. Явно Нинова досега успява да осъществява стремежа си за синхрон с редовите социалисти.

И електоратът на ГЕРБ, и този на БСП, в последните няколко месеца стоят зад своите лидери - мобилизирани от острото противоборство. Ситуацията е почти огледална. Независимо от това, малко повече са пълнолетните българи (50%), които подкрепят вот на недоверие към управляващите за корупция, шуробаджанащина и т.н. 42% не го подкрепят. Тук освен привържениците на опозицията, по традиция положително отговарят и негласуващите. Резултатът е стандартен и показва недоверие към целия политически елит, което се фокусира винаги в управляващата сила.

Въпреки това, искането на ДПС Обединените патриоти да напуснат управлението се отхвърля от мнозинство от 58%. 29% го подкрепят. Явно ДПС продължава да извиква негативни мнения сред болшинството от българските граждани, а участието на патриотите във властта се възприема сравнително безконфликтно и няма обществено очакване за съществени промени във властовата конфигурация. Критиката към управляващите явно е повече по отношение на съмнения в корупция, отколкото за участието на националисти в управлението.

Промените и оставките станаха основна част от политическия разговор. Така напоследък доби актуалност въпросът кое да е първо: „разследването или оставката“. 48% са съгласни, че когато се появят съмнения в корупция, е добре един управленец да подаде оставка, без да се чака разследване, доказателства и т.н. Други 48% обаче смятат, че когато се появят съмнения в корупция, е добре първо да се изчака разследване, доказателства и т.н. Данните ясно свидетелстват, че поне сред половината българи действа своеобразна „презумпция за виновност“ на политиците – в обществените очи те са виновни и без следствие, съд и пр. Затова и „бързите“ оставки съответстват на обществените очаквания.