Заместник-министърът на правосъдието Вергиния Мичева съобщи пред журналисти в МС, че приетото решение проектозаконът да бъде внесен в Народното събрание е в изпълнение на международен ангажимент на България по Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана от българския парламент през 2012 г., предаде БТА.

В отговор на въпрос заместник-министърът информира, че по данни на съдилищата, около 7000 души през последните години са под запрещение и допълни, че няма отделен регистър за тази група хора. За тях съдът ще преразгледа делата им в следващите няколко години, като новият закон ще влезе в сила една година след публикуването му в "Държавен вестник".

Кметовете на общините, които в момента са органът по настойничество и попечителство, трябва да предявят исковете пред съда, за да се поиска преразглеждане на мерките за хората, които са под запрещение.

"В проектозакона е предвидено когато запрещението по силата на закона отпадне, отношенията между запретения и неговия настойник или попечител да бъдат уредени като съвместно вземане на решения, което означава, че двамата трябва едновременно да се явят пред съответния орган за извършване на правно действие", допълни Вергиния Мичева.

Заместник-министърът напомни, че срещу България има две осъдителни решения от Европейския съд по правата на човека за нарушаване на правата на хората с психични, ментални увреждания и има още едно висящо дело.

През 2014 г. Конституционният съд задължи парламента да приеме законодателство, което да отговаря на съвременните изисквания и да отмени запрещението.

Основната идея на новия законопроект е, че всички хора се раждат равни пред закона, дори и хората с ментални увреждания имат право да упражняват самостоятелно своите права.

С новия законопроект се дава възможност на хората с психични увреждания и деменция да получат подкрепа в области, в които не могат сами да се справят.

"Нашето разбиране е, че когато някой има нужда да извърши правно действие, тогава ще се намери доверено лице, определено и контролирано от съда, което да му помогне", каза Мичева.

Тя обясни, че за целта в законопроекта са предвидени два механизма - мерки за подкрепено вземане на решение и мерки в ситуация на риск.

Проектозаконът ще позволи на родители на деца с психически заболявания да могат да планират след смъртта си какво ще се случи с децата им.
Чрез него ще може да планираме, ако изпаднем в деменция, какво да ни се случи, което ще стане чрез подаването на предварителна декларация.

В законопроекта се уреждат и правата на хората в будна кома.

"Досега, ако някой изпадне в такова състояние, или го чакат да умре, или да се събуди", коментира зам.-министърът.

Той допълни, че се предвижда сериозна наказателна отговорност за лица, които злоупотребят с хора с психични, ментални или интелектуални увреждания.

Предвидено е наказанието за злоупотреба с доверие или за измамливи действие да е лишаване от свобода до осем години. Ще има и защитен механизъм, според който съдебните решения ще се вписват в регистър "Население", като всяко трето лице - банка, нотариуси, държавни институции, с право на достъп, ще имат вярна информация дали едно лице е в състояние на мерки за подкрепа или защита.

Предвижда се също на всеки две години съдът да може да преценява дали мерките за подкрепа са адекватни и дали трябва да бъдат продължени.