Дълбоки промени белязаха отношенията с основните съюзници, сред които мегасилите САЩ и Русия.

Надеждите на турското правителство за развитие на положителни отношения с новата американска администрация на Доналд Тръмп и промяна на политиката на САЩ по редица външнополитически въпроси бяха разбити, а междувременно се стигна до невероятно, дори странно затопляне на отношенията между турския президент Реджеп Тайип Ердоган и руския му колега Владимир Путин въпреки неотдавнашната криза между Анкара и Москва.

Вместо постигане на консенсус по основните разногласия между Турция и САЩ, сред които въоръжаването от САЩ на сирийските кюрдски милиции и искането на Анкара за екстрадиция на мюсюлманския проповедник Фетхуллах Гюлен, в края на годината се стигна почти до фиаско в турско-американските отношения.

Преди встъпването в длъжност на Тръмп през януари Ердоган бе на мнение, че диалогът между Турция и Съединените щати ще се засили по време на управлението на новата американска администрация, както и че ще бъде "поправена грешката, допусната със съюзяването със сирийските кюрдски милиции".

"С президента Обама имахме споразумение за ПКК, но Обама ни измами. Не вярвам, че администрацията на Тръмп ще стори същото", каза Ердоган в интервю за Ал Джазира през април - три месеца след встъпването в длъжност на Тръмп.
Остава да се види колко дълго ще продължи този оптимизъм, тъй като ПКК (Кюрдската работническа партия) и Силите за защита на народа (СЗН) ще продължат да означават различни неща за Вашингтон, писа тогава анализаторката от в. "Хюриет" Джансу Чамлъбел.

От миналата година турските власти настояват САЩ да спрат предоставянето на оръжие на сирийските кюрдски милиции в рамките на борбата срещу джихадистката групировка "Ислямска държава" в Сирия, тъй като Анкара силно се противопоставя на подкрепата от Вашингтон за Силите за защита народа, разглеждани от Турция като терористична организация, свързана с поставената извън закона ПКК.

Очевидно неспособен да промени курса на редица събития в Сирия, Ердоган започна все повече да се противопоставя на САЩ и дори на Русия. Турските въоръжени сили предприеха въздушни удари през пролетта срещу Силите за защита на народа, подкрепяни политически и военно не само от САЩ, но и от Русия.

Ердоган предупреди, че Турция ще продължи с тези удари всеки път, когато сметне за необходимо, а операцията на Турция срещу СЗН бе осъдена и от Вашингтон, и от Москва, като в случая обедини двете съпернички въпреки факта, че са на различни страни в Сирия.

Междувременно Турция отправя и заплахи, че тя има право да затвори военновъздушната база Инджирлик за силите на международната коалиция за борба срещу джихадистите от ДАЕШ.

На фона на разногласията за Сирия много сериозна криза между Турция и САЩ се разрази през октомври, когато турските власти арестуваха служител на американското консулство в Истанбул заради предполагаеми връзки с движението на живеещия в САЩ Фетхуллах Гюлен, което според Анкара стои зад опита за преврат през юли м. г.

След ареста американското посолство в Анкара обяви, че временно спира всички неимиграционни визови услуги. Решението бе последвано от реципрочна мярка от страна на турското посолство във Вашингтон.

Визовата криза продължи близо месец, като през ноември САЩ обявиха, че частично възобновяват издаването на визи в Турция.

Западни наблюдатели констатираха, че нарастващите търкания между Турция и натовските й съюзници, главно Вашингтон, са опасни, "особено в контекста на оттеглянето на САЩ от международното лидерство и евроазиатските амбиции на Москва", а турски анализатори окачествиха задълбочаващата се криза между Турция и САЩ като най-хладния период, преживяван от двете страни, след 1974 г., когато Турция нахлу на остров Кипър след инспириран от Гърция преврат на кипърските гърци.

Стигна се дори до там, че турското ръководство бойкотира прощалния прием на американския посланик в Турция Джон Бас.

Мъничка маслинова клонка бе подадена от САЩ в края на ноември, когато стана ясно, че американският президент Тръмп е казал в телефонен разговор на турския си колега, че е дал инструкции за прекратяване на предоставянето на оръжие на бойците от сирийските кюрдски милиции.

Няколко седмици по-късно обаче се разрази поредният грандиозен скандал, този път на правна основа. Скандални разкрития бяха направени в съд в Ню Йорк от турско-иранския търговец на злато Реза Зараб, който стана свидетел по дело срещу турския банкер Мехмет Хакан Атила. Зараб, който се съгласи да сътрудничи на американските прокурори, описа в съда схема за избягване на американските санкции, като намеси в схемата високопоставени турски политици, включително Ердоган. Турските власти обявиха делото за шантаж и опит за оклеветяване на Турция.

А решението на САЩ да признаят Ерусалим за столица на Израел предизвика още по-голяма антипатия към САЩ у турските граждани, които излязоха на масови протести.

"САЩ задействаха бомба, която е готова да избухне в региона", заяви по повод решението турският премиер Бинали Йълдъръм.

За разлика от напрежението със САЩ контактите на Турция с Русия през годината се развиха в съвсем друга положителна посока. След рязкото изостряне на двустранните отношения заради инцидента на 24 ноември 2015 г., когато турски изтребители свалиха над територията на Сирия руски бомбардировач Су-24, 2017 г. бе белязана от период на чести и плодотворни контакти между Анкара и Москва.

Когато през март Путин и Ердоган се срещнаха в Москва, турският лидер констатира, че страните са се върнали на пътя на партньорското сътрудничество. След преговорите бяха подписани редица документи, включително средносрочна програма за търговско-икономическо, научно-техническо и културно сътрудничество между правителствата на двете страни.

Една от насоките за сътрудничество след нормализирането на отношенията стана Сирия. Макар Москва да действа като съюзник на режима на сирийския президент Башар ал Асад, а Анкара да подкрепя опозиционните сили, към края на 2016 г. Русия и Турция, към които се присъедини Иран, станаха ключови участници в преговорите за разрешаване на сирийската криза.

Лидерите Путин и Ердоган имаха през годината рекорден брой двустранни срещи - общо осем, в Анкара, Москва и Сочи, и проведоха редица телефонни разговори по горещите регионални и международни въпроси.

Турският президент съобщи през септември притеснителната новина за западните й съюзници, че Турция е платила депозит на Русия за покупката на зенитните ракетни системи С-400.

През годината отпаднаха редица ограничения, които бяха наложени в търговските отношения след кризата от 2015 г., и бе отчетено десетократно увеличение на руските туристи в Турция.

Макар стокообменът между Турция и Русия да спадна под 20 милиарда долара, двете страни обявиха, че все още имат намерение стокообменът да достигне 100 милиарда долара годишно.

След тристранна среща в Сочи на президентите на Турция, Русия и Иран на 22 ноември обаче в турските медии се появиха твърдения за "принудителен брак" на Анкара с Москва.

След въпросната среща в руския курорт все по-често започнаха да се появяват коментари за оттегляне на Турция от Запада и за сближаването й с Русия, но както показва историята Турция не може изцяло да се оттегли от Запада и да изгради "стратегическо партньорство" с Русия, писа турското издание "Медия гюнлюгю".

Исторически формираният характер на руско-турските отношения явно добре отразява понятието "принудителен брак, който се сключва по необходимост", тъй като и двете страни имат свои амбиции и претенции в региона и се разглеждат взаимно като конкуренти.

В историята е имало периоди на руско-турско сътрудничество, които обаче винаги са оставали на "тактическо ниво", а най-нагледният пример за това в момента е Сирия, писа изданието.

Въпреки сътрудничеството между Анкара и Москва в много сфери, главно в енергетиката, между двете страни се запазват различия във възгледите по редица проблеми, като ситуацията на Балканите, Крим, Украйна и т. н.

Макар с цел засилване на противоракетната си отбрана Турция да реши да купи системите С-400, от това не може да се извади извод за дълбоко сътрудничество в сферата на отбраната, тъй като Русия не се съгласява на съвместно производство на такива системи.

Фактът, че Русия води диалог с Дамаск, а Турция със сирийската опозиция, буквално принуждава двете страни да си сътрудничат, но това не означава, че позициите им по сирийския въпрос съвпадат. Всичко това създава не съюз между Турция и Русия, а "прагматична платформа на общи знаменатели", писа в. "Хюриет".