Последните 70-те години добавиха нова работа на учените. Колкото повече информация добиват, толкова повече се увеличават загадките, които не могат да бъдат обяснени.

Загадката на Foo Fighters


Първоначално измислен от 415-та въздушна ескадрила за докладване на НЛО по време на войната, официално се превръща във военен термин през ноември 1944 г. Прилага се също за всеки загадъчен въздушен феномен – като странни обекти, прелитащи край самолетите.

Военните от Западните сили често предполагат, че тези феномени са тайни нацистки оръжия, използвани за шпионаж или полагане на някакви взривни устройства близо до съюзническите бази. Научен изследователски екип е свикан през януари 1953 г., за да се определи какво точно са тези НЛО - и дава някои резултати, макар и неокончателни. Те стигат до извода, че едно от вероятните обяснения е огънят на св. Елмо – метеорологичен феномен, при който силно електрическо поле в атмосферата осветява обекти и ги прави да приличат на светещи топки. Друга теория е кълбовидна мълния. Авторът Ренато Веско е убеден, че наистина става въпрос за нацистко секретно оръжие и твърди, че феноменът е бил резултат от изстрелвана от земята автоматично насочвана ракета, наречена Fuerball, макар това да не е доказано.

Съдбата на Раул Валенберг


Раул Густаф Валенберг е считан за хуманитарен герой на Втората световна война – спасява 60 000 евреи от окупираната Унгария по време на Холокоста, като им дава фалшиви паспорти, храна и болнични грижи. 2/10 Но когато руснаците напредват, „освобождавайки“ региона страна по страна, шведският бизнесмен е арестуван от Червената армия при обсадата на Будапеща по подозрения в шпионаж. Макар руснаците да твърдят, че Валенберг е умрял в килия в затвор Лубянка на 17 юли 1947г, това звучи не особено убедително.

„Докладвам, че затворник Валенберг, добре известен ви, умря внезапно в килията си миналата нощ, вероятно в резултат от инфаркт. Съобразно инструкциите, които ми дадохте, лично да се грижа за Валенберг, изисквам разрешение да извършва аутопсия, за да определя причината за смъртта… Лично аз уведомих свещеника и той нареди тялото да бъде кремирано без аутопсия.“

Повечето остават скептично настроени към това обяснение и през 1991 г. руското правителство кара Вячеслав Никонов да разследва смъртта на Валенберг. Заключението му е, че шведът вероятно е бил екзекутиран в Лубянка през 1947г, вероятно чрез отрова C-2, която е изпробвана от съветските тайни служби по онова време и затова тялото е кремирано без аутопсия.

През следващите години се появяват различни други твърдения – като например, че Валенберг е застрелян през 1947г, че е отровен по друг начин, че е бил пребит до смърт. Най-странното обаче, различни затворници – чак до 1987г – твърдят, че са разговаряли с Валенберг, а някои вярват, че не е бил убит тогава, а е стоял зад решетките 40 години. Никоя от тези теории не предоставя причина за затварянето или убийството му, но вероятно е защото е считан за опасен за държавата – заради връзките си с американското разузнаване.

Изчезналият пилот от Пърл Харбър

Съществуват много разкази за „призрачни самолети“ през войната, но вероятно най- шантавият случай е с P-40, който се завръща на американска земя година след нападението на Пърл Харбър. На 8 декември 1942 г., радар засича неизвестен самолет, насочил се към американска земя от Япония – мнозина се опасяват, че японците нападат отново. За да разберат какво се случва, два самолета са изпратени да проверят и докладват, че това е P-40, който се е бил при защитата на Пърл Харбър година по-рано. Още по-странното е, че самолетът бил без колесници, надупчен от куршуми, а пилотът покрит с прясна кръв и наведен напред в кабината. След това пилотът помахал, моменти преди самолетът да се насочи към земята и да се разбие. Но когато разглеждат мястото на катастрофата, там не са открити никакви следи от пилот – само дневник, в който се твърди, че самолетът идва от остров Минданао, на 1300 мили в Тихия океан. Ако пилотът се е разбил на острова след Пърл Харбър, как тогава е оцелял цяла година, как самолетът е излетял без колесници, защо по пилота е имало прясна кръв и какво се е случило с тялото му?

