Четириметровият бронзов паметник, издигнат три години след кървавото смазване на антикомунистическия бунт от 1956 г., вероятно бе един от последните образи на бащата на колективизма Маркс, оцелял в страната след настъпването на демокрацията през 1989 г.

"Трябваше да укрепим и изявим идентичността на университета си, а паметникът на Маркс не е част от нея", аргументира се Жолт Рощовани, ректор на престижния университет "Корвин", цитиран от Франс прес и БТА. Университетът  носеше името на Карл Маркс преди да бъде кръстен на римския меценат през 1990 г. "Корвин".

На мнозина студенти обаче липсва паметникът на немския мислител (1818-1883 г.). Той се извисяваше в преддверието, седнал, замислен и намръщен, с една протегната ръка, а в другата стиснал дебел том, може би известния му труд "Капиталът".

В началото на всяка академична година новодошлите се снимаха пред него. След като получеше дипломата си, абсолвентът я слагаше в свободната ръка на стария Карл, а развълнуваните родители на младежа отново обезсмъртяваха Маркс, спомнят си бивши студенти.

Скулптурната творба вече е пренесена в историческа изложба в университета. Не се знае какво ще стане после с нея.

Някои хора приемат премахването на статуята като знак за радикалната промяна, която премиерът Виктор Орбан иска да въведе в 10-милионната страна.

Преизбраният през април Виктор Орбан е бивш антикомунистически активист и настоящ евроскептичен консерватор. Той иска да създаде "нелиберална демокрация" и хвали "успехите" на Путинова Русия. Извършените от него изменения в конституцията, законите му за контролиране на съдебната система и ограничаване свободата на медиите, високите данъци за чуждестранните фирми вече предизвикаха остри реакции от ЕС, който се безпокои за личните свободи и от слагането на ръка на икономиката.