Проектът на Министерски съвет регламентира участието и на въоръжените сили в предотвратяване на тероризъм, като е предвидено военните да имат и полицейски правомощия. Те ще могат да използват сила срещу граждани при противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане и при задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива.

В закона е записано, че по отношение на лице, за което са налице данни, от които може да се направи обосновано предположение, че е свързано с подготовката на тероризъм, може да се прилагат превантивни мерки.

Те са забрана за промяна на местоживеенето без разрешение, забрана за напускане на страната без разрешение, забрана за посещаване на определени места, райони и обекти без разрешение, забрана за напускане на определено населено място без разрешение, забрана за осъществяване на контакт с определени лица без разрешение, периодично явяване в районно управление на МВР и подписване пред полицейски служител, отнемане на паспорти или заместващи ги документи и забрана за издаване на нови.

Ще има и административни санкции на хората, които не изпълняват разпорежданията на органите на реда. Те ще се наказват с глоба от 500 до 2000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв., ако деянието им не подлежи на по-тежко наказание.

Законът ограничава някои граждански свободи в случай на терористична атака, но предвижда също обезщетяване на физическите и юридическите лица при реално причинени имуществени вреди.

Вътрешният министър ще има правомощията да обявява три нива на заплаха:

- „Трето ниво”, при което има налична информация и събития, които предполагат оценка за ниска вероятност за извършване на терористичен акт.

- „Второ ниво” - когато има значителен брой елементи на заплаха в страната или в непосредствено съседство и е налице реален риск от извършване на терористичен акт.

- „Първо ниво” - всички елементи на заплаха са налични в страната или в непосредствено съседство и е налице висок риск от извършване на терористичен акт.

Законопроектът отразява значимостта на заплаха от тероризъм у нас, заяви от трибуната министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова.

При извършване на терористичен акт, от което са настъпили смърт или увреждане на здравето на мнозина, имуществени вреди или вреди за икономиката в особено големи размери, или значителни последици за околната среда, свързани със замърсяване на почвата, водата или въздуха с химически, биологически или радиоактивни вещества и материали, на цялата или на част от територията на страната може да се обяви извънредно положение, предвижда още законът.

В него е записано още, че се разрешава и използването на Специални разузнавателни средства при дейности за защита на националната сигурност, които да се използват за срок до 2 години, а не както беше досега за 6 месеца. Освен това ще може при необходимост срокът да се увеличи от 12 месеца на 3 години.

Предвидено е и ограничение на възможността броят на СИМ картите, които могат да бъдат регистрирани на името на едно лице, да е 10.

"Крайната цел на противодействие на тероризма е защитата на основните права, това искам да отбележа, по специално правото на живот и правото на физическа и психическа неприкосновеност, за да се създаде национална система за реагиране. При заплаха от тероризъм се предвижда приемане от МС на национален план за противодействие на тероризма. Това означава държавното управление да се ангажира с изпълнението на този закон", каза още Бъчварова, цитирана от БНР.

Дебатите

Парламентарните групи като цяло подкрепиха промените, но от БСП заявиха, че ще се въздържат, като ще направят предложение между двете четения.

Възможностите за издевателство върху личния живот на хората чрез следене и задържане трябва да бъдат намалени до минимум, заяви по време на дебатите Атанас Мерджанов.

„Правото и законите са безпомощни пред радикализацията. В сблъсъка между свободния свят и тероризма не може да се допусне свободният свят да изчезне. Законодателството в лицето на хората винаги изглежда недостатъчно”, допълни той.

По думите му този закон има смисъл, ако е насочен към превенцията.

Съпредседателят на ПГ на ПФ Красимир Каракачанов обаче заяви, че процесите в Турция показват, че един подобен законопроект е необходим. Той изтъкна, че повечето държави са започнали да правят подобни закони едва след като бяха нападнати от тероризъм.

Според него обаче само с един закон няма как да бъде решен проблемът.

„Истината е, че ако не започнем с промени в образователната система, в която да образоваме децата на патриотизъм, след това факторите чужди държави да се бъркат в работата на България - ще проличи, че не сме свършили нищо”, допълни лидерът на ВМРО.

Той подчерта, че предпочита да има служители на МВР, превишили правомощията си, отколкото да види терористични актове в страната, както и че няма нищо притесняващо армията да участва в мерки срещу тероризма.

Слабост е, че само със сила тероризмът не се възпира, нуждаем се от международна дипломация, което не е предмет на този закон, заяви по време на дебатите депутатът от АБВ ген. Михо Михов, който е бивш шеф на Генщаба на армията. Все пак той подчерта, че подкрепят закона, защото поемат отговорността да бранят цивилизацията и българския народ, защото е превенция и така се активира Българската армия.

От ДПС също заявиха, че подкрепят закона, но имат забележки, тъй като трябва да има баланс между правата на гражданите и службите за сигурност.