С една от промените се дава възможност в случай на издирване на лице при поискване от компетентни органи предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, да предоставят достъп до съхраняваните данни, предаде БТА.

По силата на закона данните се съхраняват за срок от 6 месеца за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления.

С приетите промени се дава възможност тези данни да служат още и за "издирване на лица, за които може да се направи обосновано предположение, че са станали или могат да станат жертва на тежко престъпление".

Според Красимир Янков от "БСП лява България" това е първа стъпка към ограничаване на свободата на гражданите и дава възможност за полицейска злоупотреба.

Димитър Лазаров от ГЕРБ отговори, че в закона ясно е записано, че разрешението за достъп до данните се дава от съда. По думите му целта на промените е при издирване на лица да може да се установи последната им локация.

Петър Славов от Реформаторския блок заяви, че не му харесват новите текстове, защото могат да послужат и за користни цели. Той препоръча на колегите си да ги ревизират между двете четения на законопроекта.

Зам.-министърът на вътрешните работи Красимир Ципов подчерта, че искането на компетентните органи за достъп до данните трябва да е мотивирано, да съдържа правното основание, фактите и обстоятелствата, обосноваващи целта.

Важен момент е, че право до този достъп се осъществява след разрешение на председателя на районния съд, обясни Ципов. Разпореждането на този достъп също трябва да е мотивирано, допълни той.

По думите му искането за достъп до данни за издирването на лица ще става в случаите, когато за тези лица има постъпил сигнал.

"Въобще не трябва да се говори за полицейски произвол, след като става въпрос за мотивирано искане и мотивирано разрешение от съда", подчерта Ципов.

Другите промени в Закона за електронните съобщения са свързани с регламенти на Европейския парламент по отношение на роуминга и достъпа до интернет.