Първоначално предложението на правителството те да декларират членство в неформални организации, като масоните например, беше отхвърлено. "За" гласуваха едва 43 народни представители, "против" бяха 31, а 39 се въздържаха.

След почивка и ново гласуване на подобно предложение от ГЕРБ обаче, със 140 гласа "за", депутатите приеха магистратите да обявяват участие в тайни и/или формални и неформални организации. Така всеки съдия, прокурор и следовател, членовете на ВСС и други ще трябва да декларира в едномесечен срок от встъпването си в длъжност за всички свои дейности и членства в организации, юридически лица с нестопанска цел и в граждански дружества. При промяна те отново трябва да подават декларация, като всички ще се пазят в регистър.

Ако се докаже, че тази организация може да доведе до дейности, които накърняват независимостта на магистрата, то това е основание за неговото отстраняване, заяви от трибуната на НС министърът на правосъдието Екатерина Захариева. Тя допълни, че може да се помисли изискването да се въведе и за министри, зам.-министри и депутати.

Преди гласуването Съюзът на съдиите, Българската съдийска асоциация и Асоциацията на прокурорите излязоха с общо обръщение към Народното събрание да не подкрепя предложението, одобрено от правната комисия. Според тях това е "недопустима" намеса в конституционното им право на свободно сдружаване.

По време на дебатите обаче депутатът от РБ Петър Славов защити поправката.

"Представете си какво се случва в едно заседание, в което съдията членува в една такава организация, прокурорът също и подсъдимият също. Ще се правораздава в абсурдна ситуация", мотивира се той.

Методи Андреев от ГЕРБ пък направи сравнение на членството в тайни организации с това в Държавна сигурност и подчерта, че това не са обикновени ловни дружинки, в каквато членувал и той.

"Ясно е на всички нас, че в съдебната власт има две основни множества от хора, които влияят върху нейната дейност. Едното беше класическата зависимост от службите на бившата комунистическа държава. Новото множество се изразява в персонифицирани и неперсонифицирани организации. Групата на масоните, заедно с тази на бившите ченгета, представляват едно множество. Щафетата беше предадена на другата, по-актуалната, по-"демократичната" зависимост", заяви бившият шеф на Комисията по досиетата.

Според Андреев проблемът не е в членството в определена ложа, защото "масонството е благородна дейност", но само там където има върховенство на закона, но България то не било истинско.

Членството в организации, които поставят в зависимост магистрат, е недопустимо, каза и Четин Казак от ДПС. Той предложи да отпадне определението „персонифицирани и неперсонифицирани организации с нестопанска цел“. Според него, ако магистрат членува в подобна организация, това трябва да бъде оповестено и да поиска отвод на съответния прокурор или съдия. При такава ситуация може да се сезира ВСС, който да обяви несъвместимост, каза още той.

Трябва да сложим граница между дейността на съдебната власт и влиянията, които имат непубличен характер, отбеляза и Янаки Стоилов от БСП.

Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт пък заяви:

"На всички ни е ясно, че има тайни общества, които се ръководят от неясни правила и вършат пъклени дела. Предполагам, че сте чували за един съд, който се нарича Мешере. Знае ли някой този съд да е регистриран, кои са неговите членове? Ето това е една тайна организация".

След първото гласуване лидерът на ДСБ Радан Кънев заяви, че не може най-висшата власт в едно републиканско общество да се управлява с неофициални тайни зависимости.

"Не е въпросът в това какви са българските масони и че те са едни впиянчени ченгета, които си играят на рицари и се обличат в чаршафи. Огромен проблем, не хипотетичен, е, че част от тези облечени с чаршафи ченгета осъществяват нерегламентирани контакти по между си на ниво адвокат-прокурор, адвокат-съдия и съдия-прокурор и така се появяват извънреден брой необективни съдебни решения и прокурорски постановления", заяви още Кънев.

Сигнали срещу магистрати - само с ЕГН

По предложение на ПФ, без дебати, депутатите приеха сигналите за корупция срещу магистрати да включват задължително ЕГН на този, който ги подава. Човекът също така трябва да посочи адрес, телефон, факс, личен подпис и електронна поща, ако има такава.

По предложение на ГЕРБ пък беше решено още хората, които сигнализират съдебния инспекторат за нередности в системата, да носят отговорност, ако подадената информация се окаже невярна. Правосъдното министерство предлагаше те да не носят отговорност.

С други промени НС даде възможност на гражданите, неправителствените организации и институтите да могат да задават писмени въпроси чрез депутатите или членовете на ВСС при обсъждането на доклада за дейността на прокуратурата и разследващите органи.

Пленумът на ВСС ще изгражда и поддържа единен портал за електронно правосъдие, записа още парламентът.

Вчера депутатите решиха магистратите да не получават кариерни "бонуси" и да бъдат проверявани за конфликт на интереси, но увеличиха правата на съдиите.

Съдия, прокурор или следовател, който не подаде в срок декларация пред Инспектората към ВСС за имущество и конфликт на интереси, се наказва с глоба в размер от 300 до 3000 лв., а при повторно нарушени - от 600 до 6000 лева, допълниха те днес.

Така депутатите приеха окончателно за два дни промените в съдебния закон.