Протестиращите настояват за пряко гражданско управление

Призиви за Велико Народно събрание и нова Конституция отправят недоволните на протестите срещу монополите и властта. 90% искат свикване на Велико Народно събрание, отчете един от инициаторите Янко Петров.

13:26 | 22 февруари 2013 691 279 EPA/БГНЕС

В събота неправителствени организации, участвали в протестите, ще обсъдят на кръгла маса бъдещите си действия след оставката на кабинета на Бойко Борисов. Ще бъде поставен и въпросът редно ли е да има гражданска квота в парламента. Основните искания са за свикване на Велико Народно събрание, за промяна на политическата система и Изборния кодекс, за възможност народните представители да бъдат отзовавани и да се намали броят им поне наполовина. Настоява се партийният модел да бъде заменен от пряко гражданско управление по пример на Исландия. В неделя ще има голям общонационален протест.

"Градовете още не са решили дали ще участват в обществен съвет. Не знам и дали ще участваме в кръглата маса при президента. Не смятаме, че която и да е политическа сила може да свърши работа. За нас този партиен модел е изчерпан", коментира пред БНР Янко Петров.
По думите му, ако народът припознае цел, има законови вратички това да се случи и ще има възможност да се свика Велико народно събрание.
В парламента също дискутирали въпроса. Трябва да се разчита и на морала на тези хора, които са вътре, обясни Янков.
Но добави, че има много по-заслужили хора, капацитети, които ще бъдат посочени от гражданите за Обеществения съвет и няма да са политически обвързани.

"Проблемът във Варна е една групировка - ТИМ, която се опитват директно да влияе върху гражданите. Тези хора нямат силата да бъдат организатори, пречат на гражданите да вземат своите решения свободно", коментира архитект Калина Павлова за ситуацията в един от най-активните градове в страната.
Според нея представителството трябва да е отворено. Гражданите вече формулирали искания.

"Президентът да накара парламента да промени Изборния кодекс. Това е важно и спешно. Сред другите искания е отзоваване на хората на изборни длъжности. Искаме пряка демокрация. Целта е да се избере по-независим състав на парламента, да се отвори процедура за Велико Народно събрание. Другото очакване е безплатно участие в медиите по време на предизборната кампания", каза архитектът, но поясни, че има много неуточнени неща.
Павлова не вижда необходимост от нови политически формации - важен бил принципът на прозрачност и недопускане парите да владеят ситуацията.

В същото време обаче продължават и протестите в подкрепа на кабинета в оставка.
"Искам да се извиня на господин Борисов, че ще излезем на протест в подкрепа на правителството, въпреки че ни призова да не го правим. Очакваме народът да гласува отново за това правителство и нещата да продължат да се движат в правилната посока", каза пък Светозар Георгиев от Габрово.
Той смяната, че до оставката се е стигнало след протест на шепа хулигани. "Протестите бяха политизирани. Никога в живота си не съм гласувал. В един момент ми дойде до гуша и вече ще гласувам", зарече се Георгиев и сподели, че се чувства застрашен заради бизнеса си.

Други поддръжници на кабинета пък на написали писма до Народното събрание, „Фокус”. В едно от тях Велина Живкова пише: „Държа да се знае, че не искаме оставката на ГЕРБ, защото ще останем в ръцете на чудовища. ГЕРБ нищо не са ни направили. Виновни сме, че скандираме необмислено, но това са 1000-2000 души, как може те да решават толкова важно нещо за цяла България. Поне пуснете референдум, за да се види реалното мнение”.

В друго писмо Мариана Маринова заявява, че страната ще „изгуби всичко” с подаването на оставка на правителството на ГЕРБ.
„Цялата линия на управление и политическа воля, икономическа и финансова дисциплина отиват на вятъра”, смята тя. Според нея българите не искат оставки, а действия по премахването на монопола и злоупотребите на гърба на всеки гражданин. По думите не жената с подаването на оставка премиерът се е предал на манипулациите и злонамерените подстрекатели.

ИЗБРАНО