Той каза това в словото си на научната конференция „135 години демократична конституционна традиция в България”, цитиран от БГНЕС и “Фокус”.

Пред студенти и преподаватели в СУ, държавният глава наблегна сериозно на украинската криза.

"Нима днес не се готви нов Берлински конгрес за Украйна? Кой има правото да реши съдбата на Украйна? Народът на Украйна чрез честни и почтени избори за президент или велики ядрени сили, които ще се договарят някъде за периферия, за център на влияние. Ако българският народ е научил своите уроци от собствения си Берлински конгрес в края на 19-и век, ние наистина трябва да се противопоставим на новия сценарий за нов Берлински конгрес за украинския народ в 21-и век", заяви Плевнелиев.

Той подчерта, че е много опасно, когато една голяма велика сила нарушава международния и световен правов ред, въпреки вярванията, че " граници не могат лесно да се предначертават лесно в Европа".

Президентът допълни, че не трябва да се забравя, че в основата на всяко едно решение на политиците трябва да бъде поставен интересът на гражданите.

Плевнелиев обяви, че би подкрепил всяка промяна в Конституцията, стига тя да е смислена и да се случи по волята на народа, а не на радикални сили.

"Ще браним Конституцията с всички сили, защото тя е огромно наше достижение. Можем да я подобрим, но след консенсус и със съгласието на европейските ни партньори", посочи той.

Междувременно в парламента се провежда тържествено заседание, посветено от 135-ата годишнина от приемането на Търновската конституция.

Берлинският конгрес се провежда през юни 1878 г., след като Русия печели Руско-турската война. На него Великите сили подписват Берлинския договор. По силата му Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената българска държава и включена отново в пределите на Османската империя, макар и с известна автономия.