Ако от догодина минималната работна заплата стане 460 лева, както предвижда средносрочната програма на финансовото министерство, за висшисти тя трябва да е 690 лева, уточни лидерът на КНСБ Пламен Димитров, цитиран от БНР.

Няма минимален осигурителен доход по-малък от 700 лева. И сега бизнесът плаща масово на хората с висше образование толкова поне. Не би трябвало да има против въвеждането на този принцип, коментира той.

Лидерът на КНСБ предложи идеята си още в началото на годината, но срещна съпротива от работодателите.

Димитров обаче смята, че така ще бъдат задържани младите образовани хора в страната, а и "ще разберат, че има смисъл да учат, за да работят".

2226 лв. са необходимите средства за покриване на разходите за храна, жилище, здравеопазване, образование, транспорт и почивка за четиричленно домакинство, включващо двама родители и две деца в края на юни, съобщиха още от КНСБ. Средно на един човек издръжката на живота достига до 556,55 лв.

Според изследване на КНСБ доходите на 78% от домакинствата са недостатъчни, за да покрият средната сума за издръжка на живота.

Повече от 4 милиона души живеят с месечен доход до 420 лева, колкото в момента е минималната работна заплата. Това е близо 60% от населението.

Доходите в България са много ниски, заради което крайното потребление остава свито. Също така безработицата намалява, но голяма част от тази тенденция се обяснява с големия брой заминаващи за чужбина висококвалифицирани кадри, сочи проучването на КНСБ.

Делът на нископлатените работници се увеличава спрямо миналата година. Не се увеличават заплатите им и през второто тримесечие на годината, отчетоха още от КНСБ.

Дефлацията ще се задържи

Близо вече три години икономиката на страната не е преодоляла устойчиво дефлационните процеси. Започнали от август 2013 г. с изключение на кратки прекъсвания през 2015 г., от началото на настоящата година дефлацията отново се завръща, макар със затихващи темпове, регистрирани през последното тримесечие, добавят от КНСБ.

Основните причини за забавянето на дефлацията, от една страна, продължават да са административно регулираните цени, както и сезонният фактор при хранителните продукти. От друга страна, силно влияние за задържане на дефлацията имат външните фактори като цени на петрола, които през последното тримесечие регистрират на международните борси повишение, а оттам и на вътрешните цени на бензина и горивата, уточняват от КНСБ.

Очакванията са, че дефлацията ще се задържи през цялата година и няма да се потвърди средносрочната бюджетна прогноза на МФ за възстановяване на инфлацията.