Това поискаха миналата седмица в писмо до Народното събрание и медиите някои от най-известните циркови и театрални артисти у нас. Ето какво сподели по темата председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев пред Дир.бг.

Преди дни пред Дир.бг говори по темата и с Александър Балкански - старши, който ръководи цирк "Балкански".

- Г-н Мутафчиев, отново изпратихте на депутатите отворено писмо да не използват думи като "цирк" и "театър" в изказа си, защото така ви обиждат. Дали ще се вслушат...

- Не за първи път реагирам с подобно обръщение. Много съм говорил по темата, но лошото е, че няма осезаем резултат. Аз смятам, че политиците дори не си дават сметка какво означават тези думи, когато ги използват. Просто културата никога не е била приоритет на управлението. По-скоро бих посъветвал хората да използват други думи, ако се замислят изобщо върху "цирк" и "театър". Нека използват халтура. Това е дума, която се използва като нарицателно в театъра, като лошо представяне, като лош вкус. Или просто да си намерят друга дума. Та дори и да използват лош вкус. Най-вече целта на обръщението ми е да се замислят поне, че при цирк и театър говорим за изкуства. Те дават усещането за пълноценност в живота на човека. Особено, когато говорим за цирка. Там става въпрос за висш пилотаж в изкуството. За да станеш цирков артист, не е нужно да завършиш школа. Там нещата започват в ранно детство да се готвиш. Да вземем един Енчо Керязов, трупата "Балкански", трупа "Кехайови". Ето това е причината да не харесвам, когато политиците използват думата "циркаджии", примерно. Така обиждат уникалните ни артисти. От друга страна не можем и да им забраним. Просто искам да ги посъветвам да използват друга дума. Има как да го направят, просто трябва да помислят и да поискат.

- Вярвате ли, че ще се замислят...

- Смятам, че ако им се повтаря, може и да проумеят. Има и друго. Какво да очакваме от хора, които са стъпвали не повече от 2-3 пъти в театър, а за цирк да не говорим. Нали именно политиците позволиха Държавният цирк да изгори. След това разпродадоха шапитото и всичко, което бе свързано с цирковото изкуство. И стана така, че цирковите артисти абсолютно сами се борят за прехраната си. В театъра има субсидии, а в цирка няма. Каквото продадат с труда си на касата, това е. Добре е първо политиците да се замислят как могат да им помогнат, а след това да го използват като нарицателно и в друг контекст думата "циркаджия".