Това каза днес пред журналисти вицепрезидентът на руската компания Александър Медведев, цитиран от ТАСС и БТА.

"С българските колеги обсъждаме варианти за развитие на газопреносната система на България, именно за това става дума засега", посочи Медведев, отговаряйки на въпрос на журналист за плановете за възобновяване на строителството на "Южен поток".

От България не са постъпвали запитвания за увеличаване на доставките на газ, допълни Медведев.

"Аз участвах в преговорите с България. Никакви запитвания за 15 милиарда кубични метра не са правени", уточни той.

Вчера премиерът Бойко Борисов обяви, че България е договорила нови 15.7 млрд. куб. м газ. По този начин премиерът щял да пълни "кошничката" на газовия хъб "Балкан" с газ.

Преди дни "Газпром" и Министерство на енергетиката на България се договориха да проучат въпроса за развитие на газопреносната инфраструктура у нас. Председателят на руската компания Алексей Милер и министър Теменужка Петкова подписаха Пътна карта, съгласно която страните ще проучат въпроса за развитие на газопреносната инфраструктура на територията на България, при отчитане на правилата на ЕС.

Вчера бившият президент Георги Първанов коментира, че зад този договор се крие изграждането на втората тръба от "Турски поток", която ще минава през България и ще зарежда с газ Югоизточна Европа.

През 2014 година Русия се отказа от строителството на газопровода "Южен поток" заради изискванията на ЕС, който настояваше проектът да бъде съобразен с Третия енергиен пакет.

Високопоставени руски енергийни експерти, свързани с правителството, неотдавна коментираха, че е възможно възобновяване на "Южен поток".

Водещият експерт на Фонда за национална енергийна безопасност на Русия Игор Юшков предполага, че в момента се водят тайни преговори, както по отношение на "Северен поток-2", така и  за вариантите на "Южен поток".

Според експерта особени гаранции за варианта през Турция до гръцката граница, не са нужни, но за възстановяването на евентуален "орязан" "Южен поток" директно в България, трябват солидни гаранции от Евросъюза, чийто член е България.
Този вариант имал многобройни предимства.

Главното, според експертите, е именно наличието на вече съществуващата в България газопреносна и газоразпределителна инфраструктура в посока Сърбия и Австрия.