Съкровищата на фелдмаршал Еврин Ромел

Прочутата Пустинна лисица почувствал близкия край на 3 октомври 1942 г., когато Осма армия на генерал Монтгомъри преминала в настъпление. Награбените по времето на северноафриканската кампания съкровища трябвало да бъдат спасявани. Ромел натоварил всичко на няколко надуваеми лодки, които трябвало да срещнат германска подводница в открито море. Но в Германия африканските ценности повече не се появили. Според една от версиите, командирът на подводницата потопил всичко в подводния грунд, близо до африканския бряг.

Според друга, Ромел дал на 4-ма СС шофьори шест стоманени кутии от муниции, съдържащи германско съкровище – включително 200 кг злато, сребро, скъпоценни камъни, картини и бижута – а те ги крили някъде в морето.

Макар никой да не знае местонахождението му, мнозина вярват, че се намира в една от многото подводни пещери край източния бряг на остров Корсика. Смята се, че стойността на съкровището е най-малко £20 милиона, като това е скромно изчисление.

Британски разследващи твърдят, че са открили шифър на гърба на снимка на германски войник с родилите си – и смятат, че това може да ги отведе до съкровището на Ромел. Координатите показват, че се намира близо до плаж Марана, което е на по-малко от миля от корсиканското пристанище Бастиа.

Кой предаде Анна Франк

Всеки знае трагичната история на Ане Франк – еврейката, която е заловена и убита в Берген-Белзен, но не и преди да напише дневник, докато се укрива в Амстердам,
който излиза наяве през юли 1945 г. От семейството й, само баща й, Ото Франк, оцелява.

Историците вече седем десетилетия се опитват да изяснят кой от близките е издал на офицерите от СС къде се крие Анна.

През годините са предлагани различни заподозрени, като най-често за виновен е посочван Вилхелм ван Маарен, който е стопанисвал къщата. Всички потенциални свидетели обаче са мъртви, включително нацисткият офицер, получил обаждането. Друг заподозрян е дългогодишният приятел на Ото Франк, Тони Алерс. Синът му, Антон, помага за създаването на автобиографията на Ото през 2002 г и признава, че именно баща му е предал семейството на Гестапо. Лена Хартог- ван Бладерен, чистачка, също може да е предала семейството, защото се е страхувала, че съпругът й ще бъде арестуван и е известно, че е свидетелствала, че евреи живеят в имота. Още повече, става ясно, че и други, работели в къщата на Ане Франк са знаели за семейството, което означава, че заподозрените са повече. Офицерът, приел обаждането, се самоубива веднага след капитулацията на Германия, така че няма солидно доказателство за това кой се е обадил.

“Камбаната” на нацистите


Оръжието Die Glocke – „Камбана“, разработил инженерът от Аненербе – Ханс Камлер. Странната конструкция била тествана близо до Бреслау. След това групата инженери се преместила в огромна подземна лаборатория. Следите от „Камбаната“ се появили през 1956 г., когато ЦРУ разсекретило някои документи. Според тях оръжието било реактор със съвършено неизвестна конструкция и било предназначено за установка за летящи чинии. Четири опитни апарата придобили американците. Този въпрос бил изследван от видния норвежки историк Гудрун Стенсен.

Битката за Лос Анджелис

Нощта на 25 февруари 1942 г. била запомнена от жителите на Лос Анджелис завинаги. Как може да се забрави сражението на службите за Противовъздушна отбрана с извънземни? Големи оранжеви сфери летели по целия бряг на Тихия океан, твърдят очевидци. Видели ги в Калвер-Сити и Санта-Моника. Срещу обектите над Лос Анджелис ПВО изстреляла 1500 снаряда.

Този инцидент се случва само три месеца след Пърл Харбър. По това време много погледи са насочени към Съединените щати, които са в повишена готовност.

