Най-честата причина за удавянията сред децата е липсата на родителски контрол, отбеляза той. По закон деца под 10-годишна възраст не могат да влизат в морето без придружител, припомня Андонов в интервю за БТА.

Въпрос: Какви са най-честите причини за водния травматизъм?

Отговор: Непознаване или подценяване на опасностите при къпане и плуване, непознаване на начините, по които сами да си помогнем или да окажем помощ на друг, както и неумението за оказване на долекарска помощ.

Въпрос: Освен консумиране на алкохол или много храна непосредствено преди къпане в море, какви са другите рискове?

Отговор: Дънни ями, различни опасни предмети по дъното. Опасни са и скокове в непознати води, тъй като визуално не може да се прецени каква е дълбочината на водата, а такива скокове често водят до травми на гръбнака.

Скачането в студена вода също е сериозен риск. Строежът на водата в язовирите е многопластов - тя е затоплена само отгоре, но отдолу е студена и веднага може да доведе до шок от внезапната температурна промяна. След скока човек пробива тънкия пласт топла вода и попада във вода с температура 10 градуса. Този шок влияе върху рецепторите за топлина и рефлекторно спира дишането, което може да доведе до удавяне.

Опасности крият и различни предмети по дъното на язовирите, водораслите в морето, непрозрачност на водата. Силното вълнение в морето е много опасно. Липсата на вятър откъм морето помага мъртвото вълнение да отвлече човек навътре, в дълбокото.

Въпрос: Може ли човек, стоящ на брега, да разбере, че има мъртво вълнение?

Отговор: Мъртвото вълнение е остатъчно вълнение - т.е. характерното за него е, че няма вятър, който да духа по посока на движението на вълната. Вятърът или липсва или е откъм сушата, срещу вълната. При това вълнение няма гребен на вълната, тя е по-обла, тъй като няма вятър, който да откъсва водни частици и да се получават т. нар. зайчета и винаги то изглежда по-малко, но не е. Поради самия механизъм на образуване на ветровата морска вълна се получава едно въртеливо движение на водните частици. Това въртеливо движение ни тегли навътре, но когато има вятър откъм морето, той противодейства и морето не тегли навътре.

Въпрос: Обобщено може ли да се каже, че ако липсва вятър или той духа от брега към морето, това е мъртво вълнение?

Отговор: Да.

Въпрос: Може ли човек, попаднал в мъртво вълнение, да си помогне сам?

Отговор: Ако не умее да плува добре, не трябва да влиза навътре в морето, но ако умее, най-добре е да се движи колкото се може по-високо, на повърхността на водата. Мъртвото вълнение по-лесно ни завлича, ако газим дълбоко, ако стоим изправени или част от тялото ни е на по-дълбоко. Водата се върти, като на повърхността се върти по посока на сушата, а отдолу се върти по посока на морето.

Когато спасителите трябва да влязат във водата и трябва да преодолеят вълната, се гмуркат под нея и тя ги ускорява. Когато излизат, плуват на повърхността и тя им помага да излязат от водата.

Трябва винаги да имаме някакви белези на брега, които да ни ориентират дали сме се отдалечили. Най-добре е да се плува в ограничената с шамандури зона.

Въпрос: Колко време продължава мъртвото вълнение?

Отговор: От един до няколко дни, в зависимост от това колко силно преди това е било ветровото вълнение и как се е "обърнал" вятърът.

Обикновено мъртвото вълнение е предвестник на успокояването на морето, но може да бъде и на точно обратното. Това е вълнение, което може да се е получило километри навътре в морето и то идва като отразена вълна до брега. Другият вариант е да има силно вълнение, вятърът сменя посоката си и започва да духа срещу вълната. Обикновено в този случай до 2 дни вълнението изчезва, благодарение на вятъра.

Въпрос: Опасно ли е деца с пояси да влизат в морето?

Отговор: Опасно е винаги, когато не ги наблюдава възрастен, независимо дали са с пояси или не. Детето може да бъде завлечено навътре и без пояс. По закон деца под 10-годишна възраст не могат да влизат без придружител. Една от най-честите случки от ежедневието на един спасител е издирването на деца, загубили се на плажа.

Въпрос: Какви са правилата за безопасна морска почивка?

Отговор: Не трябва да се влиза във водата поне час и половина-два след хранене или след употреба на алкохол или опиати. Хората, които не са уверени в плувните си възможности, не трябва да се предоверяват на надуваеми предмети. Дъвченето на дъвка при плуване и къпане е изключително опасен навик.

Въпрос: Има ли санкция, ако човек не се подчини на наставленията на спасителя?

Отговор: Не се предвижда такава, което е слабост в наредбата. Спасителите не са служебни лица, които могат да налагат санкции. При неизпълнение на наставленията му, той трябва да търси съдействие от полицията. Това на практика действа бавно като механизъм. Полицията също не може да наложи санкция, ако преди това не е предупредила лицето.

Въпрос: Какво ще посъветвате хората, ако усетят, че започват да губят контрол и да се давят?

Отговор: Има едно разпространено схващане, че давещият се започва да вика. Това не е така. По всички учебници по водно спасяване пише, че давещият се не вика и това наистина е така. Ако човек се дави, той се бори да диша или вече устата му е пълна с вода и той не може да вика. Единствената мисъл на давещия се е да се хване за нещо, ако има около него. Къпането и плуването в напоителните канали е забранено.

Въпрос: Има ли случаи, в които спасителите биват завличани от давещи се?

Отговор: Обучението на спасителите ни е на високо ниво. Ако някой не е спасител, но се опитва да помогне - основното правило е да се опита да го направи от брега. Може да се направи и живо въже, като няколко човека се хващат за ръце, за да стигнат до давещия се. Друг начин за помощ е да се хвърли осигурително въже зад давещия се, за да може при движението на водата то да попадне в ръцете му. Може да се използва и плаващ предмет. Дори за много добре обучените спасители плуването и спасяването с плуване е последен вариант и е крайна стъпка в спасяването, ако не може по друг начин да се помогне.

Въпрос: Има ли желаещи да станат водни спасители?

Отговор: Има, всяка година са около 1400 души, под 10 на сто от тях са жени. Заплащането им варира от 450 лв. на спасители на басейни, до 1200-1500 лв. на морето. Заплащането се извършва от концесионера на плажа.