Като част от здравната реформа Министерството на здравеопазването, Лекарският съюз и Здравната каса обмислят от април догодина заплащането на болниците да се изчислява чрез коефициент и по методика, различна за всяка от тях.

Така натоварените болници с голям брой пациенти, тези за комплексно лечение и по-голям брой клинични пътеки, както и лечебните заведения с по-добра апаратура ще разполагат с повече пари за лечение.

Крайната цел на този вид финансиране е да спре нерегламентираното доплащане от пациентите, както и надписването на неизвършени от болниците медицински дейности.

Проектът за промени бе представен на форум "Власт, лекари и пациенти - заедно в реформата".

Според здравния министър д-р Петър Москов финансирането на болниците не бива да продължава по досегашния начин, защото той не отчита характеристиките на болниците. Така болници с малко договорени клинични пътеки и ниска използваемост на леглата получават същите средства, колкото големи лечебни заведения, оказващи и спешна помощ.

"Сега този начин облагодетелства едни и кара грубо казано да гълтат вода големите структуроопределящи болници”, изтъкна Москов и допълни:  "Това е престъпно спрямо добре работещите болнични структури".

Москов е категоричен, "нужна е реална методика за ясно остойностяване на всеки преминал през болницата пациент" и  допълни, че по тази тема се водят конструктивни разговори и с Българския лекарски съюз.

"Ако се запази сегашният начин на доставка на услугата здраве, ще растат разходите, които трябва да се отделят за здраве", смята министър Москов.

Според него до 5 г. трябва да се вземат тежки решения - или да се запази системата по този начин и да се увеличава здравната вноска всяка година, или трябва друг вид данък да бъде увеличен.

Министърът се противопостави и на твърдения, че въвеждането на задължителната здравна карта е администриране и не е подчинено на нуждите на здравната система.

"Реалната нужда от болнични легла в страната е 26 095, а те в момента са 48 600. Част от тях ще бъдат трансформирани в легла за продължително лечение", обясни Москов.

От Асоциацията на частните болници одобряват създаването на коефициент за определяне на различни бюджети на болниците според тяхната компетентност.
Според д-р Явор Дренски най-важно е какъв тип пациенти лекува болницата като обем и тежест, предаде БНР.

Заместник-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков заяви, че предлаганият тип бюджетиране трябва да намали плащанията на пациентите „под масата“. Ако се установи доплащане, ще има съответни санкции, увери Пенков.

Москов остава зад идеята си за въвеждане на данък „вредни храни”.  Подкрепи го и премиерът Бойко Борисов.

"Този, който пие ракия, пуши цигара, яде сланина и не желае да има хранителни навици, трябва ли други да му платят лечението? Да пие в определени граници, колкото казва медицината. Това е първопричината да сме на първо място по брой на инфаркти и инсулти. Това е начинът, по който ние живеем”, каза на здравния форум премиерът.

Междувременно парламентът прие бюджета на НЗОК за 2016 г., който ще е с балансирано салдо. За здраве ще бъдат отпуснати 3.2 млрд лв., а вноската се запазва 8%.

АНКЕТА: Одобрявате ли работата на министър Петър Москов?