Детайли за събитието: 

Снимка показва един обект, който лети над Лос Анджелис, а малките бели петна около него са взривове от снаряди на артилерията. Няколко радара откриват обект на около 200 км от Лос Анджелис След няколко минути противовъздушни батареи са в повишена готовност. Около 2: 20 ч. обектът е забелязан на радара на няколко километра от брега и е наредено затъмнение на града. Малко след 3:00 ч. обектът се появява точно над града и зенитните батерии откриват огън.  Около 1500 снаряди са изстреляни в небето, не над океана, а точно над града. Трима души са убити от осколките, а още трима умират от сърдечни атаки заради обстрела. Нанесени са сериозни щети.

Д-р Брус Макаби, експерт по фотографски анализ, смята, че обектите са били около 30 или повече метра в диаметър. Това събитие е наблюдавано от хиляди хора.

Скот Литълтън, професор по антропология в оставка, свидетелства за това събитие. „Ние двамата стояхме един до друг пред къщата в студената нощ и гледахме към небето. Самолетите, които чухме, не се виждаха, но вниманието ни беше привлечено от сребърна „буболечка“, както майка ми по-късно описа, и която ясно се виждаше в лъчите на светлината, насочени към нея. Въпреки че беше ясна нощ, не можеха да се разграничат други подробности, освен факта, че, когато за първи път го видяхме, обектът висеше неподвижно в небето. Неговата височина е трудно да се прецени, особено след всички тези години, но бих казал, че е била между 1200 и 2400 метра".

Шотландското пътешествие на Рудолф Хес

На 10 май 1941 г. вторият човек в Райха, заместникът на Хитлер в нацистката партия – Рудолф Хес, в униформата на капитан от Луфтвафе полетял във Великобритания с изтребителя Bf-110. На северния бряг на Обединеното кралство Хес скочил с парашут и изоставил самолета. Той пеша стигнал до замъка на херцог Хамилтън и поискал лична среща с Чърчил. Това било шок за всички. Хитлер веднага обявил Хес за луд, защото постъпката му нямала логическо обяснение. И досега не е известно по каква причина Хес извършил тази мисия и какво са обсъждали с британския премиер.

Изчезването на Звено 19

Легенди за Бермудския триъгълник се носят и до днес, но полет 19 на 5 декември 1945 г. е един от първите и най-известни случаи на изчезване близо до източния бряг на Флорида.
Пет торпедоносеца „Евенджър“ с опитни пилоти излетели от база на обикновена тренировъчна мисия. Двучасовият маршрут бил проверяван неведнъж, метеорологичната прогноза за цялото време на полета била прекрасна. Лейтенант Тейлър, който командвал звеното, летял на „Евенджър“ 2500 часа, но на връщане по странен начин се заблудил. Целият ден се водили разговори с него от базата. Пилотите не можели да намерят брега, след това връзката с тях прекъснала. Квадратът, където би могло да залети звеното, бил претърсван в продължение на няколко месеца. Никакви следи от 27-те мъже и от самолетите не са открили, откъдето се подхранва и теорията за Бермудския триъгълник.

Смъртта на Хитлер

Звучи фантастично, но Хитлер имал възможност да избяга. В деня на официалната смърт на фюрера – 1 май 1945 г., Берлин напуснала групировка немски танкове, които прикривали няколко мощни автомобила. Танковете били открити след един ден и били унищожени, а автомобилите изчезнали. Някои историци предполагат, че фюрерът инсценирал смъртта си и заминал за Хамбург, където били базирани няколко подводници от специалното подразделение „Конвоят на фюрера“. В края на май оттам към бреговете на Аржентина се отправила U-530. Екипажът се предал на войските на съюзниците, но не веднага. На борда не било открито нещо съществено – нито документи, нито бордов дневник и пр.

