Агенция Ройтерс припомня някои факти за епидемията, цитирани от БТА.

- Предполагаемият източник на Ебола са горските прилепи. Вирусът е открит за първи път през 1976 г. в днешна Демократична република Конго.

- Болестта се пренася от диви животни. Между хората вирусът се предава чрез пряк контакт до телесни секрети (пот, кръв, лимфа, слюнка, урина, семенна течност, фекалии). Здравните работници в Западна Африка са сред най-тежко засегнатите от епидемията категории от населението.

- Симптомите на Ебола обикновено се появяват между втория и 21-ия ден след заразяването, което означава, че има значителен период, през който заразен човек може да не знае, че е болен, и да пътува. Смята се обаче, че такива хора могат да предават заразата, едва когато симптомите започнат да се проявяват.

Симптомите са като при грип - главоболие, диария, повръщане, обща отпадналост, възпалено гърло, мускулни и ставни болки. По-късно започват треска от висока температура, бъбречни и чернодробни кризи и вътрешни и външни кръвоизливи. Изследванията показват ниски нива на белите кръвни телца и повишено съдържание на чернодробни ензими в кръвта.

- Няма ваксина срещу Ебола. При предишни епидемии смъртността достигна до 90 процента. Ебола причинява треска, болежки като при грип, кръвоизливи, повръщане и диария.

- Фармацевтичните компании работят по експериментални ваксини и антивирусни лекарства.

- Възстановяването от Ебола зависи от отговора на имунната система на съответния пациент. Хората, които се възстановяват от инфекцията, развиват антитела, които се запазват най-малко 10 години.

- Центровете за контрол и превенция на болестите в САЩ са изчислили, че е възможно броят на заразените хора да достигне 1,4 милиона до началото на следващата година, без сериозна глобална намеса за сдържане на вируса.


АНКЕТА: Знаете ли достатъчно за опасността от Ебола?