Проектът на Порошенко за конституционна реформа има за цел да увеличи правомощията на областите, но не задоволява исканията на проруските бунтовници в източната част на страната, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

Проектът е определян от Киев като мярка, предвидена в минските мирни споразумения. Той дава повече правомощия на областните и общински съвети и премахва областните и местни администрации, чиито ръководители сега се назначават от президента.

В реформата се създават и префекти, които ще следят за спазването на конституцията от тези местни съвети. Тези съвети вече ще са по-независими финансово от централната власт.

Противно на очакванията на бунтовниците, президентските предложения не потвърждават окончателно полуавтономния статут на териториите под техен контрол.

Казва се единствено, че този статут ще се определи в отделен закон, където е предвидено срокът му да е само за три години.

Високопоставен представител на сепаратистите разкритикува проекта за конституционна реформа и обвини Киев, че не спазва мирните споразумения.

"Съгласно минските споразумения тези изменения в конституцията трябваше да се съгласуват с нас, но никой не го направи. Това де факто е отказ на Порошенко да приложи минските споразумения", заяви Андрей Пургин, цитиран от Интерфакс.

За да влезе в сила, реформата трябва до края на лятото да бъде одобрена от 226 депутати от общо 450, а след това да бъде потвърдена от две трети от тях, или най-малко 300 гласа, на следващата парламентарна сесия наесен, което според украински медии няма да е лесно.

Порошенко подчерта, че в проекта му се предвижда децентрализация, а не федерализация на Украйна, каквато предлага Москва. Според Киев Москва иска федерализация, за да може да попречи на влизане на Украйна в НАТО чрез правото на вето, което биха получили проруските области.