Два екомаршрута ”спасяват” Седемте рилски езера от туристи

stat
11:28  |  30 август 2017 | / Редактор Таня Тодорова /  
Все повече туристи се качват на Седемте рилски езера Все повече туристи се качват на Седемте рилски езера
Сн.: Bulphoto

През 2016 година на Седемте рилски езера е имало 19 289 посетители повече в сравнение с 2015. Въпреки това, наличието на отпадъци значително е намаляло.
На 16 септември предстои есенното издание на националната доброволческа инициатива „Да изчистим България заедно“. Доброволци ще почистят и района на Седемте рилски езера.

Росица Димова, експерт в Дирекция „Национална служба за защита на природата“ към МОСВ, обясни в интервю за Дир. Бг, че Дирекцията на Национален парк “Рила“ е изградила два екомаршрута в района на хижа „Скакавица“ - за намаляване на туристическия натиск върху циркуса на езерата.

1. Вече има сериозен човешки натиск върху екосистемата на Седемте рилски езера. Как се отразява това на биологичното равновесие там?


Национален парк „Рила“ е най-значимата територия по представителност в страната на високопланински глациални езера и езерна биота от глациален тип. Речните и езерните води в НП „Рила“ се характеризират с много високо качество по основните групи физико-химични параметри (кислороден статус, ацидификация/вкисляване, биогенно натоварване, солеви режим).

Последните научни изследвания, проведени във връзка с изготвянето на проект на План за управление на НП “Рила“, не регистрираха случаи на ясно антропогенно замърсяване на територията на парка (в обследваните 17 реки и 18 езера в това число и част от езерата в комплекса от Седемте рилски езера).

Установеното през 2013 г. увеличаване на нивата на нитрати и нитрити в езерата е вследствие на антропогенно натоварване в района. Спирането на пашуването на селскостопански животни в езерата води до положителна тенденция за намаляването на стойностите на нитрати и нитрити.

2. Превръщат ли се езерата в блата? Прави ли се мониторнг на водата?

Промените на климата и по-специално засушаването и повишаването на средните температури се отразяват неблагоприятно върху популациите на редица високо-планински (аркто-алпийски и бореални) видове растения. Често тези промени водят и до промени във видовия състав на растителните съобщества и фаунистичните комплекси.

Намаляването на водното количество в езерата води до прогресираща ксерофитизация на местообитанията, а цялостните промени на валежния режим водят до намален дебит на водите, по-слабо презареждане на водоносния хоризонт и намалено водоснабдяване по речната мрежа.

Много силно се засягат и хигрофилните (влаголюбиви видове) растителни съобщества. Безгръбначната фауна също е уязвима от пресушаване на мочурища, езерца и микропонижения с високи подпочвени води.

Популациите на част от видовете сладководни водорасли са повлияни от еутрофизацията и изплитняването на някои езера, затова този компонент на биоразнообразието се оценява като стабилен в средна степен. Не се отчита тенденция за превръщането на езерата в блата.

Изпълнителната агенция по околна среда съвместно с Дирекция „Национален парк Рила“ провежда ежегоден мониторинг на езерата Долно езеро, Рибно езеро и Сълзата. От 2013 г. мониторинг се извършва и на езерото Бъбрека, тъй като същото е на място, където се събират двете туристически пътеки (по Сухия рид и традиционната лятна туристическа пътека през Рибното езеро, Трилистника и Близнака), като от мониторинга отпадна Долно езеро.

Съгласно получените резултати от пробоизпитванията резултатите от анализите показват, че водата по физикохимични показатели отговаря на изискванията на Наредба Н4. От 2013 г. съгласно разпоредбите на наредбата показателите отговарят, че тези обекти са в добро екологично състояние.

На територията се провежда и мониторинг на консервационно значими растителни видове – рилска иглика, петниста тинтява, жълта тинтява и златовръх при отчитане на резултатите в годините се наблюдава, че тяхната плътност и брой няма намаление, и се отчита нарастване броя на екземплярите основно на петниста и жълта тинтяви.

През 2015 г. във връзка с изпълнението на Проект „Устойчиво управление на Национален парк „Рила“ I-ва фаза“ по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“ е извършено възстановяване на рилска иглика и почистване на моделни участъци от развилите се висши тревни видове в езерата „Долното“, „Рибното“ и „Трилистника“. В района на национален парк Рила няма действаща хидрометрична станция от Националната хидрометрична мрежа в страната.

3. Кое езеро е най-зле?


Повишаването на средно годишните температури води до увеличаването на растителността в езерата. Установява се увеличаване на площите от теснолистна ежова главица (Sparganium angustifolium) и натрупването на органичен детрит (мъртва органична материя) в езерата. Не е установена значима еутрофикация до момента в езера по обраствания на макрофити и развитие на фитопланктон.

Сравнително най-променени са двете най-плитки езера Рибното и Трилистника. Периодично Дирекцията на НП “Рила“ почиства повърхността на езерата от растителност, което води до намаляване на натрупването на мъртва органична материя.