Фюрерският глобус

Това е глобус, специално направен за Адолф Хитлер – макар така и да не е открит. Направен е известен от Чарли Чаплин с дубликат във „Великият диктатор“. Хитлер поръчва поне два скъпи глобуса с дървени основи, които да бъдат произведени от фабрика Columbus – но онзи, който е държал в канцлерството, никога не е открит от съюзниците. Реплики и други нацистки глобуси съществуват – включително такива с дупки от руски куршуми, но глобусът на Хитлер е изгубен. Съветският началник на тайните служби Лаврентий Берия първи оглежда райхсканцеларията щом Червената армия превзема Берлин и е възможно глобусът да е занесен в щабквартирата на КГБ в Лубянка. Може все още да е там, но от КГБ (днес ФСБ) нито отричат, нито потвърждават това.

Какво се е случило с Кървавия флаг?

Този случай е доста любопитен – съществуването на легендарния и свещен нацистки флаг е оспорвано, а да не говорим пък за съдбата му. Говори се, че флага със свастика, направен лично от самия Хитлер, се е превърнал в толкова важен нацистки символ, след като белия флаг, носещ символа в центъра си, е окървавен при Бирения пуч в Мюнхен през ноември 1923 г., когато е направен опит за убийството на Хитлер.

Носен от СА, когато са спрени от полицията в Мюнхен, флагът е оставен на земята, след което е опръскан с нацистка кръв, пролята при последвалия конфликт. При най-популярната версия за събитията, ранения Хайнрих Трамбрауер е вдигнал напоения с кръв флаг, избягал е до къщата на приятел и го е скрил в якето си. Тогава реликвата е дадена на Хитлер - вече с нова дръжка и декоративен кръстоцвет и сребрист ръкав в памет на 16-те нацисти, загинали при пуча.

Флагът не носил цвета на засъхнала човешка кръв и не е бил същата форма като онзи, носен през ноември 1932 г., но въпреки това се ражда легенда. Хитлер показвал Кървавия флаг на годишните нюрнбергски митинги, а друг път го държал в Кафявия дом в Мюнхен, щабквартирата на нацистката партия. За последно е видян на обществено място при встъпването на Химлер в Фолкщурма през октомври 1944 г. и оттогава не е известно какво е станало с флага.

Съюзниците първоначално смятат, че са го унищожили при бомбардировките на Мюнхен, но по-късно се съмняват в тази версия, а след това мнозина са твърдели, че са притежатели на свещения нацистки флаг. Дали Кървавия флаг не е в някой дом днес?

Кехлибарената стая

Някога считана за осмото чудо на света, кехлибарената стая е легендарно място, съществувало в Екатеринския дворец близо до Санкт Петербург. Построена в Прусия през 18-и век, стаята е украсена с кехлибарени панели, златни нишки и огледала. След операция Барбароса и германската инвазия на СССР през ВСВ, Вермахтът организира извеждането на скъпоценностите от Санкт Петербург (тогава Ленинград) и разглобяването на Кехлибарената стая.

Поради факта, че реликвите в стаята са изсъхнали, те са започнали да се рушат при свалянето им – въпреки това са транспортирани до Кьонигсберг в Източна Прусия и изложени в замъка.

През януари 1945 г. Хитлер нарежда всички реликви да бъдат изнесени от града – макар Ерик Кох, който тогава стопанисва замъка, да бяга преди стаята да бъде разглобена. Още повече, Кьонигсберг понася тежки бомбардировки през август 1945 г. и е почти разрушен от Червената армия през април.

Смята се, че Кехлибарената стая може да е била повредена. След края на войната се появяват различни хора, твърдящи, че притежават части от стаята – мнозина твърдят, че са виждали цялата стая да бъде товарена на пасажерския германски кораб Вилхелм Густлоф през януари 1945 г. Въпреки това, двама британски разследващи журналиста заключават през 2004 г., че Кехлибарената стая вероятно е разрушена при бомбардировките на замъка – макар това никога да не е доказано. Интересно обаче, руското правителство поръчва реплика на стаята през 1979 г. За изграждането й са нужни 24 години и днес може да бъде видяна.

Източници за материала: Издателство “Распер”, "Искам да знам", "Непознато"