Това предвижда Национална стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността (2014-2020), която бе приета от Министерски съвет, съобщиха от пресслужбата на правителството.

Целта на документа е функционалната грамотност да се изведе като национален приоритет и да се гарантира сътрудничеството в областта на инициативите за ограмотяване, които да се реализират от местните, регионалните и националните власти, социалните партньори, учителите и родителите.

Сега с незадоволителни резултати са 40 процента от децата на 15 години в България. В същото време Резултатите от международно изследване PIRLS (Progress in International Reading Literacy Study) сочат, че нашите четвъртокласници имат 16-и резултат по умения по четене от общо 48 участвали страни от цял свят.

Обяснението за разликата между 10- и 15-годишните е в уменията да възприемат и обработват информация от текстове и да правят заключения. Това говори само за базова грамотност, но не и за функционална. Точно тази разлика трябва да се преодолява с различни мерки и програми, които ще се финансират от новата оперативна програма.

Особено внимание ще се обърне на застрашените от неграмотност групи - деца от бедни семейства и тези с езикова пречка да усвояват учебен материал. Специално ще се акцентира и на обучение със съвременни информационни средства, а учителите ще преминат през специализирана квалификация за преподаване и диагностика на четенето.

През януари т.г. проф. Петър Иванов от Центъра за демографска политика заяви, че българите стават все по-прости, по-нещастни и все по-малко на брой. Според него страната ни е в 14-та група по интелигентност - с 94 IQ (коефициент на интелигентност - бел.ред), според ранглиста с методиките за изчисляването му.

"Преди нас има 46 държави, чиито граждани са по-интелигентни от българите, сред тях са и всички европейски страни, което означава, че България е на последно място по интелигентност в Европа", коментира ученият.