Мащабното изследване разкрива динамиката на 70 белтъка, участващи в поправката на ДНК, предоставяйки платформа за фундаметални изследвания на процеса и за оценка на дейсвието на противоракови препарати.

В изследването участват учени от Института по молекулярна биология към БАН, от Софийския университет "Св. Климент Охридски", от Института Макс Планк по молекулярна клетъчна биология и генетика, от Биотехнологичния център и Медицинския факултет на Техническия университет в Дрезден, и от Департамента по математика към Университета на Пенсилвания.

Изследователите са представили своите открития в настоящия брой на престижното международно списание Molecular Cell.

Учените поясняват, че през целия живот на човека ДНК непрекъснато претърпява увреждания в резултат на множество външни и вътрешни фактори и трябва да бъде незабавно "поправяна", за да се предотврати настъпването на мутации, геномна нестабилност и развитието на ракови заболявания.

Различните видове увреждания, настъпващи в ДНК, се поправят от голям брой белтъци. Как се постига това от клетката все още е недобре разбрано поради сложността и бързата динамика на процеса. Този въпрос е особено важен, тъй като много противоракови лекарства или увреждат ДНК, или потискат функцията на определени белтъци, участващи в поправката й.

Систематичното проучване на въздействието на такива лекарства върху цялостната координация на процеса на поправка може да доведе до нови открития за механизмите им на действие, да предложи нови приложения или да загатне възможни странични ефекти, посочват учените.

Проучването разкрива още, че третирането с BMN673 (талазопариб), който е обещаващо противораково лекарство в етап на клинични изпитания, драстично променя времевата рамка на натрупване на белтъците, участващи в поправката на ДНК. Забележително откритие е, че BMN673 забавя пристигането на белтъците, синтезиращи ДНК без грешки, водейки до едновременното им натрупване заедно с белтъците, синтезиращи нова ДНК с грешки.

Преподреждането в последователността на натрупване на белтъците, участващи в поправката на ДНК, в резултат на третирането с BMN673 може да повлияе на изхода от поправката и да изиграе съществена роля за противораковата активност на лекарството.

Водещият изследовател Стойно Стойнов от ИМБ-БАН и бивш гостуващ учен в MPI-CBG и стипендиант на Александър фон Хумболт фондация в ТУ Дрезден заключава: “Това проучване създаде мащабен ресурс, който се оказа мощен инструмент за изследване на взаимодействието и координацията между пътищата за поправка на ДНК. Още по-важното е, че то може да послужи като платформа за систематична оценка на ефектите на противоракови лекарства, повлияващи процеса на поправка на ДНК. “