Причината за отпадналата точка е неспазена процедура, обясни вицепремиерът Валери Симеонов. Ще трябва да отпадне, тъй като не е гледано на комисия. Вината е изцяло в секретариата, каза вицепремиерът.

В тристранния съвет се разгледаха промените, които трябва да ограничат случаите на неплащането на заплати. Бизнесът възрази срещу подготвените промени, но вицепремиерът Валери Симеонов смята че е необходима по-голяма строгост на закона.

С предвидените промени се цели да се засилят контролните функции на ГИТ, като се предоставят правомощия на инспекцията да прави проверки по повод изплащането на трудови възнаграждения и след прекратяване на трудовите правоотношения и да дава задължителни предписания в тази насока.

Предвидено е и изрично регламентиране на срок, с който работодателят да е обвързан и да е задължен да изплати обезщетенията, дължими на работниците и служителите му , като се дължи и законната лихва при неизпълнение.

С предвиденото изменение на ГПК се предвижда възможността работниците да могат бързо и лесно да искат въз основа на влезли в сила предписания на ГИТ издаване на заповед за незабавно изпълнение. Така те ще бъдат улеснени да търсят от неиздължилия се към тях работодател съответните признати и начислени възнаграждения, без да се налага да водят съдебни дела за установяване на размера на дължимото.

В проекта се предлага също работодатели, които дължат възнаграждения и обезщетения на работниците си, да не могат да участват в процедури по обществени поръчки като изпълнители и подизпълнители.

Законопроектът предоставя допълнителни възможности за работещите да получават вземанията си от Фонда за гарантиране на вземанията на работници и служители, като в него се предвижда увеличение на срока за подаване на заявление за получаването им от Фонда и периода между прекратяване на трудовото правоотношение и вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя.

Работодателите не подкрепят голяма част от заложените в законопроекта промени. Синдикатите застават зад законопроекта, но смятат, че за да се решат цялостно промените са необходими по-решителни действия - такива, каквито са заложени в първоначалните предложения за промени на КНСБ и на омбудсмана Мая Манолова.

Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал обяви, че неизплатените заплати са 30 милиона лева годишно на фона на изплащани 30 милиарда и с промените ще се накажат всички заради единици от бизнеса: Тенденцията е към намаляване, а не към увеличаване на тези отрицателни явления.

Според работодателите, ако фирмите с дълговете не участват в обществени поръчки, ще пострада работника: Ако работникът съзнава, че участието в тази обществена поръчка, което се забранява, е единствената възможност да му се платят възнагражденията и е съгласен работодателят да бъде допуснат до изпълнението, тогава кой има интерес да спре същия този работодател?, попитаха работодателите.

Според Велев лечението на тези проблеми е с навременна реакция на синдикати и контролни органи, а не със законодателни решения, които могат да доведат до източване на Фонда за гарантирани вземания на работниците и служителите.

Вицепремиерът Валери Симеонов не се съгласи, че проблемът е маловажен, и попита:

Как бихте обяснили на един-единствен човек, който не си е получил заплатата, а той трябва да храни деца и така нататък и да чака да минат две години, за да си получи примерно възнаграждение за два-три месеца? Той просто е заминал. Умрял е от глад.

Вицепрезидентът на КТ “Подкрепа“ Йоанис Партаниодис поясни колко души са засегнати: През призмата на минималната работна заплата става дума за 60 000 човека в рамките на годината.