Кметът  е твърдо решен през 2017 г. да направи първите стъпки за реализирането й. Според Стоянов мъжкото хоро отговаря на изискванията на световната организация и включването на обичая в списъка ще допринесе за популяризирането на българските традиции по цял свят.

Вижте снимки >>>

Можем да направим постъпки да кандидатстваме за списъка на ЮНЕСКО, тъй като обичаят е емблема не само на Калофер, но вече и на България по целия свят”, казва Румен Стоянов, цитиран от "Монитор". По думите му вече ненапразно и снимки на нагазилите в река Тунджа, облечени в народни носии с бели везани ризи и червени пояси с потури мъже, се появяват по различни реклами.

„На летището в София съм виждал реклама със снимката на мъжкото ни хоро и надпис „Това е България”. Раздаваха и календари, на които отгоре пак беше нашето хоро”, каза кметът на Калофер.

"На Богоявление чакаме отново хиляди да се съберат край ледената река, а местни мъже, пременени в народни носии, да нагазят в нея и да извият няколко ката хоро. Молим обаче външните посетители да не опорочават ритуала, който е от столетия", настоява кметът на Калофер и пред "24 часа". Той припомни, че този обичай е люлка на българщината и е емблема не само на града на Ботев, но и на цяла България.

Категоричен е, че по никакъв начин няма да се правят нововъведения в ритуала, защото най-важно било да се запази автентичният му вид.

Кметът настоява гостите на Калофер да изчакат първо в реката да влязат местните и едва след тях да се включат гостите.

Препоръчително било политици да не участват в танца, а само да наблюдават, защото хората се дразнят. Настоява също така да не се прекалява с алкохола, тъй като напоследък пияни младежи злоупотребявали, повръщали по бреговете и предизвиквали гняв у възрастните калоферци.