Това каза професорът по белодробни болести д-р Коста Костов в интервю за Дир.бг. по повод Световния ден за борба с тютюнопушенето и последните тенденции в борбата с пушенето.

Според него най-голямото предизвикателство пред лекари и пациенти е новата световна тенденция, наречена „Живот, свободен от дим”.  Това е политика, която има всички шансове да намали броя на пушачите, които ползват конвенционални цигари и да ги приобщи към бездимно пушене, което редуцира значително интоксикацията от химическите съединения в цигарения дим.

Според експертите по обществено здраве, концепцията за намаляването на вредата от тютюна е сходна с тази за намаляване на вредата в други области. Те са убедени, че наред с усилията за превенция на тютюнопушенето и насърчаване на отказ от тютюнопушене, осигуряването на по-малко вредни алтернативи за пушачите би довело до значителни ползи за общественото здраве. Този подход често се описва като „намаляване на вредата от тютюна“.

За пушенето, за щетите върху здравето и алтернативите пред пушачите, разговаряме с проф. Коста Костов.

Той е ръководител на Клиниката по белодробни болести във Военномедицинска академия. Има 4 придобити специалности - вътрешни болести, пневмология и фтизиатрия (белодробни болести), военно-полева терапия и медицински миниджмънт. Специализирал е белодробни болести и патология на белия дроб в Швейцария и интензивна медицина в Санитарната академия на Бундесвера (Мюнхен, Германия). Лектор е по белодробни болести в Медицински факултет на СУ „Св. Кл.  Охридски”. Член е на Академичния съвет на ВМА, председател на БДББ в периода 2008-2012 г., член е на Европейската респираторна асоциация и на Американския колеж на торакалните лекари (FCCP Fellow). Неизменно е в годишните класации „Лекарите на които вярваме” на в-к „24 часа” и „Най-добрите лекари” на радио „Дарик”.


- Защо българите пушат толкова много?

- Балкански манталитет. Недостатъчна информираност на обществото за вредата от тютюневия дим. Отражение на образователното ни ниво, което в последните две десетилетия западна. Чалга-култура, включваща безкритично отношение към истинските ценности и живот за мига с минимум напрежение на мозъка и максимум задоволяване на сетивата. Безотговорно отношение към личния живот. Преди 7 години сп. “The Economist” ни определи като „най-тъжното място на света”(the saddest place in the world)

- По данни на Евростат от м. г. България вече заема първо място по брой на редовни пушачи в ЕС  (34.7%) като детронирахме и гърците, които доскоро  бяха фаворити в тази печална статистика.

- Българите от години сме окупирали челните места в Европа. По мое мнение, пушачите в България са дори над 35%. Няма национална политика за борба срещу тютюнопушенето. Въведените законови забрани не се спазват стриктно, макар да оказаха известно влияние върху културата на пушене и по-съзнателните пушачи се въздържат от пушене на закрити места.

- При другите страни в ЕС рестриктивните мерки - ограничаване на пушенето на обществени места и поскъпването на цигарите, дават по-добри резултатите отколкото у нас. Достатъчно добре ли са запознати българите за вредата от цигарите и тютюневия дим или проблемите се коренят в друго?

- Част от отговора се съдържа в отговорите ми на предишните въпроси. Мисля, че българският пушач нехае за вредите от този порок. Няма достатъчно лична здравна култура. Има какво още да учим от останалите народи. Българинът не е достатъчно щастлив, за да мисли за здравето и бъдещето си. Има чувствителен недостиг на допамин. Подсъзнателно се самонаказва за трудния си живот. Затова и пуши. Няма какво да губи освен панелката и стария си автомобил. Останалите, които не пушат, не се нуждаят от подобни допаминови стимули, за да се залъгват, че живеят добре.

- Колко отрова поглъщаме с цигарения дим?

- Смъртоносни в течение на времето нива на химически съединения и канцерогени. Доказано е, че 50% от пушачите умират в непосредствена връзка с вредните въздействия на цигарения дим. Различните авторитети спорят колко са химическите съединения в цигарения дим – от 2 000 през 4 000, та чак до 10 000. Зловещата истина е, че не по-малко от 60-70 от тях са доказани канцерогени от висок клас, които убиват не по-малко от 100 милиона души ежегодно.

- Какви болести отключва цигареният дим?

- Белодробен рак и Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) са най-важните, защото са непосредствено свързани с тютюнопушенето. Тези две болести са взаимосвързани. Не по-малко от 60-70% от болните с белодробен рак са болни с ХОББ. Същото време около 20% от болните с ХОББ рискуват да заболеят от белодробен рак в течение на живота си. Останалите болести са свързани със сърдечно-съдовата система и мозъка, стомаха и червата, бъбреците и панкреаса...Няма орган в човешкото тяло, който да остане незасегнат от цигарения.

- Вие сте специалист по белодробни болести, какъв процент от пациентите ви са пушачи и склонни ли са да откажат цигарите?

- По-голямата част от болните с ХОББ са пушачи. Рядко има някой непушач, страдащ от друго хронично белодробно страдание, което предхожда и спомага за появата на ХОББ. Българските пушачи са самонадеяни и мислят, че сами ще се справят със зависимостта си, което ги лишава от компетентната помощ на специалист. Шансът един пушач да стигне до отказ без медицинска подкрепа е малък – около 7% от опитващите. При медицинска подкрепа този процент е значително по-висок – около 30%.

- Мъжете или жените по-лесно се отказват от цигарите и защо? Какво ги мотивира да се откажат от тях?

- От моя опит знам, че най-лесно се отказват най-тежко пострадалите. Парадокс, но факт. За жалост, това е късен етап на отказ, когато са развили тежки нарушения на белодробната функция и шансовете за пълно възстановяване са загубени. Жените са по-тежко пострадалите от този порок, поради специфичните особености на дихателната им система – по-малък обем. По-неприятният факт за жените е, че в най-хубавата част от живота си те губят свежия вид и тонус на кожата и това много личи.

- Какви са начините за отказване на цигарите?

- Разнообразни, някои от които с повече странични действия. От природни продукти (растителни екстракти) до химически съединения – психотропни, заместители на никотина и пр. Подборът им става според спецификата на индивидуалния пациент и възможностите за комбинирането им при по-тежките случаи.

- Какво показва опитът Ви с тези пациенти, които не могат или не желаят да спрат да пушат?  Има ли по-щадяща за здравето им алтернатива?

- За тези, които отказват въобще да се подложат на терапевтичен отказ, няма бронебойни патрони. За останалите, комбинация от лична воля и лекарски ентусиазъм и професионализъм, може да доведе до успех.

Най-голямото предизвикателство пред лекари и пациенти е новата световна тенденция, наречена „Живот, свободен от дим”. Това е политика, която има всички шансове да намали броя на пушачите, които ползват конвенционални цигари и да ги приобщи към бездимно пушене, което редуцира значително интоксикацията от химическите съединения в цигарения дим.

Мисля, че тази световна политика ще доведе до сериозна промяна в пушаческите навици и форми на тютюнопушене.

Идва ли краят на цигарите >>>