Преди дни стана ясно, че Министерството на финансите предлага промени в Кодекса за социално осигуряване, според които бъдещите втори пенсии от частните фондове да са пожизнени, но да се изплащат от общ пул, а не от индивидуалните партиди на осигурените. Така те няма да могат да се наследяват. Според министър Владислав Горанов без този пул може да се окаже, че онези, които живеят по-дълго, може да изчерпят спестяванията си.

Пенсионните дружества обаче остро възразяват срещу промените, според които парите за втора пенсия ще отиват в единен пул, пенсията ще се изплаща пожизнено и няма да се унаследява.

"Промените трябва да бъдат обсъдени широко, поне шест месеца, от редица експерти, да се изчакат и стрестестовете за частните пенсионни фондове, които трябва да бъдат в края на декември, и тогава, като се анализират резултатите, да се правят поправки в една или друга посока", обясни пред журналисти в централата на ДСБ Гроздан Караджов.

Според него задоволителното решение е повишаване на процентите към универсалните фондове и по-малък процент за НОИ. Стрестестовете трябва да покажат дали между фондовете има и гнили ябълки и да се променя тогава законът, коментира още депутатът.

Колегата му Мартин Димитров и икономистът Георги Ганев пък смятат, че това, което сега министърът на финансите лансира, е национализация и нарушение на конституцията, определяща правото на хората да се разпореждат със собствеността си. Бързането в момента с ремонта на КСО между празници и зад гърба на министъра на социалната политика будело редица съмнения у тъмносините, още повече, че първите пенсии по тази система ще се изплащат през 2022-23 година.

Сред съмненията на представителите на гражданската квота било, че целта може да е намаляване на цената на пазара на частните дружества, така че едно от най-големите да бъде продадено евтино на определен кандидат-купувач. Това е криминалната страна, обяви Караджов, но отказа да назове кой е купувачът и кое е дружеството.

Ефектът от тези промени щял да бъде и да се държат хората в страх, за да могат да гласуват по определен начин или пък да побързат да си прехвърлят парите към НОИ.

Това вероятно е и друга цел на Горанов - да спаси държавното осигуряване, което е в хроничен недоимък на средства, и положението в НОИ да бъдат оздравено от парите на частните фондове, според Караджов. След КТБ, посочи той, това може би ще е най-голямата кражба на средства, ако промените се приемат в НС, допълни той.

"Ако позволим здравата глава да понесе тегобите на заболялата, средствата от частните фондове ще утекат по същия начин, както досега те бяха управлявани в НОИ, т. е ще бъдат изхарчени", заявиха Димитров, Ганев и Караджов.

Нямало ясни разчети, нямало оценка на въздействието от такъв законопроект, както и министърът на финансите не казвал дали и с колко, ако се приеме неговият вариант, ще "скочат" пенсиите, казаха те.

Според Димитров се прави опит парите в частните дружества да се използват за пожизнена пенсия, а не да се наследяват.

От гражданската квота обаче предлагат, тъй като това са частни средства, хората да решават дали искат пожизнена пенсия, пенсия за няколко години, но най-вече да може да се наследява партидата, а не тя да отива в общ фонд на държавата.

"ГЕРБ и техните министри на финансите имат маниакална нужда да сложат ръка върху пенсионните фондове - в универсалните има вече над 7 млрд. лв. натрупани пари, в професионалните - над 8 млрд. лв.", добави Ганев.