За 10-и път от старта на новата демокрация България гласува за парламент. Първите избори (от 1990-а) бяха за Велико народно събрание, следващите все за обикновени, съкратено ОНС, подредени от № 36 до бъдещото 44-о.

Не е за наздравица, но всячески по-важно е друго. За първи път Република Турция се меси толкова безскрупулно в наша предизборна кампания.

Гласно или с намеци го казват всички - от президента до партийни лидери и наблюдатели. А вътре в себе си всички разбират, че Анкара не просто се меси, а участва в изборите - чрез "българска" партия, която миналата година си изработи.

Този "първи път" остроумно обяснява дипломатът Петър Воденски, който добре знае за кого и за какво става дума; бил е посланик в Турция, съчетано с Кипър.

За агенция "Фокус" той припомни, че Турция винаги се е месила във вътрешните работи на България - и при Царството, и при Народната република, и понастоящем. Сега обаче:

"Анкара започна да гледа на нас като на "рая", "васал", пред когото дори не е необходимо да поприкрива поне малко-от-малко антибългарската си дейност."

* * *
Но кое тогава е обратното на "намеса"? Къде да гледаме за противотежест, за равновесие и отпъждане на тревогата?

"Ненамеса!" - би отсякъл тутакси някой фен на чистата логика.

"Отпор!" - ще изръмжи друг бързак. Той ще спечели повече симпатии, но без да е съвсем прав.

Първо, ситуацията не е чак толкова ужасна; второ с Турция сме преди всичко съседи с изградени (макар и трудно) приемливи отношения; трето в живота рядко печелиш, ако се метнеш с рогата напред.

Думата е "Независимост". В сегашната бъркотия - българска, българо-турска, турско-европейска, и миграционна, и всеобща бъркотия, на намесата най-добре противостои Независимост.

Историческото дело на Александър Малинов от 1908 г. си е здраво забито в историята, нищо че същата история току ни го поднася с името на плахо присъединилия се на времето Фердинанд. Та няма нужда да подемаме пак каузата на Малинов.

Защита е потребна обаче за не една и двe "малки" независимости.

* * *
1) Явно най-актуална е "малката" независимост на изборите в България. И - само като пример - изборният туризъм е проблем на вътрешната политика в България. Други обаждания са недопустими.

Няма Анкара да ни се прави на застъпник за платени гласове и за цели автобуси избиратели, когато ще има избори в Република България.

Ама Анкара се прави. (Впрочем, показателно и смешно е, че вчера такава намеса комшиите възложиха на министър от задните редове (по турския стандарт) - на отговарящия за социалните грижи Мехмед Мюезиноглу.)

2) Не става дума само за изборите, както днес поясни в интервю пред Би Ти Ви главният прокурор Сотир Цацаров. Като цяло - каза той, изгонените напоследък турски емисари са изгонени - "в резултат на една дейност, която е насочена срещу националните интереси. Изборите не са конкретният повод."

Именно изборите обаче ни подсещат за независимостта на българската демокрация, която ние си представяме като Европейска. Значи трябва да имаме едно наум за евентуалните вносители на Ердоганска демокрация.

3) Чия, ако не на властите в България, да бъде грижата за независимостта на вероизповеданията в България? Включително за мюсюлманското.

Да, нима не знае цял свят, че има всякакви видове ислями. Един-два от тях си направиха и държава и подходящо я нарекоха "Ислямска държава".

4) Ето го и проблемът за независимостта на образованието в нашата страна. (Исторически погледнато, училищата в България възникват и надделяват в отчаяна битка с вносни влияния, външни емисари и чужди пари.)

И заслужава аплодисменти идеята на г-н Цацаров за държавен контрол над верското образование, колкото и стряскаща да изглежда на пръв поглед.

Нека да е чисто българско решението дали да градим бъдеще за българските деца, или да дресираме в Родопите камикадзета за ИДИЛ.

5) И един парадокс. Независимостта на българската съдебна система винаги разбираме като наш си, вътрешен кахър. Ама не бил такъв.

Значи български съд - при строго спазване на българския закон, както и с отговорна мисъл за добросъседството - е постановил, че български граничари са действали коректно, бранейки български земя, вода и интереси.

Анкара изниква като нахален адвокат на турски престъпници, след което рови под независимостта на правосъдието в България...

Списъкът на "малки" Независимости всеки би могъл да продължи, разбира се. Без проблем, защото това писане няма как да ни изпокара, стига да сме българи.

* * *
Сякаш нарочно - за юбилея "Парламентарни избори № 10" рядко преди избори, толкова очебийно е било в България каква грижа ни обединява - Независимост.

А програми, обещания, депутати, партии, коалиции... Хубаво, нали за това има избори. И вършат работа, ако са цивилизовани и честни. И преди всичко - независими.