Целта на закона е да конкретизира случаите на задължителното използване на българския език, да "бди над чистотата" му и да изисква предпочитание на равностойния български еквивалент на чуждия термин. Освен това законът трябва да съблюдава за използването на българския език като средство за междуобщностни контакти, мотивирал се е Добрев, чието име съвпада с това на колегата му от БСП.

Прави впечатление обаче, че още в името на законопроекта е поставена погрешно запетая - „Закон за съхранение, чистотата при употреба и развитие на българския език“. Eзиковеди коментират, че запетайка би трябвало да бъде поставена, ако формулировката беше с изброяване "Закон за съхранението, чистота при употреба и развитието на българския език..."

В текста също има немалко грешки (вижте в галерията).

Например "република" България е изписано с малка буква в целия проект.

В член 5 пък са сбъркани няколко пълни члена:

„Изучаването на български език, обемът и съдържанието на учебните програми се регламентира от Законът за предучилищното и училищното образование, и Законът за висшето образование, включително чрез разпоредби и подзаконови нормативни актове на МОН“.

В друго изречение липсва пълен член - „Закона описва структурата и дейността на регулаторния езиков орган – съвет за български език…“.

Депутатът от ГЕРБ е обяснил, че е написал обобщение на проектите, внесени в Народното събрание от Гинчо Павлов – 1994 г. и 1995 г., Александър Пиндиков – 1998 г., Драгомир Шопов – 1998 г., Любен Корнезов – 1999 г. и 2011 г., Станчо Тодоров – 2005 г., Огнян Стоичков и проф. Станислав Станилов – 2011 г.

„Сегашният му вариант е работа на Съюза на българските писатели – 1913, редактиран от проф. Банко Банков и с мое участие. Закона е заимствал полезни идеи от законите за използване на езика във Франция (Закона "Тюбон" от 1993 г.), Словакия, Норвегия, Швейцария, Франция…“, е уточнил депутатът от ГЕРБ, който е лекар и бивш зам.-министър на образованието.

Цялото предложение може да бъде прочетено на сайта на парламента.