Живял над 100 години (250 или 251 - 356-а), Свети преподобни Антоний Велики е запомнен преди всичко с монашески подвиг, с продължително и тежко отшелничество в египетската пустиня.

Той е сред родоначалниците на подвижничеството, на посветилите себе си изцяло в служение на Бога.

Житията му го описват като син на заможни родители, който рано се е отдал на сурови лишения в преследване на духовно съвършенство. Така преживял много – болка и студ, глад и страх, и най-трудното – изкушения.

Постигайки душевен мир, Антоний става старец – отец на множество монаси, проповедник. Той получил и даровете на чудотворство и на прозорливост, лекувал болни и прогонвал бесове, все в името на Бога.

Но, както е с повечето православни празници в България, в Антоновден са вплетени предхристиянски и дори откровено магически представи, вярвания и ритуали.

Българският св. Антон е загадъчна фигура, противоречива, че и плашеща.

В традиционните вярвания у нас светецът е покровител (може би по-скоро господар) на чумата и изобщо на болестите *. Затова на места денят му е познат като Лелинден, от „леля”, дума, използвана, за да не чуе името си онази страшна болест.

Много поколения българи тясно са свързвали светците Антоний и Атанас. Вторият е честван на 18 януари, ден, смятан за пръв ранен предвестник на лятото.

В народните представи тези светци са двама братя ковачи. Понякога празниците им се означават с общото название „сладки и медени” (Поповско).

Записани са и поверия, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия ден тръгват по хората. Не е чудно, че заради „повелителя на болестите” обредните действия са преди всичко за здраве в дома и наоколо.

Жените например месят и раздават намазани с мед пресни питки. В Разградско две питки давали на съседи, а трета оставяли на тавана, за да залъжат „лелята” или „бОлята”.

Днес имен ден празнуват Антон (Антони), Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, но също и Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка. Нека да им е честит, да им е живо името и те да бъдат живи и здрави!

- - -
* „Българска митология”, енциклопедичен речник, С. 2006