Руският президент Владимир Путин одобри новата редакция на руската морска доктрина, която предвижда силно руско присъствие в Атлантическия океан като регион от стратегически интерес за Русия, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Според агенцията този нов акцент очевидно е свързан с безпокойството на Москва от разширяването на НАТО на изток.

За новата доктрина съобщи и самият Путин, говорейки вчера на съвещание, състояло се на борда на фрегатата "Флотски адмирал на Съветския съюз Горшков" в руската военноморска база в Балтийск, Калининградска област.

Вижте снимки >>

На съвещанието, според ТАСС, са присъствали още заместник-премиерът Дмитрий Рогозин, министърът на отбраната Сергей Шойгу, командващият военноморския флот адмирал Виктор Чирков и други висши военачалници.

Главната цел на морската доктрина е да гарантира цялостна, последователна и ефективна морска политика на Русия, насочена към защита на държавните й интереси, посочил Путин на съвещанието, на което е била обсъдена и одобрена новата доктрина.

Повече подробности за новия документ разкри вицепремиерът Рогозин. Той отбеляза, че новата редакция на морската доктрина ще смени предишната, приета през 2001 г. с перспектива до 2020 г. Промените са наложени преди всичко от заради измененията в международната обстановка и от укрепването на Русия като морска държава, посочи той. Тя е изготвена с перспектива за 20 г. напред.

Според Рогозин морската доктрина обхваща четири функционални направления - военноморска дейност, морски транспорт, морска наука и разработка на полезни изкопаеми, както и шест регионални направления - атлантическо, арктическо, тихоокеанско, каспийско, индоокеанско и антарктическо. Последното е добавено заради "много събития напоследък в този интересен за Русия регион". 

Рогозин заяви, че основни акценти доктрината поставя на атлантическото и арктическото регионални направления. Повишеното внимание към Арктика той свърза с ръста на значението на Северния морски път, което ще изисква възстановяването на флотилията от атомни ледоразбивачи, инфраструктура и повишено внимание към екологията.

Морската доктрина ще стане основа за подготовка на закон за управление на морската дейност, както и основа за подготовка на документи за кратко-, средно- и дългосрочно планиране на морската дейност. В съвкупност с военната доктрина, приета през 2014 г., тя създава база за подходите на държавата към осигуряването на стратегическите цели и интереси на нейната морска дейност, подчерта вицепремиерът.

Президентът Путин бе в Балтийск за тържествата по случай деня на руския военноморски флот.

Според политолога Александър Коновалов обаче, Русия няма защо да разширява военното си присъствие в Атлантика, защото "няма с кого да воюва там", пише "Комерсант".

За да осъществи тази доктрина, Русия ще има нужда от нов флот, а това е скъпоструващо начинание, казва Коновалов. Русия сякаш се опитва "да вземе страха на цял свят", "но щом няма възможност да се изпълни документът, това не вдига авторитета на страната", подчерта той.

Руската федерална програма за въоръжаване до 2020 г. предвижда за нуждите на военноморския флот да бъдат отпуснати 4,7 трилиона рубли.
Планирано е моряците да получат:
  • 8 ракетни стратегически подводници тип "Борей",
  • 8 многоцелеви атомни подводници тип "Ясен",
  • 14 различни фрегати и 35 корвети,
  • 6 малки ракетни кораба и
  • 6 големи десантни кораба, напомня "Комерсант".