4. През 2008 г. е въведен в експлоатация лифт от хижа Пионерска до хижа Седемте рилски езера. Капацитетът му е 700 души на час, така достъпът до езерата е улеснен значително. Изяснен ли е вече въпросът за това законен ли е лифтът?


Министерството на околната среда и водите се е произнесло с Решение по ОВОС №73/24.01.1995 г. на МОСВ (тогава МОС) за обект “Пътническа седалкова въжена станция х. “Пионерска“ – х. “Рилски езера“. Част от въжената линия попада в границите на НП “Рила“. В министерството на околната среда и водите няма постъпила информация от компетентните органи ДНСК и РДНСК за това дали лифта от Хижа „Пионерска“ до хижа „Рилски езера“ е незаконен.

5. Какви са данните за последните две години назад, увеличават ли се посещенията от туристи?

ДНП “Рила“ извършва постоянен мониторинг на посетителите в националния парк. Мониторингът на посетителите се извършва от служители на ДНП “Рила“ през светлата част на деня. През 2015 г. през циркуса са преминали 18 916 посетители, а през 2016 г. – 38 205, т.е. с 19 289 посетители повече в сравнение с предходната година. Представените данни са специална извадка за района на циркуса на „Седемте рилски езера“.

6. Поддържа ли се някакъв вид туристическа инфраструктура? Оставят ли много отпадъци туристите и как е организирано почистването на парка?

Дирекция „Национален парк Рила“ във всички паркови участъци и резервата „Риломанастирска гора“ е поставила информационни и указателни табели, с цел информираност и безопасност на посетителите на парка. През 2013 г. е подновена основната хоризонтална маркировка. През 2015 г. маркировката е опреснена и са поставени нови информационни табели и табла с информация за гражданите за режимите и нормите както в целия национален парк, така и за циркуса на Седемте рилски езера.

Поставени са дървени скари и мостове с цел намаляване на засушаването и незамърсяване на водите в местата с отток. Изградени са преградни прагчета с цел отвеждане на водата от туристическите пътеки, за да не се допуска отмиване на почвата по същите и спирането на ерозионните процеси.

В циркуса на Седемте рилски езера наличието на отпадъци значително е намаляло през последните години - след поредица от ежегодни доброволчески кампании за почистване на района на езерата от отпадъци, провеждането на екологични образователни програми и ефективната контролно-охранителна дейност. Тази година са планирани две акции за почистване с участието на доброволци.

Първата бе за цялостно почистване на циркуса на езерата на 17 август 2017 г. с участието на представители на Общество „Бяло братство“, а втората - в рамките на първото есенно издание на националната доброволческа инициатива „Да изчистим България заедно“ на 16 септември 2017 г. /събота/.

7. Възможно ли е да се наложи нов специализиран туристически маршрут извън циркуса на езерата?


В близост до циркуса ДНП “Рила“ е изградила два екомаршрута в района на х. „Скакавица“ - за намаляване на туристическия натиск върху циркуса на езерата. По дължината на маршрутите са поставени табели с информация за различни типове местообитания с характерните за тях видове, с текст и снимки, каквато е пътеката в близост до посетителския център за НП „Рила“ - Паничище, представящ гората на Националния парк и вековни ели.

В Южна Рила е изграден специализиран маршрут за конен и велотуризъм за желаещите да преминават с коне и велосипеди. Трасето на маршрута е стабилизирано и са изградени канавки, отвеждащи дъждовните води с цел минимизиране на ерозионните процеси. По трасето на всеки от тези маршрути гражданите могат да се насладят на уникалната природа на национален парк „Рила“.

8. Достъпни ли са езерата освен с лифт и с друг транспорт – коли и джипове, ограничено ли е движението им?

На територията на националния парк не е разрешено навлизането с МПС-та. През активния туристически сезон дирекцията на парка е организирала работни групи от командировани от други участъци служители, които спират МПС-тата на границата на парка с Общинско лесничейство Сапарева баня.

9. Къде паркират колите около станциите на лифта?

Само на Долна лифтова станция и на територията на Общинското лесничейство под границата на националния парк.

10. В национален парк Пирин вече наложиха ограничения – да могат да се опъват до десет палатки край хижите. Ще има ли подобни мерки и за туристите в Рила? Какви ограничителни мерки вече са в сила?

Със Заповед №РД–89 от 23 април 2014 г. на директора на Дирекция „Национален парк Рила“ са определени местата за ситуиране /разпъване/ на палатки на територията на Национален парк „Рила“ по паркови участъци, обозначени на терен с трайни знаци /табели и маркировка/. Същите са обособени около туристическите хижи и заслони в защитената територия.


Последно в ДИРектен разговор


Трудно време да си генерален секретар на ООН

Трудно време да си генерален секретар на ООН: дебютът на Антониу Гутериш на сцената на годишната среща на световните лидери.