Вчера Софийският районен съд започна разглеждането на жалбата, съобщи "Правен свят".

Престъплението, наказанието за което е започнало да се изпълнява 16 години след извършването му, е умишлено убийство. На 4 август 1997 г., при проверка на улицата, Венцислав Сяров е застрелян от цивилния полицай Николай Иванов. Разследването и съдебният процес вървят относително бързо и на 15 май 2001 г. Върховният касационен съд произнася окончателната присъда за Иванов - 16 години затвор при първоначален строг режим.

Той обаче влиза в затвора чак на 5 март 2013 г.  - след цели 12 години. Присъдата обаче така и няма да бъде излежана докрай от убиеца, тъй като през декември миналата година е починал.

"Ние нямаме усещането, че сме получили възмездие за умишленото убийство на сина ни, тъй като признаването на подсъдимия за виновен и определянето на ефективно наказание лишаване от свобода, макар и за справедлив период от 16 години, остана само буква, но не и действително изпълнено. Като пострадали от най-тежкото престъпление против личността, ние получихме правна защита само на теория, но не и на практика", пишат до съда родителите на убития Венцислав - Мария и Слави Сярови.

Те заявяват, че изпитват силно разочарование от работата на правоприлагащите органи и в частност на прокуратурата, която носи отговорността и осъществява контрола върху изпълнението на съдебните актове.

Съдебната сага

Скоро след влизане в сила на присъдата от 16 години затвор на Николай Иванов - на 29 юни 2001 г., столичната полиция го обявява за национално издирване. През декември 2001 г. осъденият подава искане до Софийската градска прокуратура (СГП) за отлагане на наказанието поради психично заболяване. На 7 декември 2001 г. СГП уважава искането и отлага влизането на Иванов в затвора за 6 месеца.

На 6 март 2002 г. осъденият бивш полицай е задържан и приведен в съда, но е освободен заради разпоредено по-рано от прокуратурата отлагане на наказанието.

Следват две нови искания на адвоката на Иванов влизането в сила на присъдата да се отложи с по 6 месеца, които са уважени от СГП.

На 25 юни 2003 г., след изтичането им, Иванов отново е обявен за издирване от полицията. През октомври 2003 г. обаче той пак иска влизането му в затвора да бъде отложено и прилага епикриза от психиатрична клиника с диагноза "афективно разстройство". И прокуратурата отново се съгласява с мотив, че "състоянието на Иванов не позволява ефективно изтърпяване на присъдата".

Този път СГП обаче разпорежда осъденият да се яви на контролен преглед пред лекарската комисия на затвора в София на 20 април 2004 г. Той не само, че не се явява, но и ден по-рано прави ново искане за отлагане на присъдата. Лекарската комисия обаче разглежда случая му по документи и дава заключение, че състоянието му не е пречка за влизането му в затвора.

Въпреки това, това не се случва. Едва на 7 декември 2004 г. СГП издава постановление, с което разпорежда Иванов да бъде арестуван и приведен в Софийския затвор. Тогава - 2 години и половина след окончателната присъда, прокуратурата назначава тройна съдебно-психиатрична експертиза за здравословното му състояние и възможността за изтърпяване на наказанието. Бившият полицай не се явява за провеждането ѝ.

Освен това, изтъкват родителите на убития пред съда, е, че постановлението на прокуратурата за задържане и привеждане на Николай Иванов в затвора е получено в полицията със закъснение от 2 години и половина - чак на 6 март 2007 г.

Едва на 16 март 2009 г. СГП издава европейска заповед за арест на Николай Иванов, а на 6 април същата година МВР го обвява за международно издирване. Той обаче е задържан и вкаран в затвора едва на 5 март 2013 г.

Справка сочи, че за последните две години 821 осъдени са избягали от правосъдието.