Тази седмица Министерството на образованието обяви нови правила за прием в първи клас, след като съдът отмени предишните и Столична община предложи уседналост. Според тях с най-голям шанс за записване ще са децата, чиито родители живеят в района на училището поне от 3 години.

Така освен в политиката, уседналостта добива важна роля и в битката за прием в първи клас.

До въвеждане на 3-годишната уседналост се стигна след като родители се възползваха от доста лекия режим у нас за смяна на настоящия адрес и подадоха документи с фиктивни адреси в района на желаното от тях училище. Това обаче предизвика остро недоволство от страна на ощетените родители, които от години живеят в района на "звездното" училище, но децата им се оказаха извън списъка на приетите или влязоха едва в резервите.

Досега опитите за въвеждане на каквито и да било критерии за справедлив прием на децата в първи клас не са се увенчавали с успех.

Решението е в гарантирането на качествено образование навсякъде, така че родителите да имат доверие не просто в конкретни учебни заведения, а в цялата система. Това обаче е все още в сферата на пожеланията.

Въпросът е дали сегашната промяна е по-добра и по-справедлива от предходните? Дир.бг потърси отговор от популярния директор на 119-о СОУ в София и бивш зам.-министър на образованието Диян Статамов:

- Всъщност това са правилата, които в по-големите училища са използвани преди последната календарна година, където уседналостта беше основният и най-важен критерий. Уседналостта е нещо, което е много важно за страни като нашата, където миграцията от един град към друг е много съществена.

Аз управлявам училище, което има този проблем в записването от последните 7-8 г., имаме наплив на много ученици и поради тази причина уседналостта беше най-значимия и важен фактор за справедливото отсяване на хора, които имат желание да си запишат децата.

Дали това ще бъде по-справедливо или не, аз не мога да кажа, но в почти всички големи страни, където има наплив към определени учебни заведения, близостта до учебното заведение е водещия фактор за записването на децата.

- МОН предвижда задължителна предучилищна подготовка да обхваща и децата на 4 г. Какъв е вашият коментар? Общините ще имат ли капацитет за това?

- По-миналата година беше въведено задължително 5-годишно предучилищно образование. Сега идва ред на 4-годишните. Съвсем естествено е, че това няма как да стане изведнъж.

Най-голямо затруднение би могло да има в столицата, в Пловдив и във Варна, в по-големите населени места. София вече изяви пълна готовност това да се случи.

Но е изключително важно 4-годишните деца постепенно да влязат в детските градини в задължителен вариант. Причината в този случай е особено в населените места, където има от т. нар. уязвими групи. Имаме в цялата страна различни групи от хора, които не знаят книжовен български език. Ако до 7 години бъдат изпуснати, да не овладеят елементарните навици да говорят на български език, след това е късно.

Но не бива да се разделя страната на тук трябва да бъде така, а там трябва да бъдат на еди-колко-си години. За всички деца е важно да се социализират максимално рано.

По-възрастното поколение прекрасно знае, че по-малките деца тръгваха на ясла, след това на детска градина и въпреки че липсваше елемента задължително, всички ходехме на детски градини и на ясли. Съвсем естествено това даваше възможност за овладяване отрано на правилата на говорене на български език, по-дълго време да се комуникира на български език и да се чува родната реч, за да не се забравя. Защото този проблем, който съществува в семействата, където се говори немайчин български език, естествено е, че детето като се прибере вкъщи, говори на своя майчин език. Естествено в това няма нищо лошо. Но когато влезе в детската градина на 6 г. и в училището на 7 г., в главата му е толкова объркано кой език всъщност трябва да използва, ситуацията става много сериозна и проблемна.

- МОН предвижда и промени за решаване на кризата с кадри на учители в системата. Например, учителите след пенсионна възраст да могат да продължат да преподават, докато се натрупа необходимия състав от нови кадри. Това ще реши ли проблема с недостига на кадри в училищата?

- Това е една от добрите възможности, защото за много от учителите в момента не е вътрешно желание да се пенсионират веднага след като навършат пенсионна възраст. А позволяването на тази възможност, особено за тези учители, които са добри за самото училище, важни за самата образователна институция, е много важно да го има като възможност. Но това е съвсем краткосрочна възможност.

Онова, което се прави на национално ниво от няколко години, включително и във времето, когато бях заместник-министър, е, че специалността "Педагогика" и подобните специалности, са в групите на защитените, важните и приоритетните за висшето образование. В такъв смисъл, че студентите трудно избират тези специалности, не са им в техния приоритет и точно в тази посока от 2 години се работи, да се дават малко по-добри, малко по-високи стипендии и да се осигурява една по-добра възможност за хората, които желаят да учат тази специалност.

Т.е. висшето образование и тези специалности е важно да започнат да бъдат използвани като по-съществени и по-приоритетни. Естествено учебните планове и учебното съдържание трябва да се актуализират съобразно времето, в което сега живеем, а не в началото на 2000 година, тъй като много съществено се промениха поколенията.

И не на последно място това е промяната на заплата на учителите, което определено ще доведе до засилен интерес на различни групи хора - било на завършващи сега студенти, било на хора, които работят сега в други сфери и биха се насочили към учителската професия.

Хубаво е, че има такъв тренд към повишаване на заплатите от последните 2 години. Прекрасно е, че и от 1 септември ще има ново 15-процентно увеличение на заплатите, което правителството гарантира и дава много добър тласък на учителската професия да бъде важна и значима за страната ни.

Тези три фактори са много важни да вървят ръка за ръка.