30 души са арестувани, съобщи вътрешният министър Арсен Аваков. Той обвини крайнодясната партия "Свобода" и нейният лидер Олег Тягнибок за сблъсъците в Киев.

Днес депутатите приеха на първо четене проект за повече автономия на източните територии, контролирани от проруските бунтовници. Заседанието беше бурно и беше съпътствано от протести пред сградата на парламента, които прераснаха в сблъсъци на протестиращите.

Вижте снимки >>>

Малко по-късно пред сградата бе взривена граната, предадоха ТАСС и Франс прес, цитирани от БТА. При експлозията са пострадали около 30 души, сред които 15 членове на силите на реда; между 5 и 7 полицаи са в тежко състояние, написа във Фейсбук Антон Герашченко, съветник на министъра на вътрешните работи на Украйна.

Бойната граната е взривена от радикали- провокатори, съобщи агенция УНИАН, цитирана от "Фокус". ТАСС съобщи, че за хвърлянето на граната е задържан мъж. Самоличността му се установява.

Сблъсъците пред парламента продължават и демонстрантите замерват полицаите с бомбички, камъни и бутилки и скандират "Импийчмънт". Около сградата се издига черен дим. В демонстрацията участват около 3000 протестиращи.

Около 100 души, повечето от тях членове на силите на реда
, са пострадали в сблъсъците между полицията и демонстрантите. Сред ранените има и трима журналисти.

Кметът на Киев Виталий Кличко заяви, че има информация и за загинали, а по-късно ТАСС съобщи за един загинал.  Боец от украинската Национална гвардия е починал от раните, получени в сблъсъците.

За приетия проект, който дава повече автономия на проруските териротии настояваха западните държави. Той беше подкрепен от 265 депутати при минимално изискване за подкрепа от 226 депутати. Против гласуваха 87 парламентаристи.

Проектът за реформа предоставя повече правомощия на местните и областните съвети, по-специално на тези, които са разположени понастоящем в зоната, контролирана от проруските сепаратисти. Проектът разрешава създаването на така наречената "народна милиция".

В Украйна се водят оживени дебати за проекта. Мнозина гледат на него като на опит да се легализира де факто контролът на проруските сепаратисти в част от промишления изток.

Противно на очакванията на проруските сепаратисти, проектът за конституционна реформа не потвърждава окончателно полуавтономния статут на териториите под техен контрол, допълва Франс прес. Според текста този статут трябва да бъде установен с отделен закон и само за три години.

Приемането до края на настоящата година на конституционна реформа, включваща децентрализация на Източна Украйна, е предвиден в Минските споразумения, сключени през февруари между украинския президент Петро Порошенко и неговия руски колега Владимир Путин с посредничеството на френския президент Франсоа Оланд и германския канцлер Ангела Меркел.

(Очаквайте подробности)

Меркел кани Путин на среща

Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че е склонна да организира нова среща на високо равнище с лидерите на Франция, Русия и Украйна, но трябва да има някаква надежда за постигане на напредък, за да има смисъл от нея, предаде Асошиейтед прес.

След разговора в събота между Меркел, френския президент Франсоа Оланд и руския президент Владимир Путин, Франция и Русия направиха изявления, в които се споменаваше за възможна нова среща на високо равнище с украинския лидер, на която да бъде обсъден конфликтът. Германия не спомена веднага тази възможност.

Меркел заяви днес, че следващата стъпка ще бъде нов телефонен разговор между лидерите, след което външните министри могат да се срещнат. Тя посочи, че среща на най-високо равнище също е възможна, но добави, че трябва да има надежда за напредък, така че срещата трябва да бъде добре подготвена. "Но по принцип всички страни са готови за това", подчерта германската канцлерка.

Меркел смята да постави открито въпроса на Путин дали наистина се стреми към прекратяване на конфликта в Украйна. Ако той отговори положително, ще бъде организирана спешно среща на Нормандската тройка Германия–Франция–Украйна плюс Русия. Канцлерът критикува неспазването на споразуменията от Минск и постоянното нарушаване на примирието от страна на проруските сепаратисти в Източна Украйна.

От 1 септември ОССЕ ще изпрати своя мисия с няколко стотин служители, които да наблюдават на място спазването на договореностите. Меркел се срещна миналата седмица с украинския президент Порошенко и с френския държавен глава Оланд. Това е предизвикало недоволство в Москва, която се чувства изключена от преговорите. Затова Берлин ще се опита да привлече Кремъл в нов рунд преговори.