Не искам да повтарям подробностите, в случай че сте научили подробности от вестниците и интернет.

По-късно към изолацията на Катар се присъединиха и още няколко страни, а изумлението още повече нарасна.

Само че няма кой знае какво за чудене. Още от март беше ясно, че нещата ще стигнат до тук.

След като младият шейх (емирът на Катар Тамим бин Хамад Ал Тани, бел.ред.) пое функциите от баща си, той започна да следва политики, които не се нравеха било на Запада, било на ислямските държави, подкрепяни от Запада.
Чашата започна да прелива през март.

Това, че Катар не се чепкаше с Иран, още повече - че действаше в разбирателство с Иран в областта на природния газ, че мислеше и че се държеше различно от другите страни в Залива, Саудитска Арабия и Египет по редица основни въпроси, доведе нещата до тук.

Може би помните, че при ескалацията на сирийската криза в тази колонка бях написал материал, в който питах: "Дали същинската цел не е Турция?".
Макар че не искам отново да си задавам този въпрос и сега, трябва да го направя. Мисля, че е нужно да попитам дали чрез Катар не се изпраща послание на Турция и дали Турция не се взима на прицел.

Може би знаете, а може би не, но като изключим Катар, останалите страни от Персийския залив не гледат с много добро око на Турция.

Не е тайна, че представителите на Обединените арабски емирства (ОАЕ) на различни форуми дръзват да употребяват формулировки, прекрачващи "границите на доброто възпитание", по отношение на управляващите Турция.

Понеже турските медии го проспаха, на мен се падна задачата да съобщя чрез Туитър, тъй като по онова време не водех рубрика, че Саудитска Арабия и Израел са заявили, че "трябва да бъде създадена кюрдска държава" и че "само така може да бъдат спрени експанзионистичните политики на Турция и Иран" - мнение, което те ясно са изразили във Вашингтон. Вероятно помните това.
Позицията на Египет е съвсем ясна.

А сега единственият "партньор" на Турция на Арабския полуостров е поставен в изолация.

Онзи Катар, който бе единствената страна, чието мнение за Сирия напълно съвпада с това на Турция.

Онзи Катар, който бе страната, която развива все по-дълбоки икономически отношения с Турция и осъществява най-големите преки инвестиции в Турция през последните години.

Докъде ще стигне всичко това?
Най-лошата възможност е шейхът да се оттегли, на мястото му да дойде някой друг, евентуално баща му да се върне на власт.

Да се направят политически маневри, нещата да се нормализират.
Тогава вероятно бързо ще приключи "сходството в мненията" на Катар и Турция.

А по-нататък?

Бог ми е свидетел, не мога да знам.

*Превод: